Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Гъзове и облаци

05.12.2017 | автор:  Прочетено във в."Сега", 9 декември 2000 г.

След най-скандалната книга на Иван Методиев

Длан

В дланта на сирачето и Бог се побира.
В палчето - мама.
В показалчето - всемира.

Не си лапай палчето. Не си лапай палчето.
Не пипай, не пипай
огъня с показалчето.

И не питай за мама. Не питай за мама.
А от огъня само локва остана.

 

Храм

Тук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.

Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната.
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.

 

Ей така

Както мама ей така самичка си седяла,
някаква хлебарка по крака й пропълзяла.

Тъкмо вдигнала ръката мама да я смаже,
рекла си, защо пък първо да не й разкаже?

Всичко й разказала. Размислили се двете
и решили - най-добре е да полеят цветето.

После мама ей така умряла - без защото.
А в косите й - хлебарка с цвете зад ухото.

Път

Кученце мокро край пътя скимти,
а един кучи син вика - гледай го ти.

Човек да беше - да го убия.
Пък то животинка - иска просто да вия.

И с ръката, с която краде и пребива,
виж сега как го гушва - и пътят се скрива.

Тъй ще бродят и бродят все двамата те.
И накрая ще стигнат. Не питай къде.

Стобор

Стобор. И куче зад стобора.
Луна с ръждясали рога.

Старик с тояжка във ръка -
единствената му опора.

Старикът знае - само миг
човек да бъде му остава.

Отвързва кучето - с ритник
урок по свобода му дава.

А то по детски изскимтява
и нежно близва го с език.

 

Червей

В търбух на червей слънцето изгрява.
Треви и птици, камъни, листа,
въздишката, която ти се дава,
какво са - сладко мляскане в пръстта.

Щом всички наши дни са сетни дни
и всяка първа стъпка значи край,
то време е, слепецо - прогледни.

Плешивата тояга възседни -
на конче със смъртта си поиграй.


Иван Методиев е автор на около петнайсет книги с поезия. Създател е на движението Нава, което използва кратките поетични форми, и прокарва особен тип източна афористичност в лириката ни. Методиев нашумя преди няколко години и със скандалната книга Гъзове и облаци, за която Хайтов искаше да го изключва от СБП, но не успя. Предложените по-горе стихове са писани съвсем скоро. Те са първата му публикация след десетгодишно оглушително мълчание.

 

Виж  www.segabg.com/article.php 

  Източник тук

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: