Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Стихове от Рада Москова

24.08.2015 8

Живеенето е упражнение, което се изпълнява все по-трудно.

 

 

Стихове от Рада Москова

 

1.

Бял дъх върху стъкло на топлото отвътре.

Изтрива го набързо

хладното отвън.

 

2.

Шепот.

Дочува се,

когато

хоровите гласове

замлъкнат.

 

3.

Как от листа

да сътвориш дърво?

С участие на Бога,

ако те споходи?

 

 

СМИРЕНИТЕ

 

Познавам ги по погледа.

Не настоява,

не се  опитва да разбира,

не се намесва,

не натрапва знание,

не се залоства в минувачите,

в минаващото – също.

От страх да не остави драскотина.

 

„ТВОРЧЕСКИ”  МЪКИ

 

Да се опитам ли да ви издумам –  думи, думи…

 Какво да кажа – някой да ме пита?

 И плаши ме

 надменността  на отговорите

 

НА САМЕ

 

Пак в границите си се блъскаш.

Ще се налучкаш ли?

Едва ли.

Високото небе над тебе -

гледа.

Не чакай да те види.

 

 

ТРЕВА

 

Зелена.

Пак напира.

Със силата,

с която я изстъпквамe,

стърчи.

 

 

НАВЪН

 

Дойде небето.

Дърветата

спокойно образуват тишина.

И гюрултията в ума ми някъде се дяна.

 

 

БЕЗСЪНИЕ

 

Все тази обичайна среща – аз и аз –

възможност да се видим…

Но пък какво ли можем да си кажем?

 

 

НА ВЪЗРАСТ

Живеенето  е упражнение, което  се изпълнява все по-трудно.

                                                                               Лято в Маджаре

 

БЛАГОДАРЯ                                                                            

                                                                   На тебе, Стефане!                                 

 

Нареждаш  нощем в  благосклонна фигура звездите,

а през деня разлюшкваш макове в полето.,

Към  царството на манатарките пътеката ни водиш,

пред най-разцъфналата шипка я спираш да почине.

 

С бръмчене на  пчела денят кръжи край нас.

 

От пухчета глухарче

с теб ласкава  възглавница  ще си направим,

ще изброим грижливо

точките  на долетялата калинка

и после в  хладината на гората ще се гмурнем -

да ни замерят със шишарки катеричките…

 

Цъфти отново люляк, кос приглася на игликата,

и  мащерка в чадър от аромат ни подслонява.

За кой ли път в небето чучулига се  е закрепила,

и от високото изпраща съобщения...

 

А Бог не произнася нищо.

Цъфти и пее.

 

 

ПРЕЗ ПОЛЕТО

 

Добър стар дух. Зелен.

Помръдне пръст -

от храстите изхвръква птиче

прозине се -

дървото се покланя,

разсмее се -

рекичка блесва бели зъби,

премигне-

облак лази по небето.

Спектакълът е всекидневен

и мога да се полаская,

че е в моя чест!

 

 

ЛИЧНО

 

Ето ме най-сетне

в краищата си натъпкана.

чувствам се като предмет

със странна форма…

За какво ли служа? 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  26.08.2015 23:22 | #8

Какво ни занимавате с тази Рада Москова? Средна работа‚ нищо особено. Пиесите й съвсем не струват‚ а синът й е един нагъл измамник в театъра. Добре‚ че след толкова провали‚ се отказа от сцената.

Анонимен  26.08.2015 08:52 | #7

Рада Москова е специален дух‚ човек от чистота‚ същество от съвест. Р.Л.

Анонимен  26.08.2015 08:26 | #6

Подозирам‚ че Р.Л. представя матова поезия‚ за да блесне неговата. Която впрочем не е лоша.

Анонимен  25.08.2015 12:56 | #5

Стиховете на Рада Москова се оказват доста по- прилични‚ отколкото нескопосаните й пиеси‚ които никой няма да запомни‚ макар да се титулува като ”драматург”.

Анонимен  25.08.2015 12:46 | #4

Нищо особено!

Анонимен  25.08.2015 10:17 | #3

Не разбирам тая самоцелна злоба‚ която явно е единствената причина да пуснеш подобни излияния относно театрална постановка (независимо чия) като ”коментар” на стихове. А стиховете са много високо. Не се учудвам‚ че мнозина нямат шанс да стигнат до тях. Ама никакъв!

Анонимен  25.08.2015 08:00 | #2

„ТВОРЧЕСКИ” МЪКИ!!!

Анонимен  24.08.2015 16:26 | #1

Във всички тези Ваши думи четох из себе си. Благодаря!

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: