Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Неда Антонова: Истината за Апостола: Левски не е убиец!

03.04.2017

Един бъдещ съдебен контрапроцес ще докаже това

 

Писателката Heдa Aнтoнoвa e aвтop нa иcтopичecĸи poмaни, новели  и  пиecи. Последните й книги  за  „Цapицa Eлeoнopa Бългapcĸa”, „Cъвъpшeнaтa Стойна Преподобна ” и  „Heгoвaтa любимa“, за Венета и Христо Ботев, ce paдвaт нa cepиoзeн ycпex. Чacт oт твopчecтвoтo й e пpeвeдeнo нa pycĸи, фpeнcĸи, пoлcĸи и чeшĸи. Heдa Aнтoнoвa e eдинcтвeнaтa жeнa нocитeлĸa нa нaгpaдaтa „Злaтен мeч“ зa нaй-дoбъp paзĸaз. В начабото на май ще излезе най-новата й ĸнигa „Πъpвият cлeд Бoгa“ c пoдзaглaвиe „Любoвтa и cмъpттa нa Bacил Лeвcĸи“ – paзĸaз зa дyxoвнaтa caмoтa нa чoвeĸa, завинаги изпpeвapил cвoeтo вpeмe.
На практика единственият ни Апостол воюва сам срещу две империи - срещу Османската поробителка и срещу бъдещата Руска освободителка -  нелегалната му мрежата от революционни комитети е много опасна за владетелския й манталитет.  

Тази година на 18 юли ще отбележим 180 години от рождението на Св. великомъченик Васил Лъвский, но вече 144 години няколко поколения родни историци не могат или не смеят да дадат отговор на въпроса: кой уби Апостола ни? Това питане виси със страшна сила почти век и половина над небето на България, не само през годините след Освобождението ни от Царска Русия, но и по-сетне, през годините ни прекарани в лагера на Съветската империя. Отговорът тогава нямаше как да бъде изречен, но защо и сега мълчанието ни заглушава?

Р. Л. 


Г-жо Антонова,  защо вече три десетилетия демокрация продължаваме да се занимаваме с това, кой е предал Лъвскии, а не се вълнуваме защо е осъден на смърт, вместо на каторга...
Началото е поставено с предателството на Димитър Общи.  Ще започна малко по-отдалече, за да може да се проследи  хронологията на фактите. А тя започва от ноември 1871 г., когато в Ловеч се е състояло заседанието на Вътрешния революционен комитет, наречен Привременно правителство. Малко преди това Централният революционен комитет в Букурещ, с председател Любен Каравелов, след няколкократни безуспешни опита най-сетне успява насила да изпрати Димитър Общи за  помощник на Левски. Дяконът не е съгласен и пише: „Защо ми е на мене помощник, аз самин си върша работата, два пъти съм обиколил България и трети път ще я обиколя…”

Кой е Общи?
Той е неграмотен харамия, участник в Първата легия,  с доказани провинения през оскъдните си четнически години, протеже на Панайот Хитов.  Бил е доброволец в отряда на Гарибалди  и участник в Критското въстание. Левски не му вярва, смята,че той няма качества за  тайна  революционна дейност и макар че го води със себе си при обиколката на Тракия, навсякъде го остава да виси в хановете, без да го запознае с тамошните комитети. Изпратен му е и още един помощник – Ангел Кънчев, млад и народен човек, но за съжаление той рано прекъсва живота си поради  пряка опасност от арест и инквизиции.

Какво се случва на споменатото от Вас,  правителствено събрание в Ловеч? 
Общи възроптава против Дякона, че не му поверявал комитетска работа, а само го водел със себе си като слуга, и настоява да му бъде даден отделен район, където сам да работи за делото. Заседанието решава с вишегласие въпроса в полза на Общи, Левски отново не е съгласен, но самият той е автор на „Наредата“ – бъдещия Устав на организацията и пак той е записал там, че вишегласието е основен принцип при вземане на решения. И упълномощават Димитър Общи да работи в селата от Тетевен до София. И заработва бай Общи. После, когато Апостола е заловен, по време на следствието, председателя на разследващата комисия пита Левски: „Защо се скарахте с Димитра?” „Защото Димитър не искаше да даде сметка за събраните от комитетите пари, комитетите бяха станали негови собствени“.

Нека се върнем към хронологията, как се развиват по-нататък събитията?
През пролетта  на 1872 г. Централният комитет в Букурещ свиква Общо събрание на делегати от вътрешността на страната и представители на емиграцията  –  да се обсъди и реши въпроса за бъдещото въстание. Левски не е одобрил предложението като делегат на Тетевенско да бъде изпратен Общи, а е поискал сам лично да представлява тамошните комитети. Комитетите отказали да го упълномощят и Дяконът става представител на Тракия.  Общото събрание обявява Васил Левски за Апостол на българската свобода и му дава най-широки пълномощия за организиране на въстанието: да събира пари, да закупува оръжие, да търси сметка от комитетите за паричните им постъпления – съгласно сметководните книги, а и за разходите им. Докато Левски е в Букурещ, на негово име в Ловеч пристигат повече от петнайсет писма, в които комитетските хора се оплакват от  своеволията на Общи.

Какво пише в тези писма?
Почти едно и също: Пълномощникът пристига в селото и не само яде и пие без да плаща в кръчмата, но води и своя секретар, и той да яде и пие. При това трябва някой да му чете писмата, защото Общи е неграмотен… И двамата гостуващи преживяват за сметка на местните комитети и харчат парите, уж събирани за оръжие. Местните членове на комитетите – селяни, учители, свещеници и чорбаджии – негодуват и търсят справедливост от Апостола.
След като се връща от Букурещ, Левски вика Общи заедно със секретаря му, да донесат тефтерите с издадените разписки и въз основа на тях да отчетат събраните суми, предназначени за въоръжаване. Общи отказва да се яви, защото сметките му още не били готови. Левски се ядосва, оплаква се на Каравелов, който живее в Букурещ и също е горещ закрилник на Общи. 

Как реагира Любен Каравелов, който иначе непрекъснато потиква Левски да бърза с въоръженото въстание?
Каравелов си прави оглушка за оплакванията на Дякона. Но малко след това Левски решава сам да провери как стоят нещата с Общи и отива в Тетевен да направи събрание и на място да се види с тамошния пълномощник. Но Общи не идва, той не смята за нужно да  посети събранието. За това пък успява да изпрати рапорт до Привременното правителство в Ловеч по повод поведението на дякон Паисий, владишки наместник в Орхание, днешен Ботевград. За този рапорт научаваме от думите  на Левски, изречени по време на разпитите чу  пред Османската комисията, която няма съдебни, а само разследващи функции: „Според дадения от Димитра рапорт дякон Паисий щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябва да бъде убит.“

И тук една подробност, която не знам защо мнозина наши историци подценяват: доста преди да напише рапорта си за опасността от възможно предателство от страна на дякон Паисий, Димитър Общи взел насила от него сумата 6 000 гроша и го предупредил, че ако гъкне пред някого за това, ще го убие. Но попът се разприказвал и Общи изпълнил обещанието си.

Известно е, че въз основа на този рапорт, Левски в свое писмо заповядал на Общи потенциалния предател да бъде ликвидиран…И тази писмена заповед е второто съществено обвиненията срещу Апостола, което се наказва със смъртна присъда. Но кое е първото?
Първото обвинение е формулирано в шифрованата телеграма на следствената комисия, заседаваща в София, до правителството в Цариград: „Арестуваният напоследък в Ловеч шеф и организатор на бунта Васил Дякон Левски е подстрекавал поданиците на султана към въоръжено въстание срещу държавата, бил председател и подбудител на станалите бунтове (а такива осъществени няма! б.а.) произнасяните от него речи и разпространяваните от същия печатни издания се разразили  в акции...” Не е известно точно кои политически прояви визира комисията и ги смята за бунтове и акции, освен ако не приемем, че Арабаконашкият обир, при който Димитър Общи с още дванайсет души  ограбват на турската пощенска кола, пренасяща данъчните постъпления от  Северна България, е революционен акт, целящ  политическа промяна или държавен преврат.  Но и за двете изложени по-горе обвинения османското законодателство не предвижда смъртно наказание – ни писмото-заповед за убийството на свещеника Паисий, ни подбуждането към бунтове и произнасянето на речи, защото Левски е правел това тайно и без всякаква публичност, а колкото до „разразилите“ се бунтовнически акции, те са породени от възпаленото въображение генерал Али Саиб, председателя на разследващата комисия, разпитваща Левски. 

Провинения има, но основание за препоръчване на смъртна присъда няма!
Остава последният коз на комисията – обвинението, че в Ловеч Левски е убил младия мъж Стойчо Гергинов, слуга на търговеца Денчо Халача. За отнемане на човешки живот законът налага смъртно наказание. Но преди да се спрем на това убийство, нека споменем още една съществена подробност. Става дума за следното: идва месец август 1872 г.  Левски пише писмо до Димитър Общи, в което му съобщава, че след Богородица – 15 август – ще го споходи в неговия район, за да си оправят финансовите сметки и че е нужно Общи да бъде там и да е готов да представи своя отчет. Но Димитър Общи се бои от този отчет, защото документи за внесени в касата на комитета средства има, ала самите средства ги няма.  А Уставът на организацията е много строг към злоупотребите с комитетски пари и Левски няма да се побои да го приложи.

Да се върнем към убийството слугата на търговеца…
То става на 14 август следобед в Ловеч. Единствен свидетел на събитието е  Вутьо Ветьов, неграмотен папукчия, комитетски куриер, получил преди това лично от Общи револвер с трийсет патрона. Според същия Вутьо двамата с Дякона се срещнат в някакъв хан в града, после влезли в двора на чорбаджията, Левски претърсил къщата да дири пари, но в този момент слугата Стойчо се връща, сварва Вутьо в двора, започва да вика за помощ. Според Вутьо Дяконът излиза и след  физическа схватка с младежа, го намушква с камата в стомаха. После двамата избягват, като пресичат събралата се пред къщата тълпа и се скриват в гората над Ловеч. Това е изложението на Вутьо пред имперската комисия. И то е достатъчно, за да вземе тя решението и да препоръча на султана в Цариград Левски да бъде осъден на смърт за убийство, позовавайки се на член 174 от  наказателния закон на империята.

Не са ли призовани други свидетели, нали уж е имало много хора, които са чули виковете и са видели Левски и Вутьо да излизат от двора на търговеца?
Не. Вутьо е единственият свидетел. 

Какво казва Левски пред анкетната комисия?
При очната ставка самият Левски отрича да познава този Вутьо, като не скрива ,че в същия ден е бил в града, но че по-късно научава за убийството. Но комисията – в нея е и юристът и парижки възпитаник хаджи Иванчо Хаджипенчович, пренебрегва основния закон на римското право, че един свидетел не е свидетел и позовавайки се изцяло на казаното от Вутьо, предлага на правителството да издаде смъртна присъда. Защото такава е била неофициалната заповед от Цариград. И не само от там, както с основание твърдят някои документи и техните изследователи, свързани с целите на тази присъда.

Кои обстоятелства ни дават право  днес да се усъмним в съпричастието на Левски към убийство? 
Първо: събитието – средата на август – се развива във време, когато предприетият съгласно решението на Общото събрание терор над богатите българи, с цел набавяне на средства за въоръжаване, се е оказал не само безуспешен, но и опасен за делото. Двете убийства, извършени със знанието на Левски и едно зад гърба му, събуждат  активността на властта, трима от участниците в едното убийство са отправени на каторга, а един е обесен. Разходите при акцията по ликвидирането на чорбаджията Козлев от Лясковец, апример възлизат на 200 гроша – за хора и коне – а приходите в комитетската каса са равни на нула. Членовете на организацията са изплашени, подготовката на въстанието, вместо да набере сили, затихва. Тогава Левски заявява пред членовете на Привременното правителство в Ловеч, че намира за по-подходящо прекратяването на терора и замяната му с добронамерено посещение на заможните хора, склонни да подкрепят с пари делото. И дава пример със случая в Троян – където той лично, след посещение и разумен разговор с един от богатите тамошни чорбаджии получил десет лири дарение – „без кръв и без грях.” 
Нека се знае, че на това събрание – за смяна на  курса от терор към преговори – Общи не присъства: сърдит бил. И само след няколко месеца на своя глава извършва обира в Арабаконак. А убийството, в което Апостола е обвинен, се случва точно, когато новият курс за отказ от терора вече е в ход. Левски едва ли би престъпил  решението, прието и от Привременното правителство. 
Второ: Според Вутьо, в дните преди убийството, Дякона бил писал три писма до видрарския комитет да му пратят човек за охрана, че двамата да обикалят по селата. И му пратили него. Писмата не са намерени. В дните преди Богородица Левски е бил в Троян. Разстоянието от там до Видраре е над 150 км. – по днешните пътища. А и, както е известно, Видраре е крепостта на Димитър Общи. Той е там – у двамата братя Ветьови „яде, пие и нощува.“ Защо му е на Дякона да търси охрана от толкова далече, щом има верни хора в Ловеч – Христо Цонев Латинеца и Николчо Сирков? И двамата после са арестувани и съпровождат Апостола в лобния му път до София…
Трето: Цялата стилистика на престъплението противоречи на всичко, което представлява личността на Левски. 

Но той е осъден на смърт. На какво основание?! 
Още по време на следствието възниква въпросът за повишения интерес на Европа и нейните консули в Русе към обира на хазната и последвалите събития. Никой не може да гарантира на комисията, че  консулите няма да се появят отново и да поискат разглеждане на основанията за тази смъртна присъда. И тогава позоваването на  единственият свидетел по убийството може да се превърне в улика за професионална недобросъвестност и показване на елементарните правни норми. Откъде и как да се намери такъв участник в събитието, който да каже онова – и то само онова! – което би потвърдило основанията за  желаното от комисията решение! Свидетели има, но те, кой знае защо, нищо не казват по въпроса. Ни двамата арестувани заради разкритията на Общи и в момента намиращи се на разположение на комисията членове на ловешкия революционен комитет – Марин Поплуканов и Димитър Пъшков,  нито някои от разпитаните…Те всички на въпроса на председателя „Какво друго знаете по комитетските работи“ отговарят: „Друго не знам.“. Дори Йосиф, председателят на комитета във Видраре, на когото Вутьо твърди, че бил разказал за нападението, дори той нищо не съобщава по повод на това убийство.

Как имперската комисия излиза от тази сложна дипломатическа ситуация: има нарочен за обесване, а няма правни доказателства за смъртна присъда?
Отново преравят чувала с хванатия архив на организацията, съхраняван преди това в  Букурещ в дома на Любен Каравелов. Има компрометиращи писма: Каравелов  разпорежда на Левски да вдигне въстание, Филип Тотю пише на Дякона, че Русия е против всякакви въстания на българите… Има още стотици документи. Но никой от тях не съдържа основание за смърт. И, тогава, нека ми е простена тази моя хипотеза, тогава възниква идеята да се направи така, че да се появи неопровержимо доказателство за вината на Апостола, а какво по-подходящо обвинение от едно негово самопризнание.

Което обаче липсва!
В онези години писането на анонимни, фалшиви и подхвърлени писма е била разпространена практика, от която е страдал и самия Левски. Например ловешките писма. И ето че, самопризнанието се появява. Написано на 25 август, заедно с още две намерени в чувала писма със същата дата, и адресирано до Каравелов. Почеркът не предизвиква съмнение: стегнат и четлив, с характерните завъртулки на главното „А“, с малко развлечената  буква „р“, с особеното изписване на „д“ . А и  подписът Аслан Дервиш Кърджълъ е същият.

Нека поясня за читателите, че в това писмо на Левски до Каравелов, което до ден днешен се приема за автентично, той уж разказва за как е станало убийството на младежа в Ловеч, но самото писмо се появява след обесването на Дякона, как става това?
Това писмо се появява на бял свят много по-късно, чак след Освобождението. Макар изпратено до Каравелов и – както е известно – получено от него, то после не е намерено в чувала с комитетския архив, затова и по време на процеса никой не се позовава на него.  Предадено е в БИА от наследниците на Кириак Цанков. Една подробност: публикувано неотдавна ксерокопие на това писмо показва, че то е подпечатано. А Кирила Възвъзова - Каратеодорава в  хронологията „Васил Левски - Документална летопис 1837-1873 г.” (Сф, 1987 г.) пише, че писмото е изпратено до Каравелов без печат. Така или иначе в края (а може би и след приключване )на съдебното разследване писмото вече съществува и ако любопитна Европа би поискала да пъхне нос в архива на делото „Левски”, то основанията за вече издадената от султана смъртна присъда биха се оказали несъмнени.
Писмото със самопризнанието на Левски не би могло да бъде прието за автентично. Достатъчно е да припомним, че  на 6 януари 1873 г., когато Левски е изнемогвал от раните си в килията на софийската казарма строго охраняван и без никаква връзка със света, от София за Белград заминава друго писмо, адресирано също до Каравелов и то стига до получателя си на 30 януари. 
В писмото, написано и подписано от Левски, той съобщава, че не е заловен и че си върши работата. Нищо в това известие не предизвиква подозрението на стария писател – ни почерка на Апостола, ни подписа му. Всичко е автентично и той пита Иван Драсов каква всъщност е истината: заловен ли е Дякона, както съобщава Данаил Попов от Турну Мъгуреле, или не е – както пише самият Дякон от София…
Не е трудно да се предположи, че писмото, датирано  от 6 януари – деня на третия разпит на Левски – не би  могло да бъде написано от Апостола. Но то съществува – за него споменават  и двамата авторитетни изследователи Димитър Страшимиров и Николай Генчев. Но кой знае защо, нито един историк не се заел с разглеждането на подобен доказуем фалшификат. Изхождайки от наличието на писмото от 6 януари 1873 г. не е трудно да допуснем с голяма доза сигурност, че и другото писмо –  самопризнанието –  , приписвано на Дякона, също е исторически фалшификат. И това личи при елементарно сравнение между стила на Апостола и този на текста, както и при съпоставянето на някои фактически подробности. Явно този обвиняващ Левски документ е съставен от някой, на когото събитието му е разказано от друг, който също не е бил пряк свидетел на случването му.

Куриозът: Вутьо, съучастникът в „убийството“, лежи само 7 години...  
Така завършва този процес – куриоз в европейското правораздаване! – когато дори единственият свидетел се оказва достатъчен. И Дяконът- Апостол е изпратен на бесилото от един Вутьо, комуто комисията после се е отблагодарила подобаващо: вместо да бъде осъден най-строго като куриер, притежател на незаконно оръжие и съучастник в убийство, той е изпратен в обикновен затвор – не „тежък”, не”дълъг”,не „вечен в окови”, като други комитетски членове, а едва за 7 години.

Левски е жертва на политическо убийство?!
Но най-важното е: макар обвинен и осъден за криминално престъпление, Васил Левски е станал жертва на политическо убийство! Протокол № 15 – от разпитите на Апостола – не е подписан от нито един член на специалната имперска комисия, включително двамата висши военни. За разлика от него, протоколът от разследване вината на Общи и предложението за неговото обесване е подписан от всички. Приписваното на Левски убийство на млад човек, сънародник и единоверец е имало за цел не само да доведе до физическото ликвидиране на Дякона, но – по-страшно! – завинаги да оскверни мита за него в очите на потомците.

Вие предлагате, макар и след толкова късно,  да бъде проведен съдебен контрапроцес и да възтържествува истината за Левски: той не е убиец! 
В някои уважаващи историята си европейски страни отдавна са били организирани и предложени на всеослушание съдебни  контрапроцеси, оневиняващи националните им герои – такива са проведени след години за Жана Д’Арк, за Ян Хус, за Галилей… Не е ли време и ние да умием лицето на светата  българска икона?!  Само тогава оня натрапен ни трънен венец на народ, предал най-великия свой син, постепенно ще се разлисти, ако не в лавров, то в най-обикновен, изплетен от клонки на дрян – жилавото българско дърво, което първо от всички цъфти през пролетта, но плодовете му най-късно узряват. И са лечебни за народната свяст.

 

 Въпросите зададе Румен Леонидов

 

 Видео за новата Голяма книга на Неда Антонова можете да видите тук

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: