Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

„Дъждосен съм“ и други настроения от „Пазара на аромати“, собственост на Севдалин Генов

04.01.2013

Роден съм през април 1943 г. в ситно село в Розовата долина. Завърших Славянска филология в СУ „Кл.Охридски” и много години работих като редактор в Детска редакция и в Телевизионен театър на БНТ. Имам реализирани десетки сценарии - телевизионни /Награда на Министерството на културата и Министерството на просветата / , документални, игрални / Специална награда „При Данюб“,Братислава,Словакия/, анимационни /” Сребърен лъв” ,Венеция /. Преподавах в Нов български университет. Сега съм художествен експерт в галерия „Натали” в София. Имам публикации, свързани с теория на литературата и с медиазнание. Издал съм две книги с оригинални авторски приказки в съавторство с Кръстю Пастухов - „Рачето , сънят и раковината“ и „Шапка на луната”.
Книги с поезия : „Райски ябълки край Варвара“ /1989/, „И два едрозърнести нара“ / 1995 /, „Смокинята узрява нощем” /2001/ , „Венециании“ / 2005/ и „Пожелания“ / 2008/. За поезия бях награден с Яворова награда , Поморие ; специална награда „Слънцето на Ерос” на изд „АБВ”; ІІ награда на Европейска академия за поезия , Лече , Италия.
Тези стихове са част от книгата ми „Жаждата на сетивата“ – това са пет  цикъла: „Очи за водата”, „Докосвания”, „Съзвучия”, „Свят на вкуса”, „Пазар за аромати“, посветени на сетивата ни. Въпреки че книгата още няма издател , надявам се да излезе през 2013 г.
 
 
М о р с к о с т
 
Плувам
а върху скалата
времето стои с часовник
и ме чака
Плувам бавно. Говоря
поравно наум и на глас
В тъмното звездите са
върху водата
и отгоре други звезди
 ги оплождат
а аз им помагам
и леко ръцете ме водят
- там между бедрата на брега
 
С т р а н с т в а щ о н а с т р о е н и е
 
Пътят стига до брега,
препъва сипкавия пясък,
подритва мидичка
към дънера
на който две момичета
ближат солта
и шумно нахлува в морето
 
Дива перуника
чака
пътят да се върне
 
 
Д ъ ж д о с а н с ъ м
 
И с бял чадър
дъжда очаквам
- да го почерпя сушинка
и леко да разпитам
за небето
- седмото най-вече
 
А после ще го поизпратя
- влажен мокър и подгизнал
и ще пия ода на водата
 
 
Б р е г о в е
 
Вятърът се връща
 - забравил е дъха си
в корона на глухарче
 
Слънцето се връща
- забравило е утрото
в перата на фламинго
 
Морето пак се връща
- забравило си е лилавото
на медузата в камбаната
 
 
П р и ч и н а т а
 
за танца на чаплата
и блясъкът на сребърните тръни
е еднаква
И за набъбването на харпуна
който влиза в морето
 
Любов се разлива
и кеят е далече
 
 
Н а т у р ф и л о с о ф и я
 
Ситен змей топурка
върху покрива на розата
и пита: Защо ли
този начин на живот
е посочил точно мен
да падна от красивото  
Шепот ли е
шумоленето
на брястнолистно
орехче?            
 
 
*  *  *
На залез
ружата всмук... ва последния лъч
и с усукване заспива
                                     
 
*  *  *
Звучи на пресекулки:
крехко чухалче прави гаргара
 
 
*  *  *
Цикадата си циканиже
 
 
*  *  *
Крясък
Чайката подгонва рибата
       
****
Крехкост
Листо се спуска
отгоре   
 
 
*  *  *
Горещо е
Разпуква се
яйцето на змията
 
 
*  *  *
Цвъртеж, писукане, прикрякване,
трактакане и грак...
В скрития свят на птици
 
 
*  *  *
Дъжд удря водата
Оглушалите риби проклинат небето
 
 
*  *  *
Морето тропа
С обли бели мокри камъни
прибоят превзема брега
          
 
*  *  *    
Момиче гали
розови зърна
наляло зряло
френско грозде
И езикът с нежността шушука
 
 
*  *  *   
Заран
зарзала
вързала
- Лакомство!
зарзала
казала   
 
 
*  *  *
Всмуквам стрида
от устните
на малката любима
и овалите в устата
се задъхват
 
 
*  *  *  
Там горе на хълма
върху кривото дърво
с тъничко хоботче
маслината смуче
солта на земята
 
 
*  *  *     
Морав сок
на ситна боровинка
устните целува
С лакти ожулени
в храсти сладка папрат
млечка анасон и рози
детството препуска
в облаци от врява
 
 
Л е ф е р
                    
                    Вилица и нож разтварят
                    рибата с отворено око
                    Сол от синьо изсушена
                    и лимон от топлите земи
            изписват „обтекаема вода“
            върху графиката на костта
 
            И хапка крехкост и море
            се втурва към езика
 
 
К о ш м а р а на с л а д к а р а
или К о ш м а р я на с л а д к а р я
 
    Сутляша се скаша
    Пандишпаня бяга в Еспаня
    Тригун с тригуна – гуни гуни
    Чинката изяжда палачинката
    Всички дюли се подули
    Принц-консорта пада в тортата
    Цайса не вижда айса
    А на закуска чаят хруска
    Орела лапа карамела
    Пъпеши където стъпиш
    И желето залепва дупето
 
 
К а р т и н и
                Закуска
                на тревата
                И Джорджоне
                шоколад и чай
                със френско грозде
                Мане
                и палитра утринна
                Гола
                Берта Моризо ли къпе
                мъхести бадеми
                с ванилията на потока
                Сезан
И угощение                                                                          в съблечено видение
 
 
С ъ н я т   н а п ч е л а т а
 
                Лилава-лава-лавандула
                сцепена праскова
                лепнеща сладост
                на бяла бяла-а-а-акация
                поляна с мащерка разляна
 
                Вятърът раздипля
тичинката                                                                             с капещ аромат
 
 
   Р ъ ц е т е н а в я т ъ р а
 
    Пътищата ухаят на мирта ,
    на канела и амом.
    Амомът е енигма
    но миртата е вляво от пътя
    при водопада
    шибащ гърдите на бяло момиче
    - вече не е момиче
    и радостта я съпътства
    не само нощем ,
    когато втрива мускус и мирта
    от кръста нагоре
    и втрива пачули ,сантал и канела
    от кръста надолу
    и кожата започва да ухае
    на пътя на коприната
    на пътя на птицата
    на пътя на водата
    там вдясно от миртата
    поръсена с амом

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI