Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Материята на поетическото няма нужда от коловози

26.03.2015 | автор:  Анжела Димчева10

По повод първия отзив за „Антология на българската поезия – ХХІ век”

 

В демократичното общество всеки има право на мнение. Даже се радвам, че най-сетне така яростно се дискутира около една антология, направена нетрадиционно – тя е частно издание, което не е "приватизирано" нито от определен съюз, нито от Столична община, нито от естетско лоби. В същото време тя не е „щампирана” тематично, възрастово, регионално, поджанрово или литературно-исторически. Сборникът не претендира за елитарност, нито се подчинява на някакви културни стереотипи, политически залитания, тип поетика или наложен насила „почерк” на издателя. Излъчването й като текст предполага абсолютна свобода. Нека читателят, разгръщайки на произволни страници, ту да се учудва, ту да се наслаждава, ту да проклина... Какво лошо има в това? Оставили сме авторското его да се самообрисува чрез поезията, чрез собствения си избор. Никаква цензура към никого! В „Културни новини” на „Литернет” публикувах разширена анотация за принципите, залегнали в идеята за раждането на такъв формат:  http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=20793&sid=4  .

 Но когато даден анализатор претендира за компетентност и така настойчиво публикува един и същ текст в няколко издания, трябва поне малко да е подготвен.

Лъчезар Лозанов би трябвало преди всичко да притежава книгата, да я прочете, да се информира какви са били принците на съставяне, колко усилия са положени да има баланс между лявото и дясното писателско пространство, между доайените в литература, средното поколение и най-младите... Между различните стилове, стихосложения, тематични полета... Защото това е един том на обединението, на не – демонстрация на разделението.

И чак тогава Лозанов би имал моралното право да се изказва. Неговите съждения в момента са плод на слухове и на откъслечна информация, която със задкулисни въпросчета той успя да измъкне от мене още през януари. Което не му прави чест. Тогава той директно ме попита: "Защо не съм поканен да участвам?" Обясних му, че аз не го познавам, но че всеки член на редколегията е имал право да покани авторите, които е чел и познава. (Проф. Неделчев даже си направи труда да донесе над 10 книги на млади автори, за да ни убеди колко са талантливи!) Фактът, че никой не се е досетил за импозантната творческа личност на Лозанов, е показателен. А редколегията, състав – Михаил Неделчев, Захари Иванов, Федя Филкова, Маргарита Петкова, Максим Максимов, Васил Сотиров, Ивайло Диманов и Анжела Димчева – заседава през април, май и юни 2014 г. цели четири пъти, прибавяйки все нови и нови имена, докато списъкът набъбна на 330 автори. Беше направена разпечатка 1600 страници на всички пристигнали стихове.

Имаше, разбира се, селекция, отпаднаха 42 автори, които драстично се разминаваха с общото виждане на редколегията за стойност на поетическото. Техните имена са конфиденциални.

И тъй като в интернет пространството се хвърлят върху нас абсурдни обвинение, аз си позволявам да публикувам списъка от 32 поети (наистина една част от тях са значими фигури в родната литература), които САМИ ОТКАЗАХА  да участват с най-различни аргументи:

 АВТОРИ, ОТКАЗАЛИ УЧАСТИЕ – ЛИЧНО ИЛИ ПО ИМЕЙЛ:

1.      Георги Борисов

2.      Виктор Самуилов

3.      Румен Леонидов

4.      Кирил Кадийски

5.      Мая Дългъчева

6.      Анго Боянов

7.      Ясен Атанасов

8.      Тома Марков

9.      Валентин Дишев

10.    Васил Балев

11.    Златомир Златанов

12.    Илко Димитров

13.    Йордан Ефтимов

14.    Марин Георгиев

15.    Маргарит Жеков

16.    Илиана Илиева

17.    Стоянка Грудова

18.    Ива Николова

19.    Кирил Василев

20.    Константин Павлов – отказ от жена му

21.    Тома Бинчев – отказ от жена му

22.    Янко Димов – отказ от сина му

 

АВТОРИ, КОИТО НЕ СА ОТГОВОРИЛИ ПО ИМЕЙЛ НА ПОКАНАТА:

1.      Даря Хараланова

2.      Миряна Башева

3.      Ани Илков

4.      Йордан Ганчовски

5.      Румен Иванчев

6.      София Несторова

7.      Александър Секулов

8.      Яна Букова

9.      Димитър Гачев

10.    Милена Лилова

Всеки ще се съгласи, че в днешното време на бързите онлайн издания, на обявите и съобщенията в интернет, ние не бихме могли да обикаляме от врата на врата и да каним авторите да участват, колкото и достойно да е създаденото от тях. Поканата за участие в „Антология на българската поезия – ХХІ век” стоя пет месеца на страницата на сп. „Световете” във Фейсбук и беше споделяна от стотици потребители.

