Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Моите прозорци със сини клепачи

10.06.2017

Нови стихове от Цвета Делчева

 

Цвета Делчева е автор на поетичните книги: „По нишката тънка“ (1985), включена в антологията „Общежитие“ (Народна младеж); „Отвъд предела“ (1992) (Пан); „Изрядна нощ“ (1995) (Свободно поетическо общество); „Слънцето си е на мястото“ (2000) (Аквариум Средиземноморие); „За градовете и нещата“ (2004) (Стигмати); „Краят на лятото, вечността“ (2006) (Стигмати). „За градовете и нещата“ е преведена от Георги Ангелов и издадена на френски – „Des villes et des choses“ (2006) ( Ница-Париж), а „Краят на лятото, вечността“ е преведена от Габи Тийман и издадена на немски – „Ende des Sommers, Ewigkeit“ (Garamond, Виена). През 2010 г. издава Делчева публикува първия си роман „Реконструкция“ (Сиела), вторият и роман е „Скъпи непознати“.


 

***

 

Докато му чета това стихотворение,

което изглежда пейзажна лирика,

но всъщност не е,

фурмите се ронят от грозда,

откъснат някъде в Маракеш

от двама влюбени, които вечер се хранят взаимно,

седнали на хлад,

с несъвършенството на нещата.

 

Чета му неговите стихове

с неговите очила.

 

 

***

 

Какво значение има това, което е било

и от какви дребни неща си живял.

 

Не е ли есента отново онази есен

и пълнолунието – онази мощна тема

с нейната етерна красота, споделеното единение,

патетичното усещане за преживяването,

но с по-голяма осъзнатост на сутринта –

 

няколко правила, които се следват доброволно,

скъпоценни жестове, които никога не променят

своите способности, независимо дали са подценени

или надценявани,

 

за да остане един спомен,

в който няма за какво да се безпокоя.

 

 

***

 

Усещам някаква сладка заобленост

на силните гласни,

 

гласът е голотата на мъжа.

 

Будните часове преминават бавно

в сиропирани ритми,

силните страхове на простия метрум

в състава на сложния

и някаква лепкава мелодичност.

 

Утрото е обагрено от облекчението.

 

Дърветата са като глазирани от сланата.

 

 

***

 

Нали ти казах – ти си моята стая,

моите прозорци със сини клепачи,

цялата ми библиотека от горе до долу

и картините от най-хубавите ми пътувания.

 

Ти си моето голямо легло,

дишащата ми завивка,

и всичките ми възглавници.

 

А също и бронзовият ангел,

приседнал върху порцелановия саркофаг

с формата на книга,

който пише заглавие или епитафия:

 

По-добре неведение, отколкото ужас.

 

 

 Още за Цвета Делчева тук  и тук

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: