Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Чарли Чаплин: Когато започнах да обичам себе си...

05.06.2012 3

Реч по случай 70-годишния му юбилей, на16 април 1959 г.

 
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самият аз. Днес наричам това „признание”. Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост”.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота”.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от мен самия. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм”. Сега го наричам „любов към самия себе си”.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност”.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация”.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих със сърцето си, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето”.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или от проблеми със себе си и с другите. Дори звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам: „Това е животът!”
 
Речта е публикувана в http://prit4ite.blogspot.com и е преведена от Gloxy-Floxy;
 
Снимка: photobucket.com
 
 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  27.11.2012 20:16 | #3

Кольо Парамов ------УНИКАЛЕН ТЕКСТ.

Павел Ганчев  16.06.2012 09:36 | #2

Това са думи на човек‚ който НЕ Е ”ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ” (по нашенските стандарти)‚ но ако беше жив и кандидат за президент на България‚ бих го предпочел‚ пред всички наши ”интелектуалци”‚ ”експерти”‚ професори‚ академици и член- кореспонденти! Когато започнем да мислим с мозъците си‚ а не със замразеният във времето документ‚ за присъствието ни на някакви лекции наречен ДИПЛОМА‚ който ни дава правото да спрем да мислим‚ и увереността‚ че вече сме непогрешими и започнем повече да се вслушваме в думите на другия‚ независимо от ОБЩЕСТВЕНО ПРИЗНАТИЯ ЦЕНЗ и ценим на първо място МОРАЛА‚ тогава ще се оправим‚ защото истината е по- лесно разбираема от моралния човек‚ отколкото от неморалния‚ но с диплома‚ защото гениалните открития са прости‚ (а светът и природата‚- безкрайно сложни само за ЕДИН мозък‚ независимо от образованието) и затова винаги са правени от МИСЛЕЩИ ХОРА‚ но не е задължително‚ да са с диплома.

Анонимен  15.06.2012 10:56 | #1

Ами преведете си го пак‚ страничка е‚ а този превод е сбъркан отвсякъде:)

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: