Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Самота

05.09.2017

от Йосиф Бродски

 

САМОТАТА

Когато губи равновесие

съзнанието ти в отмала,

когато стъпалата под нозете

и стълбата са като палуба,

и плюе върху цялата човечност

за кой ли път среднощната самотност,

 

да помъдруваш

би могъл за вечното,

да се съмняваш в непорочните

идеи, хипотези, възприятия,

творбите на различните изкуства,

и – в този дух – същинското зачатие

на Богородица със син Иисус.

 

Но да сведем чела пред всяка даденост

пред нейните дълбоки гробове

които днес,

поради давност,

по-скоро могат да ни трогнат.

 

Да.

Нека почетем и тази даденост,

с пътеки къси и невзрачни,

които после

много странно

ще ти се сторят

необятни,

на път широк ще заприличат, в прах,

с безброй компромиси втъкани,

ще заприличат на криле в размах

на птица някаква голяма.

 

Да. Нека почетем и тази даденост,

тя мери ни с посредствено мерило,

което после, стигнало до крайност,

ще ти послужи за перило

(макар и видимо нечисто),
да се държат, щом почнат да се спъват

накуцващите твои истини

пак там по щърбавата стълба.

 

Йосиф Бродски

Превод Асен Сираков

 

http://www.kulturologia.ru/blogs/030916/31196/

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Очаквайте "Малките неща" от големия Анди Андрюс