Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Хвърчилото

30.09.2013

Откъс от новата книга на Емил Кръстев

Емил Кръстев е автор на книгите „Плацента”, „Макиаж”, „Сянката”, ”Кръговрат”, “Fragmentes”, “Fragmente”, “Луда надежда”, “Лунен загар”, “Змейова гонитба”, “През екологичния лабиринт”.
 
 
 
 
Да си писател е голяма работа!, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да сядаш всеки ден зад бюро в банката или да пускаш четиристишия по интернет е тъкмо обратното. Как ще проумеете вие диалектиката, че писателят е роден да напише шедьовър, и не може да не изпълни мисията си, а аз чувствам огъня някъде тука, под гръдната кост - не се смейте! Ще попитате пиша ли изобщо нещо, но не си въобразявайте, че сте ме пипнали натясно, вече съм изпълнил няколко тетрадки със сюжети, епизоди, диалози, словесни портрети, конфликти, което си е право, работлив съм, но тези неща вие не ги разбирате, пък и какво да правя вечер в стаичката си? Но не бързам, нали няма да умра, преди да напиша шедьовъра си. От известно време обаче ме измъчва съмнение, шедьовърът ли е по-важен или писателят? Не веднага, но открих - безспорно писателят, понеже, ако писателят го няма, откъде ще се вземе шедьовърът? Смятам, досетихте се, ще отлагам шедьовъра, за да живее по-дълго писателят, ако хич не го напиша, ще живея вечно и човечеството няма да бъде сираче. Нищо, че ще се мятам в огън.
Емил Кръстев
 
 
Хвърчилото
 
/откъс/
 
Ало, честит рожден ден?, а, остави, ти знаеш, че на този ден винаги ви събирах у дома, водехте момичета и танцувахме, а на двайсетия вече бяхме прелетели оттатък и се довлякохте петдесет или повече, но в тези страни на юг е така, срещаш приятелите и – къде отивате?, а те вече са се развеселили – на фиеста, тръгвай с нас - и ти не се опитваш дори за очи да се колебаеш – ама аз на рожденика не съм му виждал физиономията..., а викаш и другите си приятели, които не само не са виждали рожденика, ами и с приятелите ти си стискат ръцете за първи път и вече нямаше място в апартамента и прииждащите оставаха на улицата и крещяха оттам, че ромът е свършил, но помогна лекарката от горния етаж, тя винаги държеше по няколко бутилки резерва, и когато изсмукаха и последната капка кока-кола, петдесетината ревнаха, че горещината не се трае, макар че беше сред нощ, а аз се запретнах да цедя портокали и опразних четирите кашона, които баща ми беше заредил за цяла седмица и знаех, че ще имам разправии, но навършвах двайсет години и ми бяха дошли петдесетина души на рождения ден, макар че от тях познавах не повече от десет, но се върнахме и кой знае защо, полека престанах да ви каня, вие също се сещахте все по-рядко за онази нощ, когато викахте от улицата да ви донеса от свършилия ром и започнах да си повтарям, че какво, като не празнувам рождения си ден, притрябвал ми е някакъв си рожден ден, всъщност някога празнувал ли съм рожден ден?, така де, ден като всички дни и е най-добре да не мисля за него - аз днес нямам рожден ден, аз толкова рядко имам рожден ден, аз никога не съм имал рожден ден, за какво ми е рожден ден, когато няма да дойдат петдесет души, от които познавам десетина, но ще ме карат да изстисквам портокали, и не само че не съм имал рожден ден, аз никога не съм се раждал, и ти не си се раждал, и той не се е раждал, и тя, и те, че то никой не се е раждал и няма и да се роди, защото тогава ще трябва да си празнуват рождения ден, а какъв рожден ще е това, след като не си се раждал, след като никой не се е раждал, след като никой няма да се роди, хайде, затварям, че нямам рожден ден и трябва да изстисквам портокали...
...................................
И не че се намесва Съдбата и не че не ти излиза Късметът, а и Случайността едва ли решава, но кой знае, може трите заедно да образуват Четвърто, защото все нещо го беше накарало да поеме по това шосе и като видя табелата за селото, се сети, че някогашният му шофьор го канеше по три пъти на ден да му дойде на гости в родната му къща, която е превърнал във вила - и с баня!, и на него все не му стигаше времето, а и шофьорите да си знаят мястото, но сега защо да не се отбие, още повече, че свободното му време се увеличаваше неприятно много и щом времето е пари, свободното време си е чиста загуба, и след два завоя го видя до лавката с още двама-трима, подпрени на високия плот да отпиват бира от шишетата и собственикът на вила с баня една не подскочи от изненада – я вижте, шефът! – и се спусна да му обяснява, че в селото и кръчмата са затворили, лавката я е смачкала с дъмпингови цени – ама какви думи знае, личи си кой шеф е возил! – а хората тука, колкото са останали, едва свързват двата края, прехранват се кой с коза, кой с кокошка, но суха пара не идва, а тези тримата, покрай другото, се квалифицираха и за гробари и са щастливи, когато умре някой, защото роднините на покойния им плащат по шейсет лева на ковчега в дупката, че и жито и кифлички ще съберат, като се разотидат опечалените, ама старци не умират всеки ден – и повече не му трябваше, идеите за големите проекти му идваха като блясък на светкавица и веднага направи сметката, че ако осигури на тези тримата повече работа, ще делят с него хонорара наполовина и не се излъга, а проектът тръгна бързо и погребенията вече се извършваха всеки месец, всяка седмица, на два-три дни, по две-три на ден, но той знаеше, че ще направи впечатление увеличената смъртност в селото и го разшири в съседните общини, включи още гробари и всички деляха с него хонорарите си от по шейсет лева, но колко души можеш да включиш в подобен проект, ако се ограничиш с десетина общини и вече покриваше няколко окръга, цялата страна и се наложи да вземе още помощници, някои от тях дори направи съдружници, а зет му разгласи, че е повишен в дясна ръка на шефа, добре де, на роднини е по-сигурно да разчиташ, дори да са малко гламави, но старците в изоставените села намаляваха и имаше опасност проектът да се провали, той обаче бързо намери изход и вложи пари в пътища и ферми, възрастните се връщаха в родните си домове, развиваше се селският туризъм, чужденци се заселваха в изоставените къщи да харчат пенсиите си на чист въздух, а погребенията не спираха, момчетата му си знаеха работата, и зетят взе да му натяква, че не оползотворяват целия потенциал на проекта и на него му блесна светкавицата, че по селата не умират само старците, и младите ги погребват, и учениците, че и с малчугани се случва, ето ти нов контингент и каза на зет си да възложи на съдружниците новите задачи, но тогава при него влезе дъщеря му с бебето на ръце, целуна го по бузата и му сподели, че отива да поживее с децата във вилата на село, дори може да останат там, докато големият тръгне на училище, и мъжът й ще се прибира вечер при тях, ами то е само на двайсет километра и тогава усети, че има Съдба или Късмет, или Случайност, или нещо Четвърто, забъркано от тези трите и за първи път си помисли дали да не замрази проекта, докато внуците му тръгнат на училище, но от погребенията идва най-големият доход, как ще върти другите проекти, никакво замразяване!, а пред очите му се въртеше Четвъртото, събрало Съдба, Случайност и Късмет, не, ще го замрази, защото откакто дъщеря му се премести с децата в онази вила в селото на някогашния му шофьор, сънува Четвъртото как му докладва за изпълнението на проекта, а като отвори очи то продължава, че, макар да са малки, гробарите са минали двете деца вчера по нормалната тарифа, значи проектът не е ощетен, и разбра, че това Четвърто ще остава и на закуска, съвсем скоро ще започне да идва за обед и след десерта ще подтичва подир него в градината, а вечерта ще изпушва по няколко пури в хола и ще му описва как са били облечени момчетата, как са изглеждали лицата им, какъв цвят са имали и как малкият е бил по-студен от големия и ще му обещава, че когато отидат в спалнята да потънат в дълбок, здрав сън, ще коментира този феномен, защото, както той ги е учил, в проекта всеки детайл трябва да се изпипва, не, ще замрази проекта, докато внуците му тръгнат на училище, а може би никога да не го размразява, дали да не замрази всичките си проекти и отново да подкара колата към селото при някогашния си шофьор, който така и не се включи в проекта, само при него ще успее да се скрие от Четвъртото, а зетят му да не събира съдружниците, какво?, дясната му ръка бил наредил да действат светкавично и да започвали от селото на шофьора, откъдето бил тръгнал шефът – ама спрете го този идиот!, Четвъртото и при него ще се настани да му докладва за мътилката от Съдба, Случайност и Късмет и той повече няма да се измъкне, а като нищо може и да се сприятели с него и след време сам да го кани на закуска и вечер, като изпушат по една пура, да се скриват в спалнята, където Четвъртото ще обяснява какво са спуснали гробарите с въжетата в двете малки дупки и как са се нагълтали с жито и орехи, а после зет му ще потъва в здравословен сън и няма да сънува нито Съдба, нито Случайност, нито Късмет, а на сутринта ще става бодър и весел, готов да продължи разговора с Четвъртото – ама, шефе, и аз има нещо в главата и изпълнявам задачите, преди дори да си ми ги поставил, нали те чух нощес да говориш с някакви Съдба, Късмет, Случайност и дори Четвърто, няма да се оставя никой да ме избута като дясна ръка!
...................................
Един ден Втория си спомнил обясненията на учителката в трети клас, че народното творчество отначало е било индивидуално творчество и някога, много отдавна, някакъв пастир съчинил песен, докато пасял овцете и надувал кавала, запели я цялото село, но от съседното село не искали да паднат по-долу, попроменили песента и я запели като своя, после в съседното село и така нататък и песента се превърнала в поема за борбата на доброто срещу злото, името на първия пастир се забравило, тогава хората били неграмотни и не можели да се подписват под произведенията си, а времето изгладило поемата като речно камъче, от която и страна да го погледнеш, съвършено е. Горките поети, натъжил се Втория, да ги лишат от славата, да им отнемат авторските права - и решил, че е нужно съвременно народно творчество и то трябва да започне тъкмо от борбата на доброто срещу злото, затова написал поема колко лошо е било вчера, отишъл при приятелите си в кафенето и им я прочел, а те заподскачали от възторг, но като ги слушал Третия решил, че така и той може и към поемата на Втория колко лошо е било вчера добавил колко лошо е и днес, прочел я в кафенето на приятелите си и те подскачали от възторг и ръкопляскали, а в главата на Четвъртия блеснало и към колко лошо е било вчера и колко лошо е днес добавил и колко лошо ще бъде утре и докато четял на приятелите си те подскачали от възторг, ръкопляскали и свирели с уста, но Петия усещал, че още нещо не достига и към готовата вече поема дописал не само колко лошо е било вчера, колко лошо е днес, колко лошо ще стане утре, но и колко лошо е било завчера, а възторгът на приятелите, ръкоплясканията, свиренето с уста и тропането на столовете по дървения под огласявал цяла нощ кафенето. И решили да издават вестник, в който да печатат народното си творчество, да не се забравя авторите, както едно време, когато хората били неграмотни, но Шестия открил, че в досегашния вид на поемата вижда нещо не толкова народно и към това колко лошо е било вчера и завчера, колко лошо е днес, колко лошо ще бъде утре добавил и колко лошо ще стане вдругиден и петимата хукнали към печатницата, а после, сред овациите, ръкопляскането, свиренето с уста, тропането със столове по пода и чупене на бутилка в масите Седмия викнал, че му е било лошо и на пещерния човек, а Осмия се надигнал на пръсти – ами колко лошо ще бъде, когато отлетим в Космоса!, но Втория, Третия, Четвъртия, Петия и Шестия им обяснили, че броят на вестника излиза всеки момент, ще има обаче и втори, и трети и така нататък броеве с народното творчество, то затова е народно, понеже е безкрайно и върху речното камъче винаги остава поне още една чертичка за доизглаждане, така че Седмия и Осмия ще имат възможност да римуват не само за лошото вчера, завчера, днес, утре и вдругиден, но и по време на зелената еуглена, и в черната дупка, но Седмия не ги оставял на мира и те спрели печатарската машина, лепнали към готовото вече произведение добавката му за пещерния човек и занесли отпечатания брой на Първия. Първия я прочел и за момент му се приискало да ръкопляска, да свири с уста, да тропа със стола по пода и да чупи бутилки в масите, както правел на времето, когато и той посещавал същото кафене, но си спомнил, че на Първия не му отива да пляска и да свири с уста, затова събрал поетите от всички кафенета и обявил, че във вестника е отпечатана поема със съвършенството на речното камъче, излъскано от водата и времето и макар че не била подписана той веднага познал стила на Седмия и го награждава с лента. Шестия, Петия, Четвъртия, Третия и Втория напразно чакали Седмия да разкрие съавторите си и че те повече заслужават ленти, той и за коктейла след награждаването ги поканил с половин уста, и се съгласили, че егоизмът и предателството трябва да бъдат наказвани и изпратили Седмия посланик на Южния полюс, а те отпечатали във втория брой поемата без пещерния човек и я занесли на Първия, който държал възвишена реч и наградил с лента Шестия заради неповторимия му стил, а той в суматохата забравил да спомене съавторите си, също така и да ги покани на коктейла. Такива обаче на минавали на Петия, Четвъртия, Третия и Втория, изпратили Шестия посланик на Северния полюс и отпечатали в третия брой колко лошо е било завчера и вчера, колко лошо е днес и колко лошо ще бъде утре и занесли вестника на Първия, който споделил, че поемата прилича на речно камъче и окачил на Петия лента. Четвъртия, Третия и Втория обаче били готови и след коктейла, на който не били поканени, изпратили Петия посланик на Западния полюс и поднесли на Първия поемата за колко лошо е било вчера, колко лошо е днес и колко лошо ще стане утре. Първия измърморил, че стилът на Четвъртия и Третия му е познат, окачил им ленти, но нямал време да отиде на коктейла, което обаче не удовлетворило Втория, той изпратил Четвъртия и Третия посланици на Източния полюс и се протегнал доволен, вече нищо не му пречело да изхвърли излишните добавки и я поднесъл на Първия, но той се извинил, че е свършил лентите и се изпратил посланик в черната дупка. Така Втория станал Първи и вече нищо не му пречело да чете на глас поемата за това колко лошо е било вчера, завчера и на пещерния човек, и на зелената еуглена, колко лошо е днес и колко лошо ще бъде утре, и вдругиден, и в космоса, ръкопляскал си, свирел с уста, тропал със стола по пода, чупел бутилки в масите и държал речи за незабравимия си стил, окачвал си ленти и никога не отсъствал от коктейлите си, защото бил върнал народното творчество до корена му и вече всички знаели кой е авторът на поемата за борбата на доброто срещу злото и се умилявали от старанието на учителката да обяснява как се е родило народното творчество.
...............................
Имам да вземам, нямам да давам и това е девизът на щастливия човек, защото къде по-голямо щастие от това да станеш сутрин и да не трепериш, че от банката ще ти звънят за кредита, или най-добрият ти приятел ще се разреве, че ако не му върнеш до обед заема, жена му ще го изгони от къщи, или поредната любима ще се цупи, че още не си изплатил на бижутера обеците, които си й подарил за рождения й ден, бе друго си е да нямаш да даваш, ето това е истинското щастие, но като се размислиш, започва да те човърка съмнението, че толкова хора имат само да вземат, но това ги тормози повече от най-големите дългове, сън не ги хваща, вдигат кръвното до небето и в главите им тупти – как ще го взема, кога ще го взема, дали ще го взема, ще преживея ли, ако не го взема, ох, задушавам се, червени кръгове се въртят край очите ми, да отивам на лекар, ама ако точно сега решат да ми го върнат и мене ме няма?, а кръговете край очите им стават зелени – а бе четете класиката и ще откриете в романите за Гаргантюа и Пантагрюел: някои се простираха според чергата си, занимание, което ми се стори приятно за окото и благоразумно – разбира се, че е благоразумно, няма да се тръшкаш за някакво си нещо, което някой си имал да ти връща, простирай се според чергата си и ти ще изглеждаш благоразумен и приятен за окото, а на песимиста, който дотичва да те успокоява, че са отрязали края на чергата ти, се усмихваш – ами ще се простирам според новата черга и подвиваш крака, а като срежат още от чергата, и още, и още, правиш решителната крачка на приятния и благоразумен човек – отрязваш си стъпалата и отново можеш да се простираш върху окъсялата си черга и вече само се усмихваш на подсмърчащия песимист, че пак са ти орязали чергата, за кой ли път - от всяко положение можеш да излезеш победител! - и си отрязваш краката до коленете и чергата отново ти става по мярка и ти си приятен и благоразумен, те режат още от чергата, ти си отрязваш краката над коленете, те режат чергата, ти режеш бедрата си до средата, те режат... е, тука възниква малко неудобство и се питаш ами ако отрежа и останалата част от бедрата си, с какво ще се протягам, за да усещам, че се простирам според чергата си и няма ли да е по-добре да си отрежа главата, тя и без това стърчи извън чергата, ами така де, важното е да имаш не да даваш, а да вземаш и стъпалата си, и краката си до коленете, и над коленете, и до средата на бедрата, че и глава имат да ти връщат, ех, да можеше класикът да те види от някъде, колко щеше да се гордее, че е отгатнал рецептата за щастието.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: