Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Затворът като книжна борса, отблизо

19.04.2015

Весела Люцканова споделя истински истории с истински герои, но с други имена

 

 Изтърпях почти две години на книжната борса с доброто и лошото в тях. Не видях своята пеперуда. Търсех упорито и кладенеца, стигнах до него, но и до тресавището на безнадеждността. Защото повечето от работещите там строяха своя затвор, без да мислят за полета на духа си. И аз направих първата крачка. И после още една! Животът е един и прекалено кратък, за да не бъдеш самия себе си. И колкото повече минават годините, толкова повече се нуждаеш от истинските приятелства, от истинската любов, от истинското партньорство. И си позволяваш все по-малко приятелства, все по-малко любов, а за партньорствата си отваряш широко очите. И пак можеш да сгрешиш. Да познаваш истинската същност на другите, трябва първо да познаваш себе си, собствената си ахилесова пета и ако това е доверието ти в някого, много да внимаваш на кого ще се довериш. А най-добрата проверка е критичната ситуация. "Книжна борса" са събраните истински истории с истински герои, но с други имена и то през моя поглед, през моите разбирания, през моите преживявания. Те едва ли са всеобхватни като щрихи на една картина, която все остава недовършена. Но нали и в капката вода се отразява цялото съдържание на водата? Истината с всеки ден става само плод на собственото ни въображение, след като никой не смее да извика, че царят е гол. А той е!

В.Л.

 

 „Книжна борса“

Откъс

Не мога да пропусна и да не разкажа как моят колега, майсторът на късия разказ Деян Енев, който води колонка в „Edna.bg” възкреси за българската литература книгата „Калуня-Каля“ на починалия преди десетина години писател и публицист Георги Божинов, тя днес е най-продаваната българска книга. И според думите на Деян, прочетеш ли я, вече не можеш да четеш нищо посредствено и незначимо.

Историята има предистория, едва ли повечето я знаят.

Преди повече от трийсетина години в списание „Септември” излезе очерк от Георги Божинов, след който бе забранено публикуването и на ред, написан от него и авторът мина в пълно забвение. Младите не знаят и дори не подозират какво се случваше през ония години. В злополучния очерк имаше малка част за лагерите в страната на Големия брат и след донос до съветския посланик, този брой на списанието беше иззет от пазара, главният редактор Камен Калчев - наказан, а редакторът Любен Дилов-баща бе направо уволнен, но най-тежкото наказание понесе авторът, изгонен от храма на литературата, направо зачеркнат от живота, лишен от препитание, защото какво друго може да прави един писател освен да пише?

Историята със злополучния очерк се бе случила малко след издаването на „Калуня-Каля”. Преди още да бъде разпродаден тиража, книгата бе иззета от книжарници и складове и унищожена. Навярно и как иначе, за да бъде открита миналата година от Деян в кашона на една възрастна жена на Красно село, били продадени неизвестно количество бройки от нея. И ето, тя попада в ръцете на талантливия писател, той я прочита и изумява от таланта на човек, когото не познава, нищо друго не е чел от него, а се изправя пред въображението му като пред колос. И какво прави? Възхитен от прочетеното, възмутен от забравата, започва да пише за нея в колонката си на елекронната медия. В същото време събира оскъдните данни за автора, научава за историята на очерка и низвергването на човека, лишаването му от неговата същност и възможността да изхранва семейството си, изобщо за убийството на млад и способен писател от системата заради пестеливото разкриване на истината за съветските лагери. Деян продължава да пише за книгата, успява да заинтригува с нея и един от големите ни издатели, Стойо Вартоломеев, който разбира, че държи наистина съкровище, да не забравяме, че той беше един от най-изявените и точни, но безпощадни критици преди години. И ето че Калуня-Каля се превръща в литературен факт и заинтригува все повече и повече читатели. Георги Божинов, благодарение най-вече на усилията на Деят Енев най-сетне получава своето заслужено признание. Но пита ли се читателят с колко горчивина, мизерия и болка го е заплатил? И още пита ли се какво би се случило с книгата, ако беше попаднала в ръцете на завистлив колега, който навярно би я унищожил? А талантливият писател винаги е подавал ръка на своя събрат по перо, да го измъкне от забвението и да върне книгите му на хората. Майсторът на късия разказ Деян Енев, обърнат към хората и Бога, заслужава не само похвали, а и награда от издателя и от читателите си.

Тия дни, срещайки се случайно с Деян на площад „Славейков”, се отбиваме да пием кафе и да поговорим. И първите му думи са:

- Ти познаваше ли този човек?

- Да – казвам и той се превръща целият в слух.

- Разкажи!

Няма много за разказване и все пак... Припомням си го малко след случилото се с него и списание „Септември”, среден на ръст, тъмнокос с горящи безсънни очи, идваше като изгубен в редакцията ни, Давид Овадия го канеше да седне, той ни поглеждаше неспокойно, като че ли ни казваше: „Вие не се ли страхувате да общувате с мен?”, а вече на глас добавяше как всички го избягват, най-близките му приятели му обърнали гръб, не знае с какво да се залови, само и само да изхранва децата си и признаваше: „Ако не пиша, съм мъртъв!” Разбирахме го, съчувствахме му, искахме да му помогнем. Давид му разказваше за своята битка, за да издаде документалния си роман „Леваневски”, за сблъсъка си с генерал Семерджиев и жена му и как нито едно издателство не смее да я издаде, докато тегне табуто на генерала.

- Но няма да се предам! Не се предавай и ти!

В началото Георги Божинов идваше по-често, събирахме пари в редакцията и ги оставяхме насаме с Давид да не ги притесняваме, докато му ги дава. Съпротивлявал се е, не е искал нищо даром, искал е само да пише, да публикува, а за това нямаше как да му помогнем. Във времето посещенията му се разредиха, после изведнъж престанаха.

Питали сме се, къде ли е, какво ли прави, няма ли да се вдигне ембаргото и за него, както за Любен Дилов-баща, назначен вече в „Картинна галерия”. Следяхме пресата, включително и Благоевградската, от Георги Божинов никъде нито ред. Когато питахме негови съграждани как е, те просто повдигаха рамене, как може да е като му извадиха живеца, ама жив е, живее някак. После увлечени в работа и собствените си проблеми и ние като че ли го забравихме...

- Това е накратко. Не е много, но все пак... А ти го възкреси! Браво! Той не дочака, но поне дъщерите му да се гордеят с баща си. Кой знае и те колко са изстрадали покрай него. – И после отново се възхищавам от постъпката на Деян, достойна за всеки творец и разговорът ни тръгва към кръста, който всеки от нас носи за собственото си разпятие.

Защото талантът е отказване от хиляди дребни и големи удоволствия, безсънни нощи, самота, избрано доброволно изгнание, огорчения на най-близките, пренебрегнати приятелства, пропуснати любови, отказване дори и от самия себе си, с една дума... разпятие! Без да се питаме струва ли си, откупва ли литературата страданието.

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: