Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Четири поетични състояния на Иван Ланджев

08.01.2013 9

 

 
***
 
Нека не го отричаме,
ние двамата с теб сме лишени от шансове
като онези камъчета по брега, които първи
се виждат и затова не остават там дълго.
Все някой ще ги вземе, ще им отнеме почвата:
любопитното дете ще ги напъха в джоба си
или всезнаещата вода ще ги придърпа обратно,
защото така трябва.
Ще си платим за щастието, което ни отличава.
Твърде безсрамно стоим под сибирското слънце.
 
И нека не го отричаме,
нашата естествена склонност към падение
е по-красива от доброто начало в нас.
Искам да кажа, че всичко е наред – нека вината
бъде наша квартира.
Най-дълбокото езеро днес е отключено. Така че
хвани костеливата ми ръка и заповядай с мен
в прохладната стая на дъното.
При амфиподите долу ще мернем и него –
доброто начало в нас.
 
Байкал, 2012
 
 
Мотив
 
Точно в този момент диригентът кихна.
 
Палката му полетя,
описа прекрасна парабола
и удари един от прожекторите.
Искрата беше кратка, но достатъчна.
Завесата се впечатли и пламна,
до диез минор замлъкна,
оркестърът заряза инструментите,
публиката изостави най-скъпите места.
 
Стана пожар насред сцената.
Насред пожара станаха сцени.
 
Първите жертви паднаха пред изходa,
стъпкани от вторите.
“Ще има уволнения“,
подсмърчайки
                         помисли
                                        диригентът.
 
И
докато носещата стена се пропукваше,
пропукваше,
пропукваше
с грохот,
на втория балкон критикът в мен
не спря да ръкопляска.
 
 
Тукашен блус
 
Ние караме по тези две напукани, единствени платна,
по лошия балкански път.
Срещата ни е колкото невъзможна,
толкова и неизбежна.
Давай.
Зверовете ще се откажат да ни гонят,
ако не побързаме.
Пейзажът ще спре да ни се присмива,
ако не побързаме.
Някой ще изглади несъответствията. Музиката
ще съвпадне с картината – ако не побързаме.
 
Виж малките светци, висящи от огледалата ни
за задно виждане: тресат се все по-заплашително.
Изглежда знаят.
Произшествието е все пак някакъв шанс
да тръгнем заедно.
 
 
Малък град
 
В ръждивия хотел с прозорци към площада
есента има запазена стая.
Жените с тежък грим ще се омъжат млади,
а мъжете ще изтеглят заем. 
 
Общината с часовника твърди, че е денем.
Заровете са във въздуха от четвърт век.
Табладжиите ги чакат в парка – усъмнени,
но какво друго да прави човек?
 
Все същото синьо в косите на лелите
и пак си говорят, че май ще вали.
Времето тръгва някъде след табелата,
която лъже, че сте добре дошли.

КОМЕНТАРИ

Анонимен  12.06.2013 12:14 | #9

Скоро не бях се зачитала така в стихотворения скоро‚ страхотни са. Това за малкия град... все едно е писано за моя град! Страхотно‚ поздравления! Това е то да си поет - да пишеш за нещо свързано с теб‚ но всички да се припознаят в него! :))

Анонимен  27.01.2013 21:00 | #8

Изключително !!!Радвам се‚ че има такива талантливи и интелигентни млади хора. Това е искрица надежда в тъжното чалгаджийско ежедневие. Само един простак може да каже‚ че това е лоша поезия‚ но простаци дал Бог.

Анонимен  22.01.2013 20:20 | #7

Чух го и ”При Мамута”... Много закостенели мозъци могат да не възприемат‚ но защо талантът трябва да се впечатлява от посредствена критика?! Енергия‚ свобода и ерудиция - прекрасна поезия!

Анонимен  14.01.2013 00:45 | #6

628 души видяха тази публикация във фейса

Анонимен  11.01.2013 19:46 | #5

Великолепно! Страхотна поезия и страхотен потенциал у това момче!

Анонимен  11.01.2013 18:56 | #4

Не струва. Лоша поезия.

Анонимен  11.01.2013 03:03 | #3

Най-добрият млад български поет.

Анонимен  09.01.2013 23:04 | #2

M.M. Единствено третото стихотворение си струва.

Анонимен  08.01.2013 21:02 | #1

Чудесно‚човек може само да чете с наслада и да разсъждава‚ разсъждава...

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: