Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Среща с душата и духа на поета Николай Искъров

29.05.2019

 https://www.mixcloud.com/GKKND/%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%84%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D0%BC%D0%B5-%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B3%D0%BD%D0%B0%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB/?fbclid=IwAR0w4vGueUffxzbQeHjSRUuBHUtFlC21e1t-HXu_sJ9YCS8eAPT15-L4RG8

 

Едно от емблематичните имена на съвременната българска  поезията е това на Николай Искъров.
За съжаление и той, като Георги Рупчев и Добромир Тонев, твърде рано ни напусна. Но ни остави  пет книги с лирика, а те от своя страна – забележителна литературна следа.

Най-типичното за поезията му е индивидуалната тоналност, плавна и мека изразност, интимно- подкупваща сетивност, специфичната за него образност.  Емоционалната му сдържаност се допълва със съдържателна пейзажност, понякога иносказателност, друг път с елегична наситеност на състоянията.

Ники Искъров извървя интересен път от „акмеист“, който с усмивка възприемаше „футуризма“ на своите връстници, но с всяка книга бе хем един и същ, хем вътрешно различен – в романтичната, лиричната, тъгуваща нагласа започнаха все по-често да се открояват социални и нравствени визии, изборът на тези усещания – все по-разнообразни и дори неочаквани за неговия регистър на словописец и визьор. Така се стигна до  стихотворението му „Искам да съм негър в Алабама“, което се превърна в хитова песен, в дръзко-иронично откровение.  

Той беше  дете на Свищов, но бе осиновен от Бургас, градът, в който Николай стана и остана Поет.

При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев, с когото бяха неразделни съратници, макар много различни. Друг на мястото на Искъров би останал в магнетичното поле на Христо, би се превърнал в негов подражател, но поетичният му характер се оказа по-силен от притегателната мощ на магьосника Фотев.



Ники Искъров владееше класическия стих, знаеше тайните и предимствата му, боравеше с различни ритмични размери, притежаваше много богата поетична култура. И много широко скроен вкус към различните видове скърби и вдъхновения, които бушуваха в предишните поколения български творци.  

За това никой не бе изненадан, когато  заедно с Недялко Йорданов създадоха алманаха “Море”, най-авангардното списание списвано извън столицата, избликнало в годините на перестройката. И като редактор, и като любим поет на публиката, Ники остана същия мечтателен, подкупващ, меланхоличен лирик, но както споменах, в алегориите и метафоричния му език се сгъстяваха до мрачна безнадежност.

Остави ни и две книги за деца, защото по душа бе добър и нежен човек, част от стиховете му видяха бял свят на руски, полски и английски, но през август 2001 г.  изчезна мигом при нелепа автомобилна катастрофа. От тогава книгите му не се намират на книжния пазар, но се появиха нови поколения български поети и поетеси, някои от тях бяха негови кръжочници, възпитани във висок литературен вкус, на самоконтрол в писането и на самовзискателност при общуването с вдъхновението.
Надявах се уважаемата комисия в МК да даде зелена светлина на навия му небесен сборник. Но не би. 
Поетът Николай Искъров заслужава това – да бъде четен и да влезе с представително издание  в семейните ни и университетски библиотеки.

 Румен Леонидов

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Търпим управлението на малообразовани и крадливи мерзавци