Какво се е получило, ще кажат читателите.

Книгата едва е излязла, а вече части от нея се превеждат на турски език от българския поет Ахмет Емин Атасой, автор на няколко подобни антологии, издадени в Турция.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  28.03.2015 08:54 | #10

И всички живи поети‚ чиито стихове са вътре‚ са се съгласили да участват в подобна сбирщина. Причините не ме интересуват‚ не ме интересува и дали се чувстват удобно в тая компания. Като читател мога само да реша дали да си купя този продукт. И реших - няма.

Анонимен  27.03.2015 21:58 | #9

Няма да коментирам достойнствата и недостатъците на Антологията. Не разбирам обаче Защо се нахвърлята върху Анжела Димчева - тя е редактор‚ а си има редколегия от авторитети начело с проф. Михаил Неделчев‚носител на Националната литературна награда Яворов.

Анонимен  27.03.2015 12:00 | #8

До 3. Не можем да се радваме‚ че някой бил дал ЛИЧНИ пари за глупост. Ако някой даде ЛИЧНИ 5 лева на един циганин да набие съседа му‚ това не е за радост. Защото такава необмислена и овча работа като дебатираната книга‚ задоволяваща лични амбиции на няколко суетни съставители‚ намирането на пари не е за радост.

Анонимен  27.03.2015 01:56 | #7

”Материята на поетическото няма нужда от коловози”... ”том на обединението”... само като прочетеш заглавието на статията и това‚ ти става пределно ясно‚ че става дума за абсолютен соц плюс напазарувани хора от средите извън СБП и подобните му смешни организацийки. С две думи - ”Заедно за България”. А нападките в стил‚ кой е Лозанов‚ че да критикува една очевидна глупост‚ каквато е тази ”антология” са повече от вулгарни. С хора като съставилите този сбирщайн истинските литературни процеси у нас не могат и не бива да имат нищо общо!

Анонимен  26.03.2015 22:53 | #6

Стиховете са стихове навсякъде. Четете.

Анонимен  26.03.2015 21:26 | #5

”Сборникът” не може да претендира за нищо‚ най-вече за антология. Може би само за сборище. Жалкото е‚ че част от авторите вътре вече не могат и да си тръгнат от него.

Анонимен  26.03.2015 19:24 | #4

Дали госпожата от СБП-амбразурата може да обясни разликата между СБОРНИК и АНТОЛОГИЯ? Защото на корицата пише едно‚ а госпожата говори за друго (най-после!?): ”СБОРНИКЪТ не претендира за...” И в крайна сметка‚ чрез покани от журито или чрез самопредлагане във фейсбук се е произвело това ”нещо”‚ за да се оползотворят едни общински пари...

Анонимен  26.03.2015 17:52 | #3

Радвайте се на факта‚ че някой е дал ЛИЧНИ пари‚ за да издаде антология. Ако не сте съгласни с подбора‚ ФИНАНСИРАЙТЕ антология по свой вкус. Стига да сте достатъчно авторитетен‚ вие -еди-кой си Лозанов‚ та да се съгласят да Ви сътрудничат. Четете и пазете достойнството си бе‚ маскари! :-)

Анонимен  26.03.2015 11:49 | #2

Ами‚ защо ли ми се струва‚ че този ”анонимен” е самият Лозанов?Ей‚ тази наша простащина българска ми повлия и на мен. Винаги и навсякъде съм излизал с името си. Но при такова начало на дискусията‚ не желая като някакъв мъченик да подлагам гърдите си на обстрел. И не знам дали дискусия би се получила въобще‚ при такова нецензурно начало.

Анонимен  26.03.2015 10:19 | #1

Обяснение от типа ”кой ми сра в гащите”.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI