Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Робърт Бърнс в превод от оригинала

07.10.2017

Част от шотланските превъплъщенията Асен Сираков

 

РОБЪРТ БЪРНС

(25 януари 1759 – 21 юли 1796)

Робърт Бърнс (Robert Burns или Rabbie Burns) е най-големият син от седемте деца на фермера-изполичар Уилям Бърнес (William Burness) и Агнес Брoун (Agnes Broun). Животът му започва на полето и първите си поетични творби създава докато работи. Първото му стихотворение е посветено на момиче, с което са заедно по време на жътва. Става известен през 1786 г. след публикацията на „Стихотворения (писани) предимно на шотландския диалект” („Poems, Chiefly in the Scottish dialect”). Славата му се разнася бързо, самият той триумфално обикаля няколко пъти страната, като рецитира свои произведения пред публика (притежавал е изключителна памет), но от това финансовото му положение не се подобрява и той е принуден да изкарва прехраната си с тежък труд. Известно облекчение са годините, в които работи като чиновник (в т.ч. и на Ямайка), но недоимъкът, лошата храна, физическото претоварване, както и сърдечните и ревматични проблеми, въпреки лечението, са причина Бърнс да напусне този свят на 37-годишна възраст в деня, в който се ражда последното му дете (синът му Максуел). Последното му поетично произведение е песен, посветена на младата му болногледачка. Да, любовта му към Шотландия и жените е била наистина безгранична – през краткия живот му се раждат дванайсет деца (от четири жени), девет от които (шест умират в невръстна възраст) от жена му Джийн Армър (Jean Armour).

Освен с изумителното си поетично наследство и над 600 живи потомци (към 2012 г.), Бърнс оставя и дълбока следа като „Бърнс с радикалните политически възгледи”, „Бърнс привърженикът на Великата френска революция”, „Бърнс критикът на църковното лицемерие”. Именно този му стремеж към Просвещението, възгледите му за „Свобода, Братство, Равенство” и непоносимостта му към църковното лицемерие го довеждат на 4 юли 1781 г. в Ложата “Св. Дейвид”, в Тарболтон. 23-годишният Робърт получава посвещение, плаща всъпителната си вноска от 12 шилинга и 6 пенса в същия ден и остава верен на масонските идеи до края на живота си, за което свидетелстват редица негови произведения, както писма и документи. От тях става ясно и че през 1786 г. Робърт изоставя фамилното име Бърнес и започва да се подписва като Бърнс. Благодарение на Братята Свободни Зидари „Великият шотландски бард” Робърт Бърнс продължава да издава своите произведения и има стотици абонати (разпространението на издаваните книги в края на 18 век е ставало единствено чрез абонамент). Особено ценно и значимо за поколенията и за прослава на Шотландия е поетичният сборник, издаден в Единбург през април 1787 г. Именно благодарение на тази своя принадлежност към Ордена Бърнс остава свободен и независим творец и мислител, встрани от критериите, натиска и огромното влияние на аристократичните среди и църквата върху литературата по онова време.

А.С.

 ОКУЦЕЛИЯТ  ПЕГАС

(Обръщение към налбантите в Уонлокхед)

(Pegasus At Wanlockhead)

 

Веднъж Пегас и Аполон

над хълмове летели,

но по един замръзнал склон

уви, пеша поели.

 

Подхлъзнал се по сняг навян

Пегас, докато кретали,

затуй отишли при Вулкан

да сложат нови петали.

 

Вулкан старателно наглед,

ковачите го могат,

се справил, ала със сонет

платил му щедро богът.

 

Налбанти, чуйте моя глас

ще плащам щедро значи

за моя подкован Пегас

по тоз божествен начин.

 

 

 

 

 

ПРЕЗ РЪЖТА

 

Припев:

Джени мокра е горката –

вир-вода без дъжд.

Тя измокри си полата

в тази гъста ръж.

 

През ръжта вървя, горката,

през ръжта вървя.

И измокри си полата,

докато вървя.

 

Припев:

 

Ако с някого се срещнеш

там в ръжта и ти

го целунеш този срещнат –

що пък да пищи?

 

Припев:

 

Ако с някого се срещнеш

в гъстите треви

и целунеш този срещнат –

карай да върви!

 

Припев:

 

 

 

 

 

 

 СВИРНИ И ЩЕ ДОЙДА, МОЕ МОМЧЕ


Припев:

Свирни и ще дойда, мое момче,

свирни и ще дойда, мое момче!

Знам вкъщи ще луднат, скандал ще тече.

Свирни и ще дойда, мое момче.

 

    Припев:

 

Бъди предпазлив, че ще стане беля,

щом всичко залостят, тогава ела;

встрани на дувара има три стъпала,

при друга уж ходиш, при мене ела,

при друга уж ходиш, при мене ела.

 

     Припев:

 

Пазар или църква – мини, отмиини;

нехайно се дръж и глава извърни;

но скришно от всички на мен намигни,

и гледай така, сякаш гледаш встрани,

и гледай така, сякаш гледаш встрани.

 

      Припев:

 

Не съм хубавица, но с мен си сега,

че все ти е тая с коя и кога,

но с друга не почвай дори на шега,

защото след миг ще ми сложи рога,

защото не искам да ходя с рога.

 

      Припев:

 

 

 

 

 СЪРЦЕТО МИ Е В ПЛАНИНИТЕ

 

Ех, сбогом ти, Север, Планинска страна,

родина на Храброст, страна без цена.

Дори да се скитам по чужди пътеки

тез хълмове родни обичам навеки.

 

Припев:

Там бие сърцето, то не е във мен,

по родните хълмове гони елен;

след плаха кошута свободно лети,

дори да замина, то там ще тупти.

 

Поклон пред белеещи в сняг планини,

поклон пред гори, лесове, долини,

поклон пред потоците, бликащи страст,

със всички ви днес сбогувам се аз.

 

Припев:

 

 

 КОЙ Е ТАМ ДО ДВОРНАТА ВРАТА?

(ФИНДЛИ)

Wha Is That At My Bower-Door

 

“Кой до вратата ми стои?”

„Че кой да бъде? Финдли.”

„Не стой, а вкъщи си върви.”

 „Да, трябва, рече Финдли.”

„Защо като крадец стоиш?”

„Ела да видиш, рече Финдли.”

„До сутринта ще съжалиш.”

„Така е, рече Финдли.”

 

„Ако ли пък резето вдигна.”

„Вдигни го, рече Финдли”

„Ще влезеш и не ще да мигна.”

„Така е, рече Финдли.”

„Че пусна ли те за нощта.”

„Пусни ме, рече Финдли.”

„Май ще стоиш до сутринта?”

„Така е, рече Финдли.”

 

„Ако стоиш до сутринта.”

„До изгрев, рече Финдли.”

„Знам, ще запомниш таз врата.”

„Така е, рече Финдли.”

„Затуй каквото и да стане.”

„Ще стане, рече Финдли.”

„То между нас да си остане!”

„От мен го имаш,

рече Финдли.”

 

 

 

 

КЪДРИЦИТЕ ЗЛАТНИ НА АНА

The Gowden Locks Of Anna

 

Бях снощи във затънтен кът,

поръчах вино – кана;

лежаха там на мойта гръд

къдриците на Ана.

 

Евреин бродещ в пустошта,

и вкусил свойта манна,

не ще усети сладостта

от устните на Ана.

 

Крале, дарявам ви света –

от Инд чак до Савана;

на мен ми стига мисълта

за тялото на Ана.

 

Дали са кралски дъщери,

или пък на Султана,

коя от тях ще ме дари

с прегръдките на Ана?

 

Зад облак, Светлина, иди

и ти се скрий, Диана!

Не са ми нужни и звезди,

щом ще се срещна с Ана.

 

О, гарванова нощ ела,

и донеси в нощта мечтана

перо от ангелски крила,

за да възпея мойта Ана.

 

ПОСЛЕСЛОВ

Пак Власт и Църква ми мълвят,

че грешник ще остана:

що поврага да не вървят,

а аз – при мойта Ана?!

 

Живота ти ми озари,

без теб е люта рана;

желания да имах три,

бих почнал с мойта Ана.

 

 

ЗА ВСИЧКО ТУЙ, КОЕТО Е БИЛО!

 

Auld Lang Syne

 

Нима забрава ще цари 
и над добро, и зло? 
Как миналото се изтри –
досущ не е било? 

Припев:

За миналото, братко, пий  
затуй, че е било! 
И чашите да пресушим, 
защото е било! 

От чаши да направим мост! 
Да ни забрави зло!
За миналото вдигам тост,
затуй, че е било!

Припев:

Сред билки там по стръмен бряг 
до нашето село 
катерехме се пак и пак – 
Нима не е било? 

Припев.

В потока плувахме, нали
ей там, под онзи склон.
Морето с рев ни раздели –  
нима не е било? 

Припев. 

Подавам ти ръка и чуй
да ни забрави зло, 
Наздраве! Нека помним туй, 
което е било.

Припев

 

 

ОНАЗИ, ДЕТО МИ СТЪКМИ ЛЕГЛО

The Lass That Made The Bed To Me

 

Пронизващ вятър се изви,

а път на север бях поел.

Нощ непрогледна ме обви,

затуй подслон бе мойта цел.

 

За мой късмет насред нощта

момиче някакво съзрях.

Гостоприемна беше тя

и тъй, покани ме у тях.

 

Признателно се поклоних,

и сведох своето чело.

Признателно се поклоних

с молба да ми стъкми легло.

 

Сено, платното закрепи,

разглади гънките навън,

водата после ми напи

и ведро пожела „здрав сън”. 

 

      Припев:

      Ех, хубавица ми стъкми легло.

      Една красавица постла легло.

      До сетния си час ще помня аз

      Онази, дето ми стъкми легло.

 

От стаята със свещ в ръка

излезе бързо и се скри,

но я повиках, че така

как без възглавница се спи?

 

Подложи ми възглавка тя

и във очите ми се взря;

придърпах я и с лекота

целунах за „благодаря”.

 

        Припев:

 

„Ей ти, пусни ме!” каза тя,

„Бъди възпитан и почтен;

пази ме, че девствеността,

е дар, ако държиш на мен!”

 

С коса от злато, зъби – сняг,

по-бели – не, не би могло!

Страните ѝ – вино и мак,

бе (тази), дето ми стъкми легло:

        

       Припев:

 

Със нежна белоснежна гръд,

две купи – захар и стъкло

и две бедра от мрамор твърд

бе (тази), дето ми стъкми легло.

 

Целувах я безкрай, в захлас

сред неизказани слова

и тъй лежахме тя и аз

без да обсъждаме това.

       

        Припев:

 

За всичко ѝ благодарих,

когато станахме в зори,

а тя пророни с шепот тих:

„Защо ме ти опозори?”

 

Видях сълзата как трепти,

прегърнах я и казах: „Виж,

от днес нататък само ти

постелята ми ще тъкмиш.”

 

        Припев:

 

Разряза тя холандски лен

две ризи ши до туй легло.

И тръгнах си благословен

от, Тази, дето ми стъкми легло.

 

     

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: