Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Любовта е хляб за моя дух...

05.11.2017 2

Нови стихове от Михаил Григоров

 

 ГЪЛЪБИЦА

 

Духът живее в сянка, гълъбице.

В усойно място се превръща той.

Бохемите приличат на стоици.

Човекът обездвижен трупа лой.

 

Като самотен ястреб съм застинал

на своя клон, над снежното поле.

Небето от студа е сиво-синьо

и ястребът дори се чувства зле.

 

Без хищната ти нежност, гълъбице,

без белите като криле ръце,

оплетено е в ядове и жици

на ястреба безсмъртното сърце.

 

Прекъснаха се чувствените нишки,

а любовта е хляб за моя дух.

Не бих могъл да се прехранвам глух,

тъй както други ястреби - със мишки.

 

 

 

 

И МАЙКИТЕ НИ ТРЪГВАТ ПО СВЕТА

 

Те тръгват за Америка сами,

децата им и внуците са там -

плашливи, но решителни жени –

от София, от Сливен, от Троян.

 

Летището е пълно със народ

и търсят те дружинка сред тълпата,

защото ще пътуват до Ню Йорк,

ще видят символа на свободата.

 

Тъй майките ни тръгват по света,

със дни и нощи стягали багажа,

в сърцето съхранили обичта,

със месеци събирали куража.

 

Голямата Америка ги вика,

децата с нея ще делят мегдан.

И нищо, че не знаят те езика й –

България ще заговори там.

 

 

 

ЯРОСТЕН БЕРАЧ НА ПЛОДОВЕ

 

 

Бране на ябълки, разтърсвам аз дървото,

Нападам го със ярост като върл противник.

Тогава ябълка ме блъсна по челото

и се усетих като яростен наивник.

 

И проумях, че тази ябълка ми казва:

“Не ме бери със гняв и с нетърпение,

бери ме с благородство, с вдъхновение,

не бъркай с ярост в есенната пазва!”

 

Към мене ябълката долетя така,

сякаш запратена от нечия ръка.

 

 

 

ЛЯСКОВЕЦ

                    

                          

                                      "За мене е чест да седя до теб."

                                        Един лясковчанин

 

Не, приятелю,

            за мене е чест.

Да живееш е чест -

честно в своето време.

Спокоен съм -

и утре, и вчера, и днес,

защото знам

кой избира

да седне до мене!

 

 

 ВИКАЙ ВЕТРОВЕТЕ

 

                             

                                           На Иван Цанев

 

Ще ни оголват бавно ветровете,

ще изсушат последните ни сили.

Но ти върви, върви напред, поете,

напук на лицемери и боили.

Величието мнимо е подробност

в талазите на тъмната вселена.

Ти си числото цяло, те са дроби

във паметта на твоето горене.

Поглъща те частица по частица

ламята на митичните видения.

А твоята неумолима жрица

мълчи далечна... Стряскат те съмнения.

Не се съмнявай, викай ветровете,

напрягай и последните си сили.

И все така върви напред, поете,

напук на лицемери и боили.

 

 САМОТНИ ПЛАМЪЦИ

 

                                   

                                               На д-р Симеон Тошков

Горим като самотни пламъци във мрака.

Все повече един със друг не си приличаме.

И ако още има нещо да очакваме -

то е да мразим или да обичаме.

Но ако тия пламъци все пак се доближат

ще лумне огън във трагически размери.

Затуй отделно - като свещи - ни гасят,

за да приличаме на призрачни химери.

Затуй душите ни дълбоко замразяват

и гласовете зазвучават като вопли...

Макар да имаме и огън, и жарава,

с които можем космоса да стоплим.

 

 

ОГНЕНА ПОЕЗИЯ             

 

                                               „Има ли още огнена поезия, поете?“

                                                         Людмил Чолаков

Докато има огнена вода, вулкани дивни,

жени със огнени бедра, идеи свидни -

ще рият огнени коне в стиха, далече

копитата им ще блестят, ковани със звезди и вечност.

 

Докато има огнена любов в горички брезови,

ще блика огненото вещество за огнена поезия.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  11.11.2017 10:15 | #2

Майлс Дейвис някъде през 70-те години на нападки срещу новите склонности в джаза и лично до него за експериментаторството му рече нещо знаменателно:”Нека някой засвири и положи тема‚ а когато почне да импровизира по нея‚ лесно може да се догади от къде е‚ колко е образован и какви книги е чел...”. Така и не става ясно коя е основната тема при този пишещ‚ за новаторство и опит за импровизации при него е далеко да се помисли дори. Ритмизирана реч още не е лирика‚ баналоното римуване поне днес вика асоциации за онези същества мандрилите‚ които се навеждат и между краката си се плезят на публиката в зоопарка:”Видя ли ми задника?”. Срещнах някъде :”Изповедта като натякване...”‚ по-нататък откровеният автор в дневника си сочи една шепа хора у нас като истински лирици‚ останалите назовава тракаталки. Дори оспорва търпимостта на Гео Милев в увода на антологията му на българската поезия спрямо някои имена‚ свързани със създаването на стихове‚да‚ приемливо е‚ много от поместените там имена отдавна са хербаризирани като неуспешни прояви в изящната словесност. Петимен съм такива като от разглеждания случай честно и почтено обяснят на читателите що е лирика. Дълбоко не вярвам‚ че ще проговорят. Публикуваните напоследък речеви разстройства са сигурен маркер‚ че тези хора трябва да се насочват към логопеди. Чукам на дърво! Не мисля лошото на никого‚ но от това да се самобанализираш по-лошо няма да ти направи и най-злият враг.... П.П. Руски комици пародират уж поети: слага на масата метроном‚ пускат го да чука‚ те се изцъклят‚ почват да клатят глави и скандирайки на срички‚ надробиха такива тъпотии‚ че на посетителите им се развиваха пъповете от смях. Но дори и пародирани‚ такива прояви накрая извикват съжаление както спрямо убоги....

Анонимен  05.11.2017 20:48 | #1

Хо-хо-хо! Снимал се поета в западна страна‚ а пее за ”идеи свидни”. Знаем ги ние тия идеи‚ избихте милиони заради тех.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: