Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Циклопът и Галатия

06.09.2017 1

Разказ от Христос Хартомацидис

 

  Човек когато трябва да избира, винаги ще сгреши и след това все ще се ядосва за решението си!  Галатия много пъти се бе  замисляла върху  това.  Смяташе, че животът и би могъл да протече иначе! Съвсем по друг начин. Когато се запознаха с учителя – господин Акис я бе погледнал  изненадано:

  - Името ви е толкова интересно! И така ви подхожда. Сигурно сте чували за нимфата Галатия и циклопа Полифем?...

   Не посмя, обаче  да продължи. До нея зорко бдеше съседът и  - Марко.

   -  Глей какви неща научава човек! – усмихна се той  накриво. Както винаги бе сприхав и готов за свада. Държеше се предизвикателно и учителят смутено се сви.

   Тогова му излезе прякорът на Марко – Циклопът. Самият той ужким се сърдеше:

   - Ще му  разбия сурата на очилатия! – разправяше предизвикателно. Личеше му обаче, че си харесва прозвището: – На мен ми викат Циклопа! Тъй да знаете!

   - Тоя дивак гони всичките ти кандидати! – предупреждаваха приятелките Галатия. Тя обаче само се подсмихваше:

  - Който истински ме желае, ще намери начин да ме ухажва!  –  и имаше предвид учителя.

    Господин Акис бе основал културно – просветното дружество на селото.  Събираше младежите в училището. Разучаваха народни песни и хора.  Свиреше много добре на цигулка и бе натъкмил свои стихчета към един известен марш. Караше децата да пеят:

  „Обичам моето  селце, наречено Марония...”

  -   Как хубаво сте го съчинили! -  го похвали Галатия. Занасяше се, разбира се, но учителят тъй и не разбра. Благодари и срамежливо и добави гледайки я в очите:

 - Насаме я пея по-иначе:  „ Красива си Галатия, известна с хубостта си!”

  - Но моля ви! Та аз съм почти сгодена! – му се скара тогава. Защото съседът и Марко бе разговарял с родителите и. И се бяха разбрали по основните въпроси. Самата тя протакаше нещата:  „Още не съм решила окончателно!” – казваше упорито.

   Един следобед се оказа сама с учителя в културно-просветното дружество. Веднага реши да се възползва:

   - Много си страхлив! – му каза сърдито. – Дори не смееш да ме погледнеш! Камо ли да ме целунеш!

  - Ама... нали си сгодена!

  - И какво от това! – засмя се иронично Галатия.   Приближи го смело, повдигна брадичката му с ръка и нежно го целуна.

   Горкият господин Акис не знаеше как да реагира. Не можеше да повярва, че всичко това му се случва наистина.

  - Дори не умееш да се целуваш! – го довърши Галатия и се обърна да си ходи. Но учителят задържа ръката и. Стискяйки я силно, я издърпа към себе си.

  - Какво? Ще ме принудиш насила ли? – го попита подигравателно.

   Учителят не и отговори. Свали очилата си и ги хвърли на катедрата. Тутакси лицето му се промени. Изчезна финесът, нямаше я болезнената деликатност. Чертите му сега изпъкваха едри и груби. Целувайки я, захапа изпръхналата и устна.

  - Боли ме така! – оплака се Галатия, но господин учителят не и обърна внимание. Дишаше тежко, а движенията му бяха припрени и несръчни. Сигурно бе невъзможно всичко това, което се случи. „Луда съм!” – помисли си Галатия и го изблъска встрани. После бързо се изправи. Господин Акис целият трепереше.

 - Пак добре, че не ни видя някой! – му каза тя сърдито. Ако ги бяха хванали щеше да последва скандал. Учителят можеше да загуби работата си... 

   – Отделно, че Марко щеше да те спука от бой! – му подхвърли заядливо.

   Педагогът изглеждаше отчаян. Побърза да си сложи очилата.

   - Какво, уплаши ли се? -  подигра му се Галатия.  – Мислех те за по-смел. – после...  си тръгна.

   Дълго време след това не стъпи в културно – просветното дружество:

   - Омръзна ми! – казваше навъсено.  – Все едно и също.

  Господин Акис обаче, я търсеше настойчиво. Искаше да я заговори. Тя обаче го отбягваше. Непрекъснато бе заобиколена от  приятелките си или бе в компанията на Марко.

   В началото на март, Дружеството организира екскурзия до Солун. Щяха да посетят селскостопанската изложба. Чак тогава Галатия намина отново през училището.

   - Мислех, че вече не ви интересува нашето дружество. – промълви смутен учителят.   На края успя да пъхне в ръката и бележчица:

   „Луд съм за тебе!” – и пишеше той. – „Надявам се по време на пътуването да успеем да си изясним отношенията!”

   „Хайде да видим!” – промърмори Галатия.

    С колко радост потеглиха  на екскурзията. Бяха наели специален автобус. Навън ръмеше и бе студено, но нищо не можеше да им развали настроението. През цялото време пееха. Самата Галатия с много чар изпълни песента „Имам една малка тайна”, подражавайки великолепно на известната актриса от филма.  Поглеждаше крадешком към учителя, а той се усмихваше скромно.  От време на време Галатия  се обръщаше и към Марко. Сдържано обаче, за да не се мисли  за много важен.

  После учителят им показа да играят на пантомима. Самият той имитира почетната стража пред Незнайния воин и всички веднага го отгатнаха.  Галатия се престори, че свири на цигулка.

   - Познах го! Очилаткото! –  провикна се Марко и младежите се разсмяха. Странното бе, че господн Акис никак не се разсърди, а се смя заедно с тях. Даже изръкопляска на Галатия.

  Цели шест часа трая това пътуване от Комотини  - до Солун. Направиха почивка на Аспровалта. От всички само Марко седна да се храни. Заръфа огромна телешка пържола. Държеше кокала с ръка и  ръмжеше от удоволствие.

   - Моят Циклоп! – закачи го Галатия и Марко и предложи да седне при него. Тя обаче нямаше апетит. Предпочете да пие кафе с останалите.  Младежите се канеха да разгледат на изложбата новите трактори.

  - Аз ще си взема американски! – провикна се през масите Марко.

   Момичетата се интересуваха от плетачните машини. С тях можеха да изработват в къщи фабрични плетива и по този начин да  увеличат  семейните  доходи.

   Полъх на обновление вълнуваше душите, неочакван ентусиазъм и радост! Бе в началото на 60те години  и всички вярваха, че най-сетне животът ще тръгне човешки, изпълнен с любов и разбирателство!

   По необясними причини, щом стигнаха до Солун господин Акис изчезна.

   - Само за малко ще липсвам! –  се оправда той. – Викат ме в отдел „Просвета”.

   - Жалко! – възкликна Галатия. Толкова и се искаше да бъдат заедно.

   - Очилаткото се разкара! – засмя се до нея Марко. – Ела с мен и ще те заведа навсякъде!

   Първо я почерпи прословутите сандвичи с наденичка. Своя го изяде на един залък, а Галатия внимаваше да не си изцапа брадичката с горчица.  После изтичаха при количките на Луна парка. Докато чакаха реда си слушаха по високоговорителите  последните италиански хитове! Изпаднал в добро настроение Марко игра туист!  На майтап го правеше разбира се, но всички много му се радваха.  Понеже му омръзна да чака, изгони на бърза ръка едни ученичета, които не излизаха от количките.

  - Няма само вие да карате! -  им се сопна той и издърпа Галатия при себе си. – Глей сега какво става! – и каза ухилен.

   Караше като луд! Удряше всички колички, които се изпречкваха на пътя им. Самата Галатия пискаше, уж уплашено.  Возиха се три пъти по ред. Когато излязоха от количките малко и се виеше свят.  По високоговорителите  свиреха „Cuore”  -  „Сърце” на Рита Павоне, и басът наподобяваше ударите на човешко сърце!...

    О,  ако бе господин Акис там!...

    Той обаче бе предпочел съвещанието на отдел  „Просвета”.

   „Няма да се разплача, я!”-  тръсна упорито глава Галатия. Имаха да отидат на още толкова забавни места! С Марко се държаха за ръка и тя радостно се смееше. Колко различен изглеждаше сега – приятен и модерен! Тъкмо бяха излезли първите дънки – и той носеше едни  - много тесни – кюнци, с  черно кожено яке.  Галатия пък се гордееше с хубавия си шлифер. Завързаното му коланче подчертаваше тънката и талия. Материята му бе ново изобретение  – непромокаема, тънка като вестник. Можеше да се свие за да се събере в чантичка. При всяко движение тъканта шушкаше нежно и хората и викаха „шушляк”. Момичето бе събрало косите си  на небрежен кок, а върху него, бе вързала прозрачна тънка забрадка...

   От количките отидоха в „Къщичката на ужасите”.  Някакво зомби с огромни очи се изправи внезапно пред Галатия и тя уплашено се сви върху Марко.

   - Кой закача, моето момиче! - ядоса се  не  на шега той. С един юмрук разпъртушини направеното от шперплат чудовище. После в тъмното се опита да я целуне и пъхаше ръцете си навсякъде, но Галатия го отблъскваше със смях.

   Продължиха на стрелбището. Марко с лекота уцели всички цигари, даже кибритените клечки и спечели за награда плюшено мече. Веднага и го подари. Точно както правят  по филмите! Галатия гушна играчката и скришом я попита нещо. Най-неочаквано обаче, мечето взе, че и отговори.  Шепнешком разбира се, на ухото.

   - Ама наистина ли, Мечо? – ококори престорено очички тя и се засмя кокетно.

   - Какво ти каза? – полюбопитства Марко.

   - Няма да ти кажа! – заинати се Галатия. – Смята обаче, че изобщо не си такъв грубиян за какъвто се представяш.

   Марко не знаеше как да изрази радостта си. Изрева щастливо и всички наоколо му се усмихваха одобрително! 

   На следващия павилион успя да надене малките обръчи върху бутилка „Кампари” и  я получи за награда. Щеше да спечели още една бутилка, но вместо нея му предложиха голям цветен афиш на знаменитата кинозвезда Джина Лолобриджида.  Марко и се възхищаваше с нескрит интерес:

  - Ама кви цици има тая! – възкликна възторжено и така развали всичко.  Галатия недоволно се нацупи. Заряза го там, пред павилиона и побягна. Не успя да стигне надалеч.

  - Не ме прави за смях! – я настигна Марко. – Какво ревнуваш!? Една снимка е само!

  - Не ревнувам! – му отговори тя сърдито. – Не ми харесва обаче поведението ти!

    Марко се вбеси:

   - На мен такива номера не ми минават! – после рязко я издърпа към себе си и я целуна. Галатия се помъчи да се  отдръпне, но не успя. Бе странна тази тяхна целувка! Толкова страстна и груба. Когато обаче Марко охлаби прегръдката си Галатия се опита да го шамароса. Не успя. Той и хвана ръката и я огъна до болка.

  - Забравяш че съм служил в специалните части! – засмя се самодоволно.

 Толкова и стана криво, че щеше да се разплаче пред хората!  О, ако бе  дошъл Акис! Тогава нямаше да се случи всичко това! Мразеше го в този момент! Заслужаваше да бъде наказан жестоко! Трябваше, обаче да бъде внимателна с Марко.

   - Пусни ме! – му каза тихо. – Ние с теб не си подхождаме!

   - Подхождаме си и още как! – и отговори той самонадеяно.  – Искам да се омъжиш за мен! – добави, сякаш и заповядваше.

   - Но...

   - Няма „Но”. Оскърбления не приемам! Мислиш, че ще намериш по-добър от мене ли?! Като царица ще си живееш!

   - Искам да си помисля...

    - Имала си достатъчно време да мислиш! Жениме се и толкова! Знам, че ме искаш! И родителите ти са съгласни. Понеже съм заможен!

   За Марко бе известно, че е добра партия. Навсякъде обаче бяха чували за за грубостта му и момичетата го отбягваха.

  - Само ти можеш да се справяш с него! – казваха на Галатия и тя наистина, без думи успяваше да го укроти. Гледаше го с огромните си печални очи и Марко утихваше.

   Но учителят... О, той бе нещо различно!

   - Мани го тоя очилатко! – викаше и Циклопът. – Той ще си изяде главата, тъй да знаеш!

   Снимаха се заедно. Марко – захапал небрежно цигара, с къса руса коса и сини очи. Смееше се предизвикателно. Блестяха едрите му зъби. До него Галатия – стоеше неуверена, със замръзнала, плаха усмивка.

   -  Ще кажа на всички, че сме се сгодили! – обяви възторжено дивакът.

   Разбира се тази новина се превърна в събитието на екскурзията.

   - Крайно време беше! – им казваха всички. – Та вие сте непрекъснато заедно.

   Марко ги черпеше с шишето „Кампари”. Само господин Акис изглеждаше разочарован:

   -  Не е трябвало да избързваш! – успя да и прошепне скришом.

   - А ти защо ме заряза сама! – му отговори сърдито тя.

   - Само един час се забавих.

   - Било е критичният миг! – засмя се студено Галатия. – И ще те помоля, вече да ме оставиш на мира.

  - Жалко! Исках толкова неща да ти кажа!

   - Казал си ги там, в отдел „Просвета”!

   Навел глава учителят отиде да седне някъде отпред

   Разделяха ги толкова много  неща!

   Може би ако бе заможна… или ако бе родена в града...

   За щастие Марко не чу техния разговор. Замаян от вермута хъркаше  доволно на задната седалка на автобуса.

   Да... с него изживя някои хубави мигове. И други – истински кошмар...  Как си бе спомнила за всичко това?  И защо не изпитваше същото огорчение както преди?

   Понеже съм глупачка! – се скара  тя на себе си.  – И не зная какво искам!

   Само че... би могъл животът и да протече иначе! Съвсем по друг начин!

 

Превод от гръцки: авторът

  

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  10.09.2017 23:01 | #1

Харто‚ хареса ми разказа ти.....защото е с етествения си тъжен край.Така е и в живота. Вальо вИНКОВ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: