Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Мъчила се баба в най-високата част на трънското село Ерул

03.10.2017

Репортаж от новата книга на Румен Стоичков "Сърце на длан", която е под печат в "Изток-Запад"

        Мъчила се баба в най-високата част на трънското село Ерул

Умирачка е тук зимно време. Падне ли сняг, откъснати сме с месеци, защото пътят е ужасен, снегорини не минават, чистят, когато си искат. Черен път е, през лятото да вземат да го асфалтират, ама не го правят. Бубунки! Поне с чакъл да настелят тези 4 км от село Милкьовци към нас…

Думите са на един от малцината жители на село Ерул. Държи в ръцете си наръч сено и ми се усмихва.

1.

Непознат съм, заговорил съм го, а и го трогва любопитството ми в тая пустош. През зимата са десетина, през топлите месеци – трийсетина, обитаващи домовете си в шестте махали – Мучи баба, Маринкова, Ковачка падина, Смрика, Бученица и Центъра. Пръснати са из баирите на Ерулска планина, на около 1180 метра надморска височина.

2-3

Къде е това ли? В Западна България, Пернишка област. Отвъд баира, на 4 км, са селата Кожинци и Мрамор, на 4 км е и Душинци, а на 20 км отстои общинският център град Трън. Там обаче болнична загриженост няма към тези откъснати сякаш от света хора. Ако се наложи, Бърза помощ пристига от град Брезник, който е на 36 км. Или от областния град, който е на повече от 50 км. Лошото е, че последните 4 км, водещи в Ерул, са ужасни за преодоляване, особено през зимата, когато това на практика е невъзможно. „Преди години един човечец се разболя, 8 км на одеяло го влачиха, за да го закарат до Бърза помощ“, тъжно поклаща глава възрастен мъж. „Не дай си Боже да се разболееш…“

Впрочем, обществен транспорт също рядко и трудно влиза тук. Има го само от април до октомври. В събота и неделя – от и до Перник. Магазин в Ерул отдавна липсва, тази функция изпълнява микробус, наричан „подвижен магазин“. Той идва от РПК-Трън 3 пъти седмично и докарва продукти от първа необходимост, от Перник пък два пъти е зареждането с хляб. Зимно време обаче всичко е под въпрос, ако въобще успеят до стигнат до селцето, закътано между върховете Лиляк, Киселица, Росен, Върпела.

4.

     Те са богати на водни ресурси, хванати, образно казано, в два резервоара, от които по гравитачен път населението открай време е снабдено с живителната течност. Чешми има във всеки двор, но детска глъчка там отдавна липсва.

 Към 540 жители е имало Ерул преди 50-на години. Закриването на прогимназиалното училище „Христо Ботев“ поставя началото на постепенното изчезване на селото. „Преди години знаеш ли един кмет какво ни излъга, за да го избереме? Обясняваме му какво нямаме, какво искаме. А той вика: „А, бе, и училище че ви направиме!“. Добре, де, ама ние нямаме деца?! „И деца че ви направиме!...“, засмива се събеседникът ми.

Читалище също е имало в ония отдалечени години, функционирало е към школото, но е споходено от същата съдба. Както и споменаваната по един или друг повод легендарна мина „Злата“. Тя е давала препитание на 400 човека през 30-те и 40-те години на миналия век, но съществуването й е датирано доста по-назад във времето. „Някога тук идва едно нормандско племе, херули. Били са рудари, търсили са и са открили на това място злато, а покрай него основали селище, наречено Херунли. Звучи малко загадъчно, но е достоверна тази легенда, която помнят и разказват дедите ни тук. Затова и името на селото ни е такова, Ерул.“, пояснява Виктор Шишков, доктор на историческите науки.

5.

Той стои пред къщата си, извинява ми се за омазания си външен вид и ми посочва едно корито, пълно с някаква с жълта строителна смес. Върнал се е след пенсионирането си, за да живее тук, сред красотата и легендите.

Впрочем, фабриката за злато, една от първите в съвременна България, е експлоатирана в началото на 20-и век от французи, после от английско-българско акционерно дружество, функционирало до 1974 година. Работниците са били от околните села, но мината, освен че е давала поминък, им е причинила здравословната беда, наричана силикоза на белите дробове. Затова е и закрита. В 21-и век отново започват проучвателни дейности – този път от реномирана канадска фирма. Изводът е, че в баирите под Върпела лежи значително количество злато. Повод за безкрайни спорове „за“ и „против“ старото познато находище. Част от жителите в региона са създали Инициативен комитет, борещ се срещу желанието да се копае по открит способ – и за чистотата, свежия въздух, спокойствието и здравето на хората. Смятат, че истинската причина за този подновен интерес, е наличието на уран. Но мераклиите да копаят, не си го признават официално. Другите пък одобряват надземния добив и се надяват отново на поминък в обезлюдяващия се регион.

6.

Някога, по турско, една баба вървяла пеш от ниското - нагоре, към дома си, в една от махалите. Било зимно време, студ, натрупан сняг. Преди да стигне до къщата си, я напуснали силите, измръзнала, паднала и умряла. Кръстили мястото и махалата й така – Мучи баба. Т.е. мъчила се бабата – на своеобразния трънски изговор и диалект. Мястото е в най-високата част на Ерул, на 1200 метра надморска височина. Отгоре надзърта вр. Лиляк. Триангулачната точка, поставена там, показва 1340 метра. По-високите му събратя в Трънския район са Големи връх/1480м/ и Руй/1706/. Буковите гори са преобладаващи в тая шир, примесени с малко дъбови и борови. Петимата жители на Мучи махала твърдят, че в миналото на дедите поляните са били тучни, имало е много крави, а трудолюбивите ръце са жънали ръж, овес, ечемик. Сега добитък няма, а площите отдавна са буренясали. Надолу, в подножието, има отклонение, табелка сочи къде е „манастира“. А там, около църквата му се възражда с допълнителните си постройки стара света обител. Смята се, че предишното местоположение на селцето е било именно там, отвъд баира. Предание казва, че турски орди често са нападали, но и на два пъти опожарили и ограбили всичко по пътя си. Заради което се е наложило поредното преместване…

Годината на храмовия градеж е 1807-а. Когато, според преданията, в околността е имало към 5000 овце, а грижовните им стопани са продавали част от тях на пазарите на Цариград в дните на религиозните иноверски празници. Твърди се, че в Ерул турци не са живели, единствено бирници са се мяркали, за да пълнят хазната на империята. „Моят прадядо, чорбаджи Величко, е убил един разпасал се бирник. Дошъл той в къщата, поканили го, сложили му ядене и пиене, а той, взел да задиря бабата, докато домакинът бил в мазето за още ракия. Оплакала се тихичко в един момент тя на съпруга си,, а той се разярил и го цапардосал със сатъра. Заровил го в района на село Глоговица, да е по-далеч от селото. Не щеш ли, кучета разровили тялото, разчуло се, дошли турците, направили свое си разследване, нарочили някого и избили там цяла челяд. Затова и махалата се нарича Посечкова, от сеч“, припомня ми семейно предание Виктор Шишков.

В местността Големи връх е съществувала византийска крепост, а в близост до нея малка пещера – два обекта за вечното детско любопитство. Намираните край тях медни монети са доказателство за ранно поселение в околността. Като е възможно, разбира се, каменната твърд да е бранила от посегателства пътуващите кервани от Сръбско и Влашко към столицата на османската империя. Пътят е известен като Кираджийския и е в западната част на землището на Ерул. Шубраци, тръни и забрава го покриват днес, както и избледняващият спомен за построения върху него Селимов мост, назован на името на строителя си – турчина Селим. Към забвение отиват обезлюдените вече махалички Гъргурица и Буличавец А наоколо все още тлее предание, че в Ковачка падина по римско време се е изковавало злато. Затова е такова и името й…

Маринкова махала пък е свързана с местността „Манастира“. Върви се пеш около 4 км по планинска пътека, а озоваването там означава попадане в магията на още легенди. На това място се намира църквата на Ерул, а заедно със сградите около нея представлява така нар.манастирски комплекс „Св.Троица“.

7.

Някога, назад във времето, тук е съществувала малка махаличка. Или по-вероятно, според легендата, едно от предишните местоположения на селото. „Имало е война между Австрия и турската империя през 1529г. за превземането на Виена. Армията на османците е разгромена и една малка част от нея  се връща обратно. Боеве, болести и зима допълнително стопяват иноверците, затова започват безогледна кампания по набиране на еничари из земите ни. Вдигат и възрастовата граница, за да вземат и младежи на по 20-21 години. Идват насам и тогава от двете села – Ерул и Душинци – решават  да омъжат най-видната девойка за най-видния ерген. За да ги спасят. Защото съпружески двойки турците не са взимали. А те, освен еничари, подбирали и момичета за харема на султана. И тук ги свързват в брак, в храма“, посочва ми малката църква отец Йосиф….

8-9.

Какво се случва нататък ли? Иноверците научават  и си отмъщават жестоко – убиват младото семейство и запалват манастира. А на мястото, където двамата са убити, след време израстват две огромни дървета, бук и ясен. Те са свидетели и на възстановяването на обителта, а това, според плоча, вградена в стената на храма, е 10-и юни 1807-а година. Усилията вероятно са на някогашните жители на Ерул, чиито потомци помнят тази смесица от предание, легенда и очевидност. Новопостроеният Божи дом е възстановен в някогашния си вид на мястото на трагичната венчавка, твърди моят събеседник. И ми посочва още по-невероятен свидетел на случилото се тук. В дворчето  е поставен олтарен камък, датиран, че е от 11-и век, на който се е служило в предишен храм.

10.

Той е доказателството, че манастирът е още по-стар, но  никой не може да каже от кога въобще съществува..Важното е, че го има, но съдбата му по времето на тоталитаризма отново е тъжна и стряскаща – превърнат е на обор от тогавашните властващи атеисти. Не щеш ли един ден пада изненадваща гръмотевица и убива двайсетина от пладнуващите около храма животни. След което овчарите спират да ги водят тук, а обителта постепенно запада и започва да се руши. В началото на 90-те години на миналия век баба Ангелина от София сънува манастира и мястото, след което започва кампания по набирането на средства за възстановяването му. Затова на фасадата на една от сградите стои паметна плоча, припомняща заслугата й. Влизането в пределите на обителта е и мълчалив поклон пред войнишкия паметник, поставен в началото на пътеката.

 

 

11.

Паметната плоча е свалена от стената на храма, а новият й кът е заедно с параклисче, посветено на Св.Георги. Първите две имена са на Момчил Ерулски – поборник от 1830г и на Илия Ерулски, член на Трънския таен революционен комитет от 1872г. Под тях личат 14 ерулци, загинали във войните от 1885 до 1945 години, а  най отгоре е надписът „Българийо, за тебе те умряха“.  

Нейде от високото наднича Големи връх, вековният мълчалив свидетел на случващото се в село Ерул, община Трън, Пернишка област.

    

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: