Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Войната на интерпретациите започна

24.11.2015

Позиция на Юрий Йорданов

   

 Свалянето на руския бомбардировач, летял без подкрепа на други бойни самолети, от турски изтребител носи всички белези на най-сериозния предвоенен тест на света, случил се след края на Втората Световна Война. Карибската криза от 1962, почти забравена, днес изглежда като игра, не само защото ние сме живи свидетели на ставащото, а кризата е известна на мнозинството днешни жители на земята от книги или от прочетени статии.

Засега ние виждаме започналата гореща война на интерпретациите на случилото се в световните медии.

Светът продължава да живее в реалност, която справедливо започнахме да наричаме "Студен мир", заменил още незабравената Студена война.

Да си неутрален, безразличен, дистанциран днес става все по-трудно.

Да не мислиш за причините, за историческите и натрупалите се като планини от обстоятелства за ставащото днес със света, е все по-трудно.

Да бъдеш излъган, подведен, подвластен на страховете и пропагандата им, става все по-лесно. Зная само, че в такива моменти, всички са жертви. Мними и истински. Обикновено най-ползваното от крещящите агитатори е чувството-съюзник (на крещящите) у зрителите, слушателите и читателите е най-човешкото ни качество - искреното наше съчувствие, което понякога е (и)рационално подменено с "подпомогнати" илюзии или визуализации на "истини".

Да опазим мислите си от агресията на най-гласовитите, най-"обективните наблюдатели", викащи силно точно сега в момента, когато хората формират представата си за станалото оттук нататък - друга задача ние нямаме. Тези мигове са осъзнато важни от всички гео-политически играчи - справка летящите към нас новини.

Всъщност това е нашето опазване от съзнателната, дирижирана медийно суматоха, стояща между разума и размисъла, между емоциите, пристрастията, прекодираните в убеждения нагласи и осмислянето, осъзнаването на всичко, което тича към сетивата и мислите ни сега.

Да издаваме присъди е най-нелепото сега, в първия момент след научаването на факта, водещ шлейф, дори порой от детайли, интерпретации, истини и полу-истини.

"Присъдата" ни, дарена от Господ е да мислим, е доживотна. Мислим ли - ние сме живи - това го казал някой мъдър живял преди нас на земята. Същата земя, която днес пак се тресе от тътена на световните тектонични процеси, които ние трескаво абсорбираме през животите си и осъзнатостта си, все по-нужна ни.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Очаквайте "Малките неща" от големия Анди Андрюс

Самота