Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Излезе ново историческо разследване на Румен Василев

07.04.2019 1

„Невидимата искра на Възраждането“ чупи клишетата за българската история

 

 Ново историческо разследване на Румен Василев – известен с книгите си  „Масонската ложа и братството на Левски“ и „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“, е вече на книжния пазар. То е озаглавено „Невидимата искра на Възраждането“ и е продължение на излязлата през 2014 г. „Свобода или смърт. Светът и българите“.

Авторът остава верен на себе си в търсене на истината, като пренебрегва историческите клишета, представяйки една нова версия за механизма на случилото се Българско възраждане. Оказва се, че легендарните имена от пантеона на българския летопис са членували в тайните общества през ХІХ век, включително и в масонските ложи на Балканите, Европа и Русия.  

Нишката на документалния разказ често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история, се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия, са резонирали силно и у нас. Забележителни са неочакваните връзки и помощ, които идват от генерали от руската армия и французи – всички те членове на свободното зидарство.

Един от важните акценти на този разказ са читалищата – важните огнища на Възраждането ни, легалната форма на революционната дейност. Неочаквани имена изскачат като читалищни дейци. Зад привидно скучните факти се крие един невероятно драматичен роман, но истински. 

Едно е сигурно – Възраждането и Освобождението ни нямаше да се случат без изключителната находчивост, всеотдайност, благотворителност, щедрост на хора като Софроний Врачански, Петър Берон, Васил Априлов, Георги Раковски, Васил Левски, Драган Цанков – всички те част от световната братска верига на свободата.

Възраждането ни нямаше да бъде същото и без помощта на масони от ранга на Осман Пазвантоглу, генерал Кутузов, ген. Инзов, Решид паша, Мидхат паша, Марко Антонио Канини, Джузепе Мацини, Джузепе Гарибалди. Всички те в една или друга степен са помогнали на своите български братя.


Кой от царския род Шишмановци си поставя за цел да извоюва независимостта на България в края на ХVІІІ век?

Кой в началото на ХІХ век изпраща двама българи да молят руския император да се погрижи за славянските си братя в Османската империя?

Какво свързва легендарния руски генерал Михаил Кутузов и Софроний Врачански?

Кой руски генерал е толкова почитан от българите в Бесарабия, че те носят ковчега му на раменете си в продължение на 300 км?

Каква е магията на Одеса и защо тя става втори център на Възраждането?

Кой е Кръстникът на българските стремежи за независимост според руските тайни служби?

Кой пали искрата и създава български читалища, като слага в печата им древен символ, свързан с тайна организация?

Защо масонските устави са сходни с тези на читалищата, създадени до 1878 г.?

На кои двама българи, по време на феноменалната им обиколка из Европа, руският цар доверява, че ще започне освободителна война през 1877 г.?

Какво свързва тези исторически личности?

Всички те: Софроний и неговите внуци, Антон Йоанович, Петър Берон, Васил Априлов, Никола Пиколо, Георги Раковски, Васил Левски, Драган Цанков и още титани на Възраждането, са част от една верига на свободата, която се е простряла през целия ХІХ в. в Европа и Америка. Тази книга разказва за това.

„Невидимата искра на Възраждането“ е продължението на „Свобода или смърт. Светът и българите“. Авторът й е известен с книгите си „Масонската ложа и братството на Левски“ и „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“.

 

 

Масонският ангажимент

 Откъс от книгата

Из Конституцията на Джордж Андерсън: „Никакви лични препирни или търкания не бива да прекрачват прага на Ложата, още по-малко препирни върху религия или народност, или държавно управление. Понеже ние, като Свободни зидари принадлежим към различни религии, принадлежим също към всички народности, езици племена и говори, и се обявяваме против всички политически разисквания, защото те никога досега не са помагали за доброто на Ложата, а и никога няма да помогнат...

Вие трябва взаимно да се поздравите по един учтив начин, както сте научени, като един друг се наричате „Брат" и свободно се поучавате взаимно, както е уместно, без да бъдете наблюдавани или подслушвани.

Без гордост един към друг, но и без намаляване на почитта, която дължим на всеки Брат, даже и той да не е Зидар. Защото макар Зидарите като Братя да стоят върху същата хоризонтала, то Зидарството не отнима на никой мъж честта, която е притежавал по-рано, напротив, то увеличава още повече тази чест, особено ако е направил големи услуги на Братството, което томува трябва да дава чест, комуто подобава, и трябва да презира грубите обноски.“

 

------------------------

Председателят на среднощния съд Мехмед Али паша, който оправдал Стойко Попович и сина му, настоял осъдените да останат в затвора в Топхане под негов надзор. Въпреки волята му и независимо от качеството му на султански зет, българите били пратени в най-тежката тъмница – Арсеналската.

Независимо от строгия режим там мнозина приятели на осъдените започнали да ги посещават и да търсят начини за освобождението им. Котленецът Панайот х. Добрев е оставил ценен спомен след едно от посещенията си в затвора: „По-напред се подаде дядо Стойко и излезе на прага на вратата, но аз не зная как да опиша тази сърцераздирателна картина, която ни представи дядо Стойко! Человек стар, отрупан с железа, по една риза и вътрешни гащи като мушами черни, кирливи! Человек и каменно сърце ако би имал, пак не ще може да въздържи сълзите си. После излези и Г. Раковски, и той в същото положение… Вместо ний тях да поутишим, тии нас утешаваха…“

Въпреки нечовешките условия бащата и синът успели да издържат затворническия си живот. Години по-късно Раковски написал, че престоят му в тъмницата е бил истински университет за него. Заради подозрението, че стоят зад заговор срещу империята, османската тайна полиция внедрявала доносници в затвора, но опитите им да изкопчат някаква информация останали напразни.

За да оцелеят и да водят що годе поносимо съществуване, българите се нуждаели от пари за подкупи. „В това време баща ми пръсна цялото си имущество, което се състоеше от един милион турски гроша“, разказва Раковски в автобиографичните си бележки. Разпадащата се феодална империя била проядена от корупция. От това се възползвал и Раковски. Сприятелявайки се с надзирателите и техните началници, той взел да консултира като адвокат част от осъдените, за което получавал не малко пари. „Ний сми тук почти 200 человеци в тъзи тъмница. Всеки от нас е обвинен за различни злодеяния или справедливо, или несправедливо. Деня, нощя се критикуват и извиненията им. Аз, доколкото зная турский язик, правя прошения и много пъти се е случвало да земна до 30-40 гроша на ден от прошения и тъй се улеснявах“, споделил Раковски на приятеля си Панайот х. Добрев.

Не само българи, но и турци, най-вече бизнес партньори на Стойко Попович, писали прошения в защита на него и сина му и се мъчили да убедят властите да ревизират несправедливата присъда. Раковски не бил забравен и от мистериозните си съмишленици- получил осезаема подкрепа от неизвестни хора, най-вероятно по масонска линия, защото просто няма друго обяснение. През пролетта на 1846 г. чрез гръцката легация в Цариград била изпратена молба до Зуфти бей за подобряване на участта на Раковски и баща му в затвора.

През май във високите етажи на властта отново настъпили промени - за велик везир за пореден път бил назначен реформаторът Решид паша. Това дало нова надежда, че Раковски и баща му най-сетне ще имат реален шанс да се измъкнат. Документирано е, че на 19 юни, само месец след възстановяването на Решид паша на високия пост, до него била депозирана молба за помилване. През август 1846 г. гръцката консулска служба направила опит да повлияе директно на патриарх Антим, като била изпратена молба, в която се настоявало Раковски и баща му да бъдат освободени.

В навечерието на Коледата на 1846 г., на 23 декември, неизвестен гръцки приятел внесъл 10 хил. гроша, депозирани на името на Решид паша, за облекчаване участта на Раковски и баща му. През януари 1847 г. Стойко Попович бил освободен, а Стефан Богориди му написал препоръчителното писмо, което да даде на противниците си в родния град. Можем да си представим на какъв натиск е бил подложен от съмишлениците на Раковски.

Няколко месеца по-късно, на 8 септември 1847 г., отново неизвестен гръцки приятел депозирал пари на името на Раковски за дрехи. Тогава той бил още в затвора Паша капъсъ и се е подготвял да излезе на свобода. Ето как изследователят проф. Веселин Трайков описва този момент: „Благоприятна за съдбата на Раковски и баща му се е оказала държавната промяна, настъпила в Турция – за министър на външните работи бил назначен познатият турски реформатор Мустафа Рашид паша – „родолюбец и попечител за удобрението турскою държаву“, както го нарича Раковски. Той се заел да освободи двамата невинни.“

Този момент от житието на Раковски умишлено се прескача и не е популярен. По същия начин се избягва темата за мощната подкрепа, която той е имал винаги от „невидимите“ си гръцки братя. Братската помощ, която Раковски получава от изтъкнатия османски политик и свободен зидар Решид паша, не свършва дотук. За това свидетелстват зетьовете на Стойко Попович. През годините на затворническите неволи на тъста си, тъй като имали бизнес дела в Смирна, те редовно ходели на свиждане на своите роднини и разнасяли подкупи за тях. Именно те оставят спомени, от които става ясно, че Решид паша не само помогнал с авторитета и служебното си положение двамата българи да бъдат освободени, но и взел под крилото си Раковски. 

Ето със съкращения разказа на Киро Стоянов (1839–1916) – племенник на Раковски (син на Неша и Стоян Кирови), който има огромни заслуги за опазване на архива на чичо си в продължение на 30 години: „Най-после подали прошение на Рашит паша, за да даде следствие на дотогава подадените прошения… Тогава везирът поисква от Али паша – денис казир (Рашит паша, като се назначил везир, извадил двамата затворници от биринджи къшлъсъ. Стойка провежда спитала и му определят една жена, която е била осъдена за фалшивост, правела калпави пари със сина си и била затворена в болницата, да му слугува, а Раковски проводил на Кадъм паша, деловодител на затворниците) – началник на тъмницата, делото (журнала) по обвинението на Стойка и Раковски. Началникът на полицията отговорил, че такова дело не се намира – пропаднало, не е щял да даде делото. Тогава Рашит паша повиква Стефанаки Богориди и му казва: „От твоито село има двамина, син и баща, в занданите, какъв им е кабахатът?“ „Ефендим, мене не питайте за това, питайте патриарха.“  Патриархът отговори, че му е съобщено от Търново и от Шумен, че тези хора били противници, и затова били проводени и затворени…

… Рашит паша като викал в палата си патриарха, казал му, че ще освободи затворниците, патриархът явил на Стефанаки бей Богориди, който от своя страна поръчал на хаджи Тиня Губиделника да побърза и отиде в Котел да проводят мазбата …

Рашит паша, като повикал Стойка и му явил, че той е веки свободен, казал му, че той трябва да се отнася в отечеството си мирно и кротко с всекиго и да ходи всеки ден на черква. Пашата казал още на Стойка и сина му: „Вие сте свободни от затвора, но трябва да стоите една година в Цариград, докато се изпълни времето на присъдата ни, че после да си отидете.“ След малко време Рашид паша повика Раковскаго да му учи децата и да живее в палата му. А баща му Стойко си дошъл в Котел. Раковски преживе в палата на Рашид паша, докато се изпълниха трите години – 2 години затвор и трета година при Рашид паша в конака учител на децата му…“

Престоят на Раковски в дома на един от най-влиятелните османски сановници е една от „тайните“ в българската история. Решид паша е знаел отлично миналото на Раковски в Браила и въпреки това подал ръка за помощ на бандита и враг на империята, и дори му доверил възпитанието и образованието на децата си.

„Тойзи чиновник, може да се изключая от другите турски чиновници“, пише Раковски, а веднага след смъртта му през 1858 г. му посветил една от литературните си творби – „Изтуплений дервиш“. До края на дните си пашата бил винаги в помощ на Раковски. За невероятните им отношения има само едно обяснение.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  20.04.2019 08:21 | #1

В момента чета книгата! Респектираща ерудиция и гъвкав слог - както и останалите заглавия на Румен Василев - наслада за ума и храна за въображението! Настолна книга! Неда Антонова

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: