Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Георги Цанков за "Покаяние Господне"

01.03.2019 1

 

Драги Румене,


„Покаяние Господне“ не е стихосбирка, а чудо – според мене, най-сериозното явление в литературата ни през последните трийсет години.
Все още не се чувствам достатъчно подготвен, за да напиша портрета, който ти дължа. Но не мога да скрия вълнението си
от докосването до тази земетръсна вселена, родена от въображението ти.

Онова, което покълна в „Края на митологията“ и в „Сляпа неделя“, сега избухва – да, освещения, съновидения, опрощения, откровения, озарения, каквито литературата ни не помни от десетилетия.

Ти не приличаш на никого нито в нашата, нито в световната поезия, но същевременно магически дочуваш гласовете на гениите и намираш собствен, неповторим път да ги изведеш от мрака на забравата.

В словата ти откривам заветите на „прокълнатите поети“, на всички онези, които „силно любят и мразят“. Ти не просто сънуваш и разказваш сънищата си, а скиташ из различните измерения на вселената и красотата във виденията ни наистина убива, „умъртвява смъртта“.

Дочувам продължение на симфониите на Бетовен, „безмилостна молитва за милост“, в която Бог осъзнава колко несъвършено е творението му – и в магията на усещанията ти „нетленната Светлина съблича сияйната си кожа и намята прозрачната си голота с коприната седефена на въздуха…“

Дълбоко съм убеден, че никой в литературата ни преди тебе не е разобличил така безмилостно фанатичната слепота на религиите, за да издигне Божественото единоначалие – в твоето раздвоение, когато „едното ти същество се пробужда, а другото продължава да бъде непробудно“ се отразява познатата ни от гения на Имре Мадач „трагедия на човека“, която крещи от всеки ред на буреносната ти книга.

В тези редове Шекспир се надвиква с Байрон, древният хор на Есхил приглася на Томас Елиът, а над всички тях се откроява твоят клисар поет, който изрича: „Животът продължава да ни живее. И ние не му трябваме, освен за свидетели…“

Да, така е, но какъв само свидетел си ти, който виждаш редове, изписани във въздуха, сякаш нечия невидима ръка разнася златисти знаци, истини, записани в минало време“

С „Покаяние Господне“ от юг българският Йерусалим изгрява…
Готови ли сме да го посрещнем?

                                      Възхищавам ти се!

                                                        Георги Цанков

 

ПП. Ако искаш, публикувай спонтанните ми думи във „Факел“.

 

Още по темата тук

КОМЕНТАРИ

Анонимен  02.03.2019 07:26 | #1

Красиви спонтанни думи на критика! Но най-важното - верни и точни за поета Румен Леонидов и Покаянието.

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: