Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Художникът Вълчан Петров: Най-трудната борба е борбата със себе си

04.12.2017 1

Хари Хараламбиев, откъс от книгата му МЪЛЧАЛИВА ПОЕЗИЯ


Преди повече от три десетилетия публицистът Владимир Свинтила в статия, написана в изискан стил, определи Вълчан Петров сред най-значимите съвременни български художници. Тъкмо чрез статията си Свинтила ме мотивира да обърна поглед към изкуството на този художник. Вълчан Петров е светла личност, достолепна. Той не притежава сетива за грубото и за грозното. Изкуството му е впечатляващо. Нерядко обича да се разхожда в компанията на своите блянове.
Платната на художника се характеризират с впечатлява­ ща хармония на цветовете, които „обсебват“ рамките. Това е живопис, която идва от другаде. Цветовете в платната носят в себе си особен блясък.
Вълчан Петров е живописец на духа. Средствата, с които той пресъздава своите теми, може да се каже, че до голяма степен са средствата на импресионизма, и то на френския импресионизъм от периода на неговия възход. И тъкмо заради това изкуството му е ценено тук и извън от пределите на България.

 – Грях ли е да си талантлив? Какво може да похаби таланта?
– От около двадесет и пет – тридесет години се опитвам да усетя, да осмисля границата между предопределеността и нашата вътрешна свобода. И до днес търся разумния отговор. Ако го намеря, ще отговоря по-категорично на този въпрос. Казват, че талантливите са целунати от Бог. Ако си целунат, това грях ли е? Мързелът може да похаби таланта. Винаги у себе си като мерило нося народната мъдрост: „Кой клас стърчи на плодната нива?“ Да си повярваш, че си нещо голямо, е твърде опасно. Салвадор Дали си е позволявал известна екстравагантност, но на него му е позволено, защото той е гениален.

– Някога знаменитият Бешков твърдеше, че „Изкуството е път“. Ти, вървейки по пътя, докъде стигна?
– Уважавам Бешков като мислител. Не го познавах лично поради възрастовата ни разлика. По спомени на негови студенти го опознах. Приятно ми е, че ме „цитира“ с оглед на разбиранията ми за изкуството като път. След смъртта ми ще се разбере докъде съм стигнал. Всяка годишнина е един връх. От него се виждат пътечките, които съм извървял. От мен зависи по кой път ще продължа.

– Как ще разтълкуваш казаното от поета Константин Павлов: „Всяко време е златно за оран. Не чакай друг да ти сложи хомота – сам си го сложи. Бъди роб на самия себе си“?
– Като „преоравам моето време“, аз съм си сложил хомота и се боря със себе си. Това е най-трудната борба. Образно казано, тя започва с това да не хвърлиш билетчето от трамвая. Говоря за дребните неща. В духовен план – да не нахраниш душата си с халтура. Да не мислиш за материалното възмездяване, а да нахраниш душата си с духовна храна. Убедих се, че материалното при мен идва след духовното. То е водещо в живота ми.

– Вън от съмнение е, че талантът има мисия свише, позволяваща му да каже: „Превръщам те във вечност.“ Кое човешко творение според теб е превърнато във вечност?
– Напоследък нещата девалвираха. Талантът е инструмент в Божиите ръце. Бог ми е възложил мисия. Говоря лично за себе си. Ако повярвам, че съм талант, моята отговорност е да се поддържам „подострен“ и без ръжда. Искат се много труд и лишения. Осмислил съм си мисията да възстановя прекъснатите изконни духовни корени по време на „дивия“ материализъм на Сталин и неговите верни слуги в България. Не съм религиозен, но мисля, че религията играе важна роля за хармонията между дух и материя, между душа и тяло.

– Как протича при теб творческият процес? С какво започва – с грундиране на платната или пък с нанасяне на боите? А може би с внезапно осенила те идея?
– Грундирането е технология. Нерядко у мен нещо крещи, блещука някаква идея. Изкуството е мисловен процес. Първо започвам с онова, което блещука. Изключвам онези моменти, свързани с определени поръчки. Не е срамно да бъдеш поръчков художник. Поръчката се проявява особено ярко при художниците монументалисти, сред които съм и аз. Да, нерядко ме осенят не една, а много идеи. Все повече си вярвам, че съм инструмент в Божиите ръце. Имам ангели хранители, които са като посредници между моето Аз и информационното поле на земята. А земята е един жив организъм, към който постъпваме жестоко. Божественият антибиотик е един прицелен метеорит, след който следва цунами, а след това всичко започва наново.

 – Кои са онези невидими неща, които ти помагат в творческия процес? Дали не са самотата и природата, още повече, че живописта е самотно занятие?
– Живописта невинаги е самотно занятие. Диего Ривера, Сикейрос и много други са работили със свои сътрудници. При мен не е проблем да работя с колеги, но моята живопис е интимна, изящна, налагаща да работя сам. Колкото и да сме самотни, с нашето подсъзнание усещаме, че има милиони хора около нас. И затова след време, когато му дойде моментът, живописните ти платна ще бъдат споделени със зрителите. Аз твърдя, че творя най-вече, за да нахраня душата си. Едва след това споделям тази храна с другите души, които имат потребност от нея.

 – Има ли алиби бездарието?
– Алиби не ми е най-точната дума. Сравнявам бездарието с една пищна цветна градина, в която са засадени много разнообразни цветя. В градината първо поникват бурените. Това говори, че посредствеността е по-жизнена, по-крещяща, по-напориста. Но и бурените имат право на живот. Посредствеността се обединява като глутница и побеждава. Но много важна е ценностната система. Тя понякога е преработвана от посредствените. Трудно ми е да кажа има ли лек срещу бездарието. И то е Божият промисъл. В личен план аз следвам пътя си.

 – И в живота, и в изкуството всеки притежава свои морални критерии, единият от които е нравствеността. Кои са твоите морални критерии?
– И в живота, и в изкуството много важно е човек да е искрен. Така мисля. Ако не можеш да помогнеш на някого, поне не му пречи. Аз съм помагал и помагам на млади колеги. Искреността и честността са морални критерии, както и любовта.

 – Какво е чувството да бъдеш гражданин на света?
– Да си гражданин на света? О, това е опияняващо. Като слънчев лъч в буреносен облак, особено след като си живял над четирийсет години „зад желязната завеса“.

– Според Сезан художникът само печели, като гледа картините на други художници. Под „други художници“ той е разбирал старите майстори. Ти обръщаш ли поглед към тях?
 – Обръщам поглед към старите майстори много повече, отколкото към съвременните. Моята мечта е да опитам да се съизмеря с тях най-вече в областта на технологията. Импресионистите създадоха друга ценностна система. И до днес обичам нидерландската школа с нейната безгранична фантазия. Стремя се да се докосна до сътвореното от старите майстори. Затова гледам назад и надълбоко.

 

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  06.12.2017 16:21 | #1

цитат: ”Да не мислиш за материалното възмездяване‚ а да нахраниш душата си с духовна храна.” Малцина са по-твърди от него при ”вземането”. В ”даването” ми се видя по-мек. Иначе‚ добро момче е бай Вълчан: поздравява и в асансьора.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: