Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Гледай отвътре

12.06.2017 | автор:  Ангелът Ханс, Вергиния и Васил

През бинокъла на Всемирната библиотека

                  


 Гледай отвътре

/Разказът се води от Васил Пекунов/ 

Настъпи по-различен период за всички от по-тесния ни приятелски кръг. Личният живот на част от нас, включително и на Вергиния, навлезе в драматичен коловоз. Срещите ни бяха по-чести, телефонните разговори – постоянни, но проблемите, които обсъждахме помежду си и с Ханс по-рядко, засягаха предимно лични сериозни болки и тежки избори. От време на време съм записвал (все още на ръка) ценни ангелски послания, ала невинаги си спомням в каква връзка ни ги е споделял. Късчетата злато леко-полека се трупаха в бележниците, без да подозирам, че някога ще станат достояние на читателска аудитория. Злато, злато, събирано през годините…

 Иконният образ е създаден за по-пряка връзка на хората с Бога. Християнството е най-човеколюбивата религия: тя разчита на човека, на силите му.

Светците са реални образи. Тези духове и личности са вечни.

Така съм го запазил – „духове и личности”.

Най-важното в живота е да обичаш и да бъдеш обичан. Любовта прави хората щастливи. Който казва, че обича целия свят, лъже. Трябва да обичаш хората около себе си. Любов плюс милост плюс състрадание. Ако липсва последните две – няма любов.

Няма различни царства – растителни, животински… Има едно царство на живота. Всичко е едно. Всичко живее в Христос.

…              

Вземи бобено зърно, огледай го, посади го, то ще израсте. Това е Господ. Христос е животът. Христос е любовта.

А това е от лятото на 2002-ра:

Космическото влияние над Земята нараства. Ще има много тероризъм – за да се всее страх.

Българите са уморени, болни, изнервени. Много българи са унищожители на енергии. Прави се обаче и някакво движение „за добро” у вас.

Бог е смутен. Неговото светло братство иска да разпръсне у хората позитивни енергии.

И нещо любопитно от средата на 2004-та. Цитирам дословно хапливия понякога език на Ханс, когато иде реч за родната политическа класа:

Енергиен хаос цари в България. Сегашните боклуци ще се рециклират и ще дойдат нови боклуци.

Това бе един от много случаи, когато никак не ни се искаше ангелът да е прав. Ала те дойдоха. А след тях се рециклираха нови и нови.

В началото на декември 2004 Ханс се обърна към моя милост със сърдечно послание по повод творческите ми безпокойства и лутания. Още тогава го нарекох за себе си „Гледай отвътре”. То е дълбоко лично послание и затова дълго се колебаех дали да стане част от тази книга. Включвам го почти цялото, първо, защото разкрива светлата ангелска същност на Ханс, и, второ, защото вярвам, че небесното слово ще е от полза и ще е утеха за много събратя на кръстопът.

Гледай отвътре

Откритото съзнание, което притежава душата ти, музиката на словото ти и светлината на очите ти не чакай да погълнат като глътка въздух онези, на които вече чуждо е гълъбовото щастие, любовта, прегърнала дните на разума, и светлината на буквите, които отдавна са се превърнали във финикийски знаци.

Когато питаш защо това, защо не сега, защо онова става, а друго не в писанията, дадени горе… Защото една е програмата на раждането, друго е пътят, който ще си подготвиш сам. Слушай си душата.

Гледай отвътре.

Пиши и никога не се отказвай, защото ако днес пътят ти не е този – значи, объркал си, търси другия път, той непременно ще ти донесе успех. Носи вода. Чистата вода от извора на благородството. Там няма неуки. Ще дойде ден и един от нас ще ти помогне. Ще ти е пратен и тогава само тихо ще ми кажеш: „Благодаря, брат.” И ще знаеш, че си намерил пътя и… пак те обичам.

Слънце са мечтите ти и успокой душата си, за да не предизвикаш бурята на недоволството, което освен да донесе разрушение, не ще направи нищо друго. Ти като все пак земляник [у теб] се прокрадва чувството за неоценка, за несполука, но казвам ти – за всичко ще получиш времето и мястото. Гледай отвътре. Най-големите умове на нацията са обявени за еретици. Гледай отвътре. Аз съм с теб – „верника”. Потърси ни и ще ни намериш в загубата на котвата.

Гледай отвътре.

Да искаш хляба – тялото Господне, от онези, непознаващи хляба и тестото? Възможно ли е да ядеш вкусен хляб [от тях]? Не можеш. Простичко е. Направи си сам тялото Господне, за да ти стане вкусен хлябът и да не са плюли в него.

Гледай отвътре.

И топлината на душата ти пак ще те грее, и сърцето ти няма да е пусто, и ще върнеш музиката на света само в две очи, защото на тази земя само едни две очи могат да изпълнят пространството с онзи вик на удоволствие от твоята същност, което плъховете не познават.

Гледай отвътре.

Ще успееш. Аз, рабът Божий, наричан с името Ханс, го казвам. Ти ще успееш и там, където е писано: неуспял.

Гледай отвътре.

Амин.

 

Хората при Ханс и Вергиния. 3

 

А сега пак да надникнем в чудото, чудото в делничния му облик. Нека пак идем при хората в нужда и заедно с тях да влезем при Вергиния и Ханс. Писах вече за благодарността и неблагодарността човешка, а сега ми се ще да кажа две думи за доверието и недоверието към чудото, тоест към единното цяло на човека и ангела. Слагам ангела на второ място, понеже повече хора не подозират за съществуването на Ханс, когато отиват при Вергиния. А мнозина и си отиват от кабинета ѝ, без да научат за него, тъй като способностите на Вергиния много често са предостатъчни, за да се помогне на човека, без да се намесва Ханс.

При хората, които познават Вергиния, които се нуждаят от нея втори, трети или десети път, доверието в работата ѝ е нещо естествено. Не би и могло да бъде другояче. Останалите, които идват за първи път, нерядко проявяват недоверие и към Вергиния, и към Ханс, ако той „се включи”, което недоверие само на пръв поглед е абсурдно. Да, изглежда нелепо, при положение че всеки идва доброволно, с ясно съзнание при кого отива, като при това най-често Вергиния е препоръчана от благодарни предишни клиенти. Така е, нелепо е. И не е така. Защото за жалост човек попада в безнадеждни – според него – обстоятелства, в абсолютно патови или матови дори ситуации, без значение дали са свързани със здравето, семейството, работата или нещо друго, и тогава се обръща за помощ и към средства, в които не вярва особено, към хора, на които няма пълно доверие или пък няма никакво доверие, и то въпреки препоръките, които е получил от роднини, приятели, колеги. Няма доверие, но се хваща като удавник за сламка.

Както и да е: шарен свят, шарени хора, шарени съдби, често преизпълнени с истински беди и тежки, непосилни горчилки. И дай Бог всекиму моралната сила, и дай Бог на всеки човек да не се изкушава да съди чуждите пътеки и чуждата орис. Понеже неговата си орис понякога само това и чака, за да го научи (по най-трудния път!) да не съди.

По-долу ще разкажа два извънредно интересни случая от практиката на Ханс и Вергиния, където доверието и недоверието, благодарността и неблагодарността (отпърво, в началото, преди потреса и самоосъзнаването) са твърде ясно откроени. Та ето какво правят ангелът и човекът, докато минават седмиците или най-често месеците между нашите дългоочаквани срещи.

При Вергиния идва измъчена жена. Разплаква се, докато разказва. Свекърва ѝ е тежко болна, на легло, неподвижна, безпомощна.

Вергиния немалко се учудва:

- За първи път виждам някой да плаче за свекърва си – споделя откровено.

- Плача, защото тя ме отгледа – обяснява посетителката през сълзи. – От 16-годишна съм задомена при нея, тя ми е повече от майка. И винаги, винаги е била зад гърба ми. Тя е най-добрият човек, когото познавам.

И продължава да описва отчаяното положение, в което е изпаднало семейството им. Свекървата е сполетяна от тежък масиран инсулт. Грижат се за болната у дома си, всичко е под нея. Като капак жената не може и да говори след мозъчния удар.

- Втора година страда – казва снахата. – Вече не издържаме да я гледаме как се мъчи в това състояние.

И пита с плаха надежда:

- Може ли да ѝ се помогне с нещо?

- Не, не мога – отвръща истината Вергиния.

Жената мълчи съкрушена.

 – Разберете – добавя Вергиния, – единственото, което можем да сторим, е ние двете с вас да се помолим. Не искам да ви лъжа, не искам и да взимам пари от вас, които няма да се оправдани. Защото в случая и аз съм безпомощна като лечител.

Жената кимва с благодарност. Двете почват да се молят. Снахата плаче и се моли от едната страна на масата, Вергиния се моли отсреща.

Минават две седмици. Жената се появява цялата в черно – свекърва ѝ е починала. Какво обаче се е случило?

Преди да си тръгне от тоя свят, свекървата идва в съзнание и внезапно проговаря, макар и трудно разбираемо. Жената със съпруга си (синът на покойната) дори се преизпълват с упование, заблуждавайки се, че тежко болната благодатно започва да се оправя.

Свекървата пошепва на снаха си:

- Познаваш ли някаква Вергиния ли, Вержиния ли?...

Жената не може точно да възпроизведе името.

Снахата и синът слушат онемели.

- Дойде един ангел – мълви отиващата си жена. – Едно момче… Цялото светеше. Рече ми, че ти и тази Вергиния сте се молили за мен, искате аз да се оправя и да живея… А той ме попита аз дали искам. Отговорих му: „Ангеле, ако така живея и нататък в това състояние, дето съм сега, по-добре да ме няма.”

Снахата поглежда Вергиния и поклаща глава:

- Разказа ни това и издъхна.

Мир на праха ѝ на онази смела жена.

Вторият случай е твърде характерен за подхода ни към вечния въпрос за връзката между Небето и Земята, ако въобще познаваме и признаваме тази връзка. И е доста емблематичен този житейски „епизод” за някои наши характерни заблуди, първата измежду които е „вярата” на едва ли не почти всеки един от нас, че той е центърът на вселената, че с него всичко почва и свършва, а каквото е извън кръгозора му или не го разбира – това са „глупости”, предразсъдъци и бабини деветини.

Ала роялът на ангела изпълнява своите приказни балади, оди и реквиеми, без да се интересува какво ние мислим за музиката му.

Срещу Вергиния седи жена, която иска да знае бъдещето си. Класика. Вергиния започва с наизустения „урок” за бъдещето като относително понятие, за изборите ни, които всеки момент променят парадигмата на настоящето ни и съответно на онова, което ни предстои. И че никой земен човек не може точно да предскаже бъдещето, защото никой не може да знае естеството на изборите ни, от които то зависи. След което ѝ казва на жената каквото провижда за нея. По някое време обаче Ханс решава да се намеси. Ангелът започва да диктува на Вергиния, тя пише, той ѝ говори, Вергиния предава. Посетителката слуша, слуша, изведнъж става, развиква се, позволява си дори да се подиграва на Вергиния какви ги бръщолеви за разни ангели, с които си контактува. Заявява грубо, че всичко това са глупости, възкликва в гнева си: „Вие къде ме заведохте?” Изобщо жената е възмутена и ядосана как, да речем, измамнически са постъпили с нея и съответно с лелеяното ѝ светло бъдеще.

Напуска офиса бясна и продължава да приказва наляво и надясно (това Вергиния го научава от самата нея по-късно), че или Вергиния е луда, че никакъв ангел, че никакъв Ханс не може да има и че изобщо Вергиния не е „у ред”, или пък е шарлатанка. Класика.

След което тази разочарована, меко казано, жена отива на някакъв прием, на някакво официално фирмено събитие. Хапва, пийва, бъбри. Изведнъж до нея приближава жена, облечена в черно. Много красива непозната жена с изискан кок на главата. Непознатата и тя държи чаша в ръка, проговаря кратко:

- Много поздрави от Ханс.

Нашата гневна познайница просто е в шок. Щяла била да изпусне своята чаша, както споделя на Вергиния по-късно. Докато дойде на себе си, докато отвърне каквото и да било, странницата в черно изчезва. Няма я никъде, сякаш е потънала вдън земя. Изумената жена хуква при охраната, която е пускала гостите само с покани, разпитва за загадъчната жена с кока, описва я, ала охранителите твърдят, че не са виждали такава дама, че няма такава дама сред поканените.

Финалът е добър, светъл. Жената успява да надмогне каквото ѝ се е следвало да надмогне, идва отново при Вергиния, разказва ѝ всичко и ѝ иска прошка за недоверието.

Така „работи” понякога светлият Ханс. Находчиво и поучително за онези, които могат да надмогнат каквото им се е следвало да надмогнат. И добротворно. Винаги добротворно. Задължително добротворно, по ангелски.

 

По-добре пчела работник, отколкото жилещ глупак

 

През февруари 2005 получих писмо от Вергиния по пощата. Не бях изненадан от странния за нас начин на общуване, защото бях предупреден. В плика намерих писано на ръка послание от Ханс с няколко обяснителни думи отпред.

„Здравей, скъпи Васко – пишеше Вергиния. – Твоят приятел и дългогодишен наблюдател Ханс е решил да ти изпрати послание, което чаках да получа и едва днес успях. Ето го и него.”

Така научих, че Ханс освен всичко останало е и мой „дългогодишен наблюдател”. Е, да си призная, попритесних се какво е принуден често „да наблюдава” милият ни небесен благотворител. „Попритесних” е слаба дума. От друга страна, подейства ми и успокоително. Друго си е да те наблюдава, който трябва, при това добронамерено и с любов.

Надолу прочетох следния „кратък курс” по история на съвременна България (съкращавам тук-там):

До пътя на успеха, скъпи ми братко „приятел и благодетел на думите”, се включват три пътеки, по които, колкото и безразсъдно да вървиш (а ти не вървиш така), все водят до него. Ще питаш как така, та и безразсъдно?… Бог помага на смелите, търсещите и искащите помощ. Намираш се в отрязъка време, в което на власт са оси и търтеи, а пчелите работнички са принудени да живеят в онази система на смесения кошер, където властват подчинението и примирението пред по-горе споменатите породи. И ако, не дай Боже, пчелата майка дръзне да роди умен и кадърен работник, веднага осите и търтеите, заемащи мястото, подобаващо главно на майката, идват, за да не позволят той да се развива повече от необходимото, та така да се наруши съзвучната идилия и да изпъкне невежеството им. За да не видят другите къде е медът в килийките или пък да не си помислят, че родилият се работник е талантлив, умен, смел и може да им отнеме правото да жилят, ядат и да разпределят плячката свободно. Подобен род породи виреят и в твоя кошер. Ще ги срещаш и си ги срещал и в други пчелини и ще продължаваш да ги срещаш, защото те тепърва ще мутират и ще създадат хибридни майки, раждащи още по-хибридни създания, дето и медът им не е мед, и килийките са стаи, и колкото и да носят работничките, все няма да стига. Така че, скъпи ми „благодетелю на думите”, единственото, което ти остава, е да бъдеш пчела работник до времето на почистването на твоите и на страната ти кармични задължения, но по-добре пчела работник, отколкото жилещ глупак.

Ето как терминът „хибриден” влезе и зае постоянно място в моето светоусещане – цели десетина години преди да се превърне в една от най-употребяваните думи на тази земя. Продължаваха да текат едни от най-гнусните години на българския ни пишманпреход от нещо си към нещо си. И Ханс се стремеше да ни съхрани, та да не изсъхнем от болка насред пътя си към повече и повече светлина в живота ни.

Бог не наказва, Бог учи

 

Нека чуем още за Бог. Нека погледнем нагоре към Бог!

Ще прескоча малко по-напред, пак без да спазвам стриктно хронологията, защото Ханс ни говори какво ни очаква след смъртта. Говори и за Бог! Говори и за доброто и злото, за Божия промисъл!

Искам да обясня какво представлява Бог, преди да сте го видели, защото всички го виждат. Е, има някои, които, дори виждайки го, не го възприемат; дори отивайки горе, нямат очи да го погледнат. Но повечето, идвайки тук, където сме ние, разбират какво е Бог.

Знаете ли какво е Бог? Бог е всичко онова, което обичаш. Ако ти обичаш страшно много майка си и тя много те е обичала и ти е дала всичко – любов, нежност, грижи, – ти ще видиш нея, най-добрата майка на този свят. Ще видиш някого, който не е нужно да ти говори, ако те е обичал; ти ще видиш някого и ще бъдеш най-щастливият и най-обичаният човек на този свят тук горе. Ти ще усещаш своята майка. Ако това е баща ти, баба ти, ще видиш баща си, баба си или ще видиш някого другиго, който е отдал живота си на теб с най-голямата любов на вашия свят долу. Той няма да говори, ти ще усещаш неговата любов. Бог практически се явява в такъв образ, в какъвто вие обичате най-добрия човек на света. Ще видите горе най-добрия човек на света.

Така че вие ще видите Бог в различни лица. Той никога няма едно лице. Бог има много лица. Той означава любов. Бог не наказва, Бог учи. Наказанията хората ги възприемат така – неправилно, защото който смята, че е наказан, това е неправилно. Във вселената няма точно наказание, има само обучение, всичко е училище. Няма абсолютен виновен, ако не броим редките изключения. Дори най-големият престъпник, дори и людоед да е, дори и някой, направил нещо ужасно, дори убиецът на децата си – той също „не се води” като абсолютния престъпник. Имало е нещо, което е предизвикало всичко това да се случи. Неговата душа също търпи еволюция.

Следва нещо разтърсващо.

Има обаче души, на които им са дадени безкрайно много шансове, но това е много рядко, и които Господ с огромната сила, която притежава, просто разрушава. Някога, когато е съществувал само Бог, когато той е започнал да създава Земята, когато е почнал да създава и другите планети, той е допуснал и сътворяването на недостойни души – между другото Бог също се учи чрез нас, – той е допуснал да не унищожи души, които са били недостойни. Така се е появил сатаната. Сатаната съществува. Сатаната не е мит, който вие определяте тук на Земята като някакъв изкусител. Сатаната практически съществува. Той се изявява в различни форми и също има немалка сила. Но разликата между Бог и сатаната – освен по отношението на любовта – е в това, че само Бог може да създава. Сатаната няма тази сила. А щом той не може да създава, значи, той не е по-силен от Бог.

Ханс продължава да обяснява по възможно най-достъпния начин:

Сатаната съществува и по една друга причина. За да се създадат спойките между планетите, за да се създадат някои дори енергии, дори метали, дори течности, трябва и отрицателен заряд. За да се създадат точно такива, каквито са необходими за даденото съществуване. Тогава е необходимо свързването на тези две енергии. Сатаната обаче също има много лица. Той също се опитва да наподобява Бог, явявайки се в различни форми. Той също е битката, която трябва да водим. Той също е част от кармата ни. Той съществува като мярка за добро и зло. Така че тук вече идва философското заключение – той всъщност е необходимото зло. Човекът обаче трябва да намери баланса. Когато е създадена човешката душа, винаги в нея е заложена и тази битка, която е задължителна, защото така Господ вижда какво сътворява и какво правят онези, които Той сътворява. Господ се себеопознава и когато Господ създава човека, той никога не може да бъде абсолютно сигурен дали този, когото е създал, ще съумее да се пребори с онова, което му е дадено изначално: като плюса и минуса. Кое ще надбори у човека? В човека всичко е битка, нито една съдба не е абсолютно написана. И това е погрешна представа, ако някой си мисли иначе. Ако всички пророчества се сбъдваха, отдавна Земята нямаше да я има. Поради тези причини трябва да знаете, повтарям, че съдбата не е написана напълно, знаят се от нея само основните ѝ функции, за да може все пак човек да върви по някаква линия, както влакът върви в коловоза, но къде ще отиде влакът, колко пътници ще качи, с колко товар и дали ще претовари вагоните, и дали ще мине през добри пътища, за да стигне целта си, решава само ръководителят на влака, тоест душата. Няма хороскоп; няма предсказание, дори било то и най-качественото, чрез което да може да се каже – да, това ще стане. Има изключително висока стойност на предсказанието, но лудост ще е, ако някой рече за себе си – аз знам, аз мога всичко, имам абсолютна сигурност, разбирам го това. Съдбата няма твърда гаранция. Гаранцията за съдбата е любовта на самия човек. А любовта има много измерения. Щом умееш да обичаш, щом си милостив, щом си състрадателен, оттук нататък там, където ще мине влакът, пътят никога няма да е лош.

Апропо, дума по дума цитирам. Не променям лексика, начин на изказ. Само да спомена, че е краят на 2006-а и вече записвам всичко в звукови файлове, вече лека-полека трупам архива, без който тази книга, споменах вече това, щеше да е невъзможна в този си вид.

И още, още етюди от  Ханс за Господ:

Във всеки един духовен човек или у всеки, който поне се опитва да достигне такова ниво, трябва да има тишина, хармония, нежност в изказа и любов към останалите. Когато Христос е ходел по Земята, всички са се чудели, защото той е обичал всички хора. Никога не си е позволявал (освен с търговците в храма) да изгони някого, да нагруби или да обиди някого.

Хората не си задават често въпроса какво е искал да покаже Христос на хората, преминавайки през своите изпитания. С пътя си към Голгота, със самото си разпъване той е моделирал живота на всеки един от вас. Всъщност той показва битката на всеки един от вас. Как по същия начин ще ви предават хора, пред които не сте виновни. Че ще ви разпъват без вина. Че от най-злите можеш да очакваш повече милост, отколкото от тези, които смятате, че ви обичат.

По-долу ни поучава за величествения кръговрат на живота. С думи прости и разбираеми.

Тук сте временно. Животът е цяла вечност…

Ето ви едно клише. Животът е лодка, която се носи по бурни вълни. Най-много се давят онези лодкари, които смятат, че карат много стабилен или модерен кораб. Най-много се съхраняват онези, които смятат, че карат сал или че лодката им не е особено стабилна в бурните води. Тях винаги Господ ги пази. Когато всеки един от вас изпадне в депресия, почувства разочарование от близките си, от приятелите, работодателите, нека да се обърне към Христос и да разгледа живота му. Христос през цялото време показва какво един човек преживява в живота си. И трябва винаги да помните, че каквото и да се случи, винаги има възкресение. След леталния изход почвате да живеете по друг начин – в друго време и в друг свят. Всеки съхранява в себе си една голяма „черна кутия”, пълна с молекули и атоми. Всеки един от тези атоми и молекули съхранява информация. Горе това се нарича по друг начин, но тука аз го наричам така. Всеки един човек, съхранявайки тези молекули и атоми, пази и спомените си. Когато той е готов за друго прераждане и слезе тук на Земята, у него се появяват усещания, свързани с минали животи. Миналите животи никога не се забравят напълно, защото са свързани с кармата. Поради това е хубаво да се изпълняват съветите, които ви се дават. Не сте се научили да мислите глобално, което е разбираемо. Но все пак ако искате да разчупите кръга на сегашния си живот, да знаете, че сте длъжни да се съхраните и за следващия. От това зависи не само вашият живот, вие сте отговорни не само за вашия живот, вие носите отговорност за живота на децата си; ако сте учители, носите отговорност за живота на учениците си; носите отговорност за живота на хората, които спасявате, на които помагате или пък наранявате.

 

И нататък: ода за свободата ни да избираме доброто – каквото и да става, дори и с последния ни дъх!

Съветвам ви колкото се може повече да мислите и да чувствате. Никога не бива да се доверявате само на чувствата си, защото те в определен момент са слабост, нито пък да ги изключвате, защото без тях няма да сте това чудо на вселената, което представлявате. Опитвайте се да правите най-трудния баланс в живота си – между разума и чувствата. Никога не трябва да се обвинявате до такава степен, та да мислите, че сте сгрешили много, че грешките ви са непоправими, че няма за вас път. Винаги когато се появи у вас такава обреченост, върнете се отново към Христос и погледнете как той е простил на убиеца, на престъпника, и как този човек е получил нов живот. Всеки в един момент има правото да завие в друга посока и да му се опростят направените грехове, стига да не ги е повтарял много в преражданията си. Това е урок номер едно. Най-важният урок. Всички други уроци не са уроци, те са следствия на първия урок.

Изведнъж Ханс пак загатва нещо за небесното светло войнство:

Тук горе има едни много интересни йерархии. В нашия свят също има много странни модели на съществуване. И ако си мислите, че ние сме надживели всичко и сме безгрешни, жестоко се лъжете. Ние на своя си етап на развитие също сме ученици – ние също се учим. А част от нашите уроци идват чрез вас.

При същата тази наша среща питаме Ханс не е ли време вече хората да спрат да делят религиите. Опитваме се сиреч да разберем не идва ли лека-полека времето човечеството постепенно да се обедини около една обща религия, чрез която да общува с Бог. Отговоръ е категоричен:

Не е време. Невъзможно е сега. Еволюцията на човечеството не е достигнала този етап. Биологичните и географските ви особености са различни. Затова са ви дадени определени Учители. Всъщност Христос е Учител, който е наравно с Бог и седи отдясно на Бог. Точно както е написано в Библията. Той е Божи син.

 

 

Вива светлината, вива Бог, вива светлите души!

 

Средата на 2007-а бе изключително драматичен период за Вергиния. Предстоеше ѝ много тежка операция. Тогава съвсем вярно я определяхме като животоспасяваща. Времето показа, че е било точно така. В началото на юли Вергиния ни гостуваше в София, за да ѝ направят изследванията в болницата, където щяха да я оперират. Ханс бе постоянно „на линия”. Успокояваше ни за изхода на операцията. Изпрати ни и лични послания за всеки от семейството ни; това се бе превърнало вече в някаква благотворна „практика” – независимо дали ние питахме за нещо, или пък Ханс сам преценяваше,че трябва да ни съобщи или да ни поучи за нещо. Но за посланията – по-сетне.

Операцията. Разбираемо е, мисля, че няма да навлизам в никакви подробности. Ханс твърдеше, че операцията ще бъде съпроводена с определени трудности, ала и той, и събратята му горе, които били ангажирани по един или друг (непонятен за нас) начин със съдбата на Вергиния, не виждали друг нормален изход (в кратки срокове) от трудната ситуация със здравето ѝ. Имало алтернатива, съществували и още различни подходи, но удължаването на срока на извъноперативното лечение, тоест отлагането на операцията, щяло да увреди и други нейни органи. „Едно печелиш, друго губиш” – рече ясно ангелът небесен.

А после смирено заяви, докато Вергиния тихо препредаваше:

Молим Богу за съдействие и за правилно решение на проблемите около теб. Щом си се оставила в Божиите ръце, облегни се на тях. Каквото и да стане, ще е най-хубавото.

Почти девет години след онази паметна юлска вечер мога спокойно да свидетелствам, че „Божиите ръце” наистина сториха „най-хубавото” за живота и здравето на приятелката ни.

Чета дневника си с лаконичните ми записки и се дивя как са се струпали толкова сериозни житейски проблеми около Вергиния заедно с цял куп неотложни (за мен) творчески задачи. И това в летните жеги и отпускарските месеци! Може би затова и Ханс бе така ласкав към мен, така свръхдобронамерен. И ме отрупа, обля, пречисти и вдъхнови с толкова чиста любов! Вероятно е било нужно да бъда окуражен, да получи още сили да върша работата си, доколкото мога. Ще цитирам след мъничко какво означава светла ангелска любов, какво е да бъдеш насърчен с топло ангелско охрабряване, но нека преди това Ханс пак да ни поговори още малко за себе си, за връзката си с Вергиния:

Някога аз имах майка. Защото съм бил земен тип човек и като казвам земен – това значи, че има и други земи, други хора, други народи там.

Само да обърна вниманието на читателя – ето по този начин ни се съобщаваше най-, най-съкровена информация, над която човечеството си блъска главата, спори, приема безрезервно или гневно отрича. Простичко ни я свеждаше информацията, някак между другото, като подразбираща се от само себе си.

Знаете ли какво казваше майка ми: „Ако в този живот успееш да помогнеш, сине, само на един човешки живот да се възстанови човекът и да продължи да живее, значи си изкупил греховете си за дълги периоди от време и за дълги животи. Амин.” Защото за Бог няма нищо повече и по-ценно от това да спасиш неговото най-висше творение, за да поражда то живот.

- Ами лекарите, които стотици пъти спасяват човешки живот? – питаме ние?

- Те са благословени с работата си – отвръща Ханс. – Ала ако някой от тях опорочи всичко онова, което е извършил, само с едно грозно действие – дали във връзка с желанието си да живее охолно, например взимането на огромни подкупи, или с несъгласието си да помогне на човека да живее, такъв лекар разрушава с една дума, с едно действие всичко, което е направил дотогава.

Майка му е притежавала духовна сила, разказва ни Ханс. Една от причините той да работи с Вергиния, да е едно с Вергиния е, че тя прилича на майка му. Имала е и има същия тежък живот. А Ханс, повтаря ни ангелът отново и отново, „търси сродни души”.

От майка му разговорът се пренася към отношенията ни с възрастните ни родители, към глупавите, макар и редки, наши амбиции да ги променяме на стари години според собствените си критерии за едно или друго. Да чуем какво ни съветва Ханс:

Когато едно дърво е старо и вековно, ти не можеш да градиш върху него нищо ново. По простата причина, че то си носи своята корона, търпи си своите птици и приютява в хралупата си само онзи, когото вече е пускало, или неговите близки съродственици. Така че, скъпи мои, ако вие решите на това дърво да направите нещо, да го заградите, да построите, да му поокършите клоните или да му откършите неговите си нови филизи, то постепенно ще умре. Оставете дървото да живее, както иска.

И внезапно добавя:

Вива светлината, вива Бог, вива светлите души!

А сега само малка част от благодатната любов, която ми бе дарена тогава. Привеждам думите на Ханс с една-единствена цел: да засвидетелствам черно на бяло какво представлява истинската, неподправената с нищо земно, космическата чиста любов на Небето към нас, отсамните грешни и греховни хора.

На теб са ти осигурени така наречените хора ангели, както са осигурени и на твоята, така да се каже, всемирна приятелка Вергиния. Когато се осигурява подобен потенциал от хора, които да подкрепят твоя живот в трудни моменти, това значи, че ти имаш да изпълняваш някаква голяма задача, ама много голяма. Ако погледнеш през бинокъла на всемирната библиотека, ще прочетеш, че всичко, което става с теб, е на базата на дълбоко обмислена процедура.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: