Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Гражданска панихида за коронования ангел на България

12.09.2017

100 години от кончината на царица Елеонора Българска

 Гражданска панихида за коронования ангел на България

100 години от кончината на царица Елеонора Българска

На 12 септември 2017 г. преди обяд по инициатива на издателство „Факел” и на Българския Червен кръст в парка на Боянската църква в близост до гроба на Царица Елеонора Българска бе отслужена гражданска панихида в памет на 100-годишнината от нейната кончина.

Малко преди началото на вълнуващото събите като по поръчка леко преваля – само „на облак“, както се успокояваше немногобройната група присъстващи, за да покаже и Небето над Бояна своята съпричастност към името, живота и делото на една изключителна жена, почитана чрез благодарствени помени с признателност за своята милосърдна деятелност не само от нашите, но даже от войниците от някогашните вражески нам армии, т.е. англичани и французи.

След поднасянето на венци от организаторите на панихидата (употребявам условно каноничното понятие, но така или иначе представители на Българската православна църква не удостоиха събитието с присъствието си, както и на Българската армия, впрочем, за която царицата воин със звание полковник бе направила толкова много) под ангелогласното песнопение на хора при столичния храм „Св. Параскева“  (диригент Нели Трошева) Румен Леонидов – поет, публицист и издател, покани присъстващите да поднесат своите букети и цветя на гроба на царицата. После в словото си Леонидов подчерта, че благодарение на огромната си деятелност за армията царицата е заслужила признателността и любовта както на обикновените хора, така и на буржоазията, и на хората, свързани с двореца, и на интелигенцията, колкото и на последната да не може да ѝ се угоди.

В деня на погребението на царицата от двореца до Боянската църква е имало шпалир от хора, за което свидетелства бившият библиотекар на Рилския манастир, чието устно свидетелство се съхранява в Златния фонд на Българското национално радио. Иван Вазов написва специално стихотворение, а Кирил Христов подчертава, че не е имало столичанка, която да не е присъствала па погребението.

През 1961 г. гробът е бил ограбен и заличен, а е възстановен след 10.11. 1989 г., но очевадно не се поддържа добре. А една от големите заслуги на царицата не само към боянчани и към българския арод, а и към световната общественост заради древността и уникалната стенопис в църквата е, че тя буквално я спасява от разрушаване; след като научава, че в Бояна имали намерение да съборят църквата и да построят нова, по-голяма, тъй като старата им била тясна. Царицата с лични средства закупува друг парцел и го дарява на жителите на Бояна за построяването на нова църква…

Благодарение на писателката Неда Антонова не се стигна до пълна забрава на името и делото на Елеонора Българска, подчерта Леонидов. Освен спасяването на Боянската църква, царицата е хвърлила много сили, време и средства за облекчаване на положението на бедни, болни, глухи, глухонеми деца, за армията, на която осигурява лазарети, военно-полеви болници със стотици легла и служители, подготвени от нея; преди смъртта си в завещанието си Нейно величество дарява всичките си средства – 250 хил. златни лева и 100 хил. австрийски крони  - за различни учреждения и организации, създадени от нея (например училището ѝ за самарянки в София при Александровската болница), или на други институции. (Завещанието на Елеонора Българска бе прочетено с голямо вълнение от актрисата Таня Шахова).

Родена като германка, по Божия воля царица Елеонора живя и почина като българка и може да служи като пример за любов, скромност, всеотдайност и съпричастие, какъвто днес все още не сме видели у днешните български управници. Тя е дала голям тласък и за развитието на Българския Червен кръст. След този анонс Леонидов предостави думата на проф. Красимир Гигов – генерален директор на БЧК, който с кратко слово запозна по-детайлно присъстващите с червенокръстката и благотворителна дейност на царицата, започнала още по времето на Руско-японската война от 1903-1904 г. За тази своя дейност Елеонора е наградена с най-висшия граждански  орден на Руската империя – „Св. Анна“, който е равен на най-високото тогавашно военно отличие – ордена „За храброст“.

За имението, където е родена и израснала Елеонора и което е запазено и до днес в някогашното си състояние и вид, разказа маестро Илия Луканов. Той подчерта и липсата на суетност у царицата, която ѝ позволява да царува скромно и да заделя средства, които после разходва за благотворителни цели, включитело и от продажбата на бижутата си.

Елеонора идва в България не за да властва, а  за да бъде полезна на този народ, когото не познава добре в началото, но после обиква. С тези думи започна словото си писателката Неда Антонова. Ако е вярна сентенцията, че всеки народ си заслужава управниците, то ние днес трябва да завиждаме на своите предци, че са заслужили такава владетелка. Елеонора Българска изучава с голям интерес българската история, обиква българските песни, българските шевици, обикаля българските манастири и присъства на храмовите им празници, опознава българския народ по време и на труд, и в празник, а също и в окопите на войните, където всячески облекчава участта му. Тя не казва никога „тоя народ“, а „нашия народ“: „Нашият народ е мъдър и състрадателен и негово е бъдещето“, нерядко подчертава тя. „България е сбъднатата мисия на моя живот“, казва още Елеонора Българска. 

Царица Елеонора е единствената коронована особа, получила покана да посети Съединените америкаски щати, за да запознае американската общественост с тежненията на българския народ в контекста на военните конфликти в Европа и на Балканите в частност във време, когато България е очерняна и оплювана от своите балкански съседи, както и от Русия, като агресор. И то не за друго, а само защото е искала да възстанови своята държавност върху всички населени с българи територии. Макар и с три операции, царица Елеонора се решава на такова пътуване. Готова е да вземе със себе си цяла торба обезболяващи лекове, но да извърши това патриотично дело, чрез което би могло да спечели демократичната американска общественост на страната на българите. Но не стига по-далече от Хамбург, където поучава нови тежки пристъпи и не е в състояние да продължи дългия път до Америка.

Царица Елеонора Българска е не само коронованият ангел на България покрай жеитбата си с истинския владетел – цар Фердинанд; тя е била увенчана с короната на любовта на българския народ като царицата войн, като царицата самарянка. Един век измина от кончината ѝ, но тепърва нейният образ и нейното дело ще стават достояние на днешните и утрешните поколения.

С  минута мълчание и запалена свещ, с картичка с лика на царицата и с дълбок поклон присъстващите (сред които имаше представители на Червения кръст, литератори като Васил Пекунов, Асен Валентинов, Евгения Гешева, Вивиана Асса и Анжела Димчева, историци и общественици като Тошо Пейков, журналисти като Стоил Рошкев с екип на БНТ и други граждани) почетоха паметта на Елеонора Българска, родена като германка и починала като българка.

Славимир Генчев

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Очаквайте "Малките неща" от големия Анди Андрюс

Самота