Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Цвета Трифонова: "Горещо червено" - черният епос на България

30.11.2017 | автор:  Публикувано в Дискусионен форум „Де зората”5


 Цвета Трифонова

 

Осмелявам се да предложа на вниманието ви малко литература.
Моето много лично мнение за книгата, като се надявам да ви провокирам да я прочетете непременно.
 
С факсимилните си приложения тази книга - чудовище е близо 500 стр. Прочетох го за 4 нощи от 19 до към 02 ч. Въпреки болното си зрение четях без прекъсване по 5-6 часа и то при положение, че много факти, лица и събития от този период, а и самата тема са ми известни. Много години работя със същата тема, а с архиви - вече половин живот. Но това четиво ти взема ума. Грабва те и те пренася 60 години назад- тръгва от 9.09. 1944 и и те носи напред, така, че не можеш да се откъснеш. Познати неща за арестите и терора, за безследно изчезналите, за убийствата чрез народен съд и без такъв, за лагери, затвори, ями, черни скали и пр. Имената също са известни - като се почне от Райко Алексиев, Йордан Бадев, художникът Никола Танев, Данаил Крапчев, Никола Петков, Иван Асен Героргиев, Александър Жендов, Илия Бешков Георги Марков, - плеяда от талантливци и мъченици, лицата на българската култура.

Но и съдиите и палачите им също са между тях, не по малко прочути с пъклените си дела - Веселин Андреев, Крум Кюлявков, Георги Димитров, Николай Шмиргела, Лев Главинчев, Тодор Павлов, Трайчо Костов, Антон Югов, та до убийците Газдов, Горанов и Ръжгева и мн. др. А това е малка част от героите, шестващи из стотиците страници. Там са и синовете и съвременниците, но и днешният български елит е там – писатели, режисьори, политолози, журналисти, професори с познати имена. Българското племе, когато крета и се препъва, когато страда и умира, когато оцелява и се спасява по разкаляните си, окървавени и осеяни с абсурди, пътища е изобразено в книгата. Огромната тема за комунистическите кошмари на България е пречупена в съдбата на българската интелигенция - Ивайла е преровила за първи път съдебните протоколи на шести състав на народния съд, който съди бълг. журналисти, писатели, художници, издатели, карикатуристи, артисти през 1945 г.

Но тя проследява съдбите не само на жертвите, а и на техните палачи. Това е новото в подхода към кървавите събития – всеобхващане и пълнота, за да се види цялото битие на България, а не само от едната страна на барикадата. Ще дам един пример само – садистът убиец Лев Главинчев е разказан не само през съдбите на жертвите, но и през очите на негови съмишленици и близки, също и от хора, които само са го зърнали. Всички са се ужасили от това душевадно оръдие на "хуманната " партия.

Непредставим труд е положила Ивайла над стотиците папки с дознания и присъди. Но не само това – тук са събрани огромен брой документи, статии и интервюта със свидетели и прокурори. Тази жена е преровила и пребродила всичко възможно - архиви, писма и книги, кабинети и домове, затвори и места за мъчения, ходила е из местности, обвеяни с мрачна слава. Не се е задоволила да подреди документите само и да ги остави да говорят безпристрастно. С изострена наблюдателност и проницателност прониква в психиката и душите на събеседниците си.

И всичко започва от спомените на Весела Алексиева- Бранд, съпругата на Фра Дяволо,хуморист, художник и писател. Райко Алексиев, издателят на в. "Щурец", носителят на ведрото Бокачовско начало в тогавашната бълг. култура, е садистично пребит до смърт от юмруците на партията, в буквален смисъл. За да могат „борците за светлите идеали” да му заграбят вещите, палтата, килимите, жилището на Орлов мост- без да се маят са си показали бандитската мутра още в първите дни на "победата." Но тогава набързо крадат дрешки, мебели и лъжици, а сега синчетата им гушат милиони, морски крайбрежия, горски масиви, гълтат като боа цялата ни държава.Един въздух ще ни оставят накрая, а за гробно място сигурно ще им се посвиди.

Жената уж разказва за семейното си щастие, за децата им, за светския живот, за познатите, за кипящата дейност и благородния нрав на Смехуркото, обожаван от четящата България, а в страниците постепенно се разкрива духът на една епоха, наситена с творчество, с приятелство и аристократизъм, с културни стремежи и морални добродетели, от които днес няма и помен. Споменът ни оглежда каквито сме, не ние него. Заслугата на Госпожата, е че си спомня битието в образи и детайли за всички три периода в живота й – преди и след черната дата. Особено след нея –разгръща пред очите ни човешката си Голгота – мизерия, глад и черен труд, бездомничество, арести, затвор и за капак - концлагера Ножарево. После идва спасението й в Германия. Тук отварям скоба, за да кажа, че съм изумена от стоицизма и куража на тази жена, родена за актриса и аристократка – тя си остава такава и в най- унизителните изпитания, запазва достойнството си и изисканите си маниери, не рухва духом, а се научава да побеждава в името на трите си момчета. Величествена българка, бих казала, неповторима.

И от нейния разказ тръгват безброй сюжети – в съдбата и се вплитат съдбите на много хора. Тя ги споменава с добро или лошо, а Ивайла, писателката, хваща нишката на Ариадна и докрай я изтегля. Личният роман на Госпожата набъбва с много странични истории на лица и събития. Те не са измислени – извлечени са от мълчанието и забравата, от страха и от апатията на половин век от българското битие.. Говорят архиви, говорят хора- свидетели, потомци, оценители. С тази книга България излезе от страхливото си мълчание, от подлата забрава и започна да изговаря греховете и болките си.

«Горещо Червено” тласна премазаната ни нация към дълго чакания, към мъчително възспирания катарзис. Връщане назад вече няма. Сигурна съм, че сега вече ще изговорим всичко, защото се задъхваме от товара. Това показва множественото, неспирното говорене в книгата. Весела Алексиева изповядва душевното си бреме 2 месеца преди да си отиде от света. Смъква от плещите си теготата, за да отлети с лека душа в ефирните селения. Какво да чакаме ние – прегърбени от престъпленията на миналото, от собственото безразличие, от робската ни страхливост и от моралната ни подлост като нация. Ако още се правим на луди, отравяме душите на децата си. Това не е ли очевидно, от пробуждащата се жестокост, от растящото насилие в редиците им, където би трябвало да грее любов, щастие, красота.

Ще ни презира историята, ще ни ненавиждат потомците ни, затова, че не искаме да измием ръцете и съвестта си от кръвта на невинните синове на България. Това е големият, истинският смисъл на книгата със заглавие „Горещо Червено”.

От литературоведска точка ще кажа още няколко изречения. Книгата е изградена на документална и мемоарна основа. Но свободно разчупва рамките на традиционната конвенция на подобен род изследвания. Документалният език на архивите, статиите и писмата с лекота се гмурва в магичния слог на белетристиката. Авторката не е просто регистратор - редом с чуждия, пише собствен роман за необикновеното си диалогично приключение – създава психологически етюди, предметни интериори, фини пейзажни ескизи. Нещо повече – разголва образите и хората вещо, но и безпощадно – чрез говора на жестовете и телата, чрез мимиката, погледа, интонацията. Всичко е инструмент в палитрата на изображенията.

Мърдане няма от безкомпромисното око на Ивайла- характеристиката е пълна, сцена и човек оживяват пред очите ни, живописни, със собствен колорит и дихание. Прочетете например как припада и се сгромолясва поетът Орлин Орлинов, когато тя го пита за петте килима на Райко Алексиев, откраднати от баща му Орлин Василев. Потресна сцена, самодоказваща, че бремето на срама е по- непосилно от покаянието. Тази авторска стратегия има силата да удържа целостта на композицията, съставена от разнородни фрагменти. Заложено е на автентичността, на оголената истина, колкото и шокираща да е тя. Полифоничното озвучаване я прави неопровержима.

Писателката е проектирала дълговечен морален капацитет на своя деветгодишен труд, затова затваря кръга на условната фабула като последва примера на Алексиева - без да се обичат, двете жени си подават ръка, за да се роди тази трагична, нажежена до червено, книга. Огромният обем се интимизира и одухотворява до краен предел и чрез семейната история на писателката. Тя е отдала всичко на това трудоемко, изсмукващо силите,творение – девет години младост и накрай раните, тлеещи в душата й. Понеже не става въпрос за престиж,нито за пари – те са никакви. Става въпрос за мисия.

Две неща не ми допадат, ще ги кажа накрая, за да не смалявам мащабите на нейното откровение. Липсва и то очевидно именен показалец. Всеки документалист ще се съгласи с това. Искам да намеря страниците с името на цар Борис Трети или Йосиф Хербст – как да стане това? `Чрез ново преравяне на 500-те?

Иска ми се Ивайла да беше простила недостатъците, високомерието или безцеремонността на своята събеседничка. Все пак става въпрос за 80 годишна, умираща от рак, старица. А и да не бе тази трагична ситуация, преживяното от нея в комунистическия ад е обстоятелство,смекчаващо капризите. Това смятам за морален недостатък на книгата, който обаче не омаловажава нейното съдбовно значение.

Затваряйки последната страница в 2 и 30 ч. през нощта си дадох сметка, че благородна завист ме вълнува.Какъв мощен дебют, Господи! Безапелационен.Тържество на зрелостта, на духа, на труда и таланта на известната радиожурналистка.

Образно казано „грозното патенце” се оказа красив лебед, който направи нещо изключително важно за страната си.

На добър път на книгата и дано намерите начин да я прочетете.

 

юни 07, 2008, 23:29

Публикувано в Дискусионен форум „Де зората”

КОМЕНТАРИ

Анонимен  02.12.2017 06:13 | #5

Този текст представлява личен коментар на Цвета в дискусионния форум ”Де зората” по повод книгата на Ивайла Александрова ”Горещо червено”‚ 2007 г. По тази причина текстът не е оформен като рецензия. Дори коментарите на Цвета ”по повод”‚ са заредени с могъща воля за истина‚ чувство за отговорност към текста и към историята и блестящ самороден талант. Тя написа едни от знаковите книги на новото време. евелина белчева

Анонимен  02.12.2017 01:10 | #4

http://books.janet45.com/books/378

Анонимен  01.12.2017 12:19 | #3

Чие е авторството на представяната книга?Споменава се само някаква Ивайла. Това‚ че критичката я познава‚ не означаав нищо. Редно е да се даде библиограхско описание на изданието - или поне имто на автора. Читателят не е длъжен да познава лично нито Цвета Трифонова‚ нито въпросната Ивайла. Тази изключителна книга го заслужава!!!

Анонимен  01.12.2017 12:18 | #2

Написа‚ без да се щади‚ много изследвания за българската литература и култура през своя не особено дълъг живот - книгите на Цвета Трифонова са запазена марка. Усетът й за история беше могъщ. мариана тодорова

Анонимен  01.12.2017 01:12 | #1

Нека да е светла паметта за Цвета Трифонова - буреносната дама на българската литература! евелина белчева

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: