Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Сто километра разлика

01.06.2019

от Елена Пеева - Никифоридис

Живея в Солун ог 35 години, достатъчно дълъг период, за да мога да разкажа  много неща, що се отнася до българите в този космополитен град. Присъствието ни днес е неразривно свързано с присъствието вчера. Корените, историята, тегубите и песните на българи и гърци така са се вплели едни в други , че е много лесно да прескочиш границата на обективността и историческата правда . Времето е превърнало двата народа в неразчленима смесица от добро и зло. Историята много ни е лашкала и по чудо тук са се пръкнали както злини, така и добрини, но без правила и ред. Един учебник на Колумбийския университет в САЩ  е озаглавен: “ Балканите – лаборатория на история “. За съжаление прочитът на тази съвместна история не винаги е бил коректен и е обслужвал капризите на дадената епоха . Всеки е мерил със своя аршин и е искал да наложи своята истина. Имайки възможност да чета източници и на двата езика, и да сравнявам, аз и до ден днешен търся по много исторически въпроси отговори, които не се покриват с познатите клишета. Срещу тях се изправя един друг много важен и много мощен фактор - литературата на единия и на другия народ. Историческата истина за една епоха в литературата е между редовете, между думите, в празните пространства, там където мисълта сама търси правилните отговори , защото няма по-голяма истина от всекидневния живот на хората. Науката история пише афиша на една епоха , а литературата разказва за човешките съдби на хората, живяли и  създали тази епоха. И ако историята се пренаписва, /това, което виждаме като масово явление в последните години/, то литературата не може да поправя и изменя човешките жития .

     Българското присъствие в Солун е от векове. С лучайно, съвсем наскоро открих, че моите пра-пра...родители са солунчани, които в края на 17-ти век , за да се спасят от потурчване бягат в България. И колко топло ми стана на душата, когато на родословното дърво прочетох имената на тези далечни прародители – Солун и Солунка .

Каква следа са оставили българите в  Солун чета в гръцки и български източници и те предизвикват в мен  противоречиви чувства:  едни са били просветени и учени като моите далечни роднини , които били свещеници и даскали , други богати и уважавани граждани , трети просто живяли тук и не оставили диря след себе си ,четвърти - атентатори , революционери  и т. н. Всички те са изградили образа на българското присъствие в Солун вчера. Много неща ме учудват, на други се възхищавам, за трети ме е срам.

     Нека поръсъждаваме какво е положението в Солун сега, какви са българите тук днес:

   Една голяма част от българите са тези , които са свързали живота си с този град чрез смесени бракове със солунчани, към които принадлежа и аз. По време на социализма бългъринът мечтаеше да живее в чужбина, където и да се намира тя, но най-много му харесваше Гърция. Море, слънце, близко до България, само на сто килиметра от границата е Солун , гостоприемен и добронамерен народ , еднаква вяра и еднаква съдба през периода на Османската империя , общ и познат балкански манталитет и т. н. Всичко това още в далечното минало е обяснявало желанието на българина да живее като гърците , да се чувстват свободен , да пее и чупи чинии, да кърши снага като чуе бузики. Наречете го “ гърчеене “  ако искате , то е вярно. Тук емигрантска вълна по време на социализма почти няма . Бракът е отворил врати на много от нас да дойдем легално в Солун и да не започваме живота си от нула .Зад тази врата всеки е намерил различен ад или рай, чакала го е различна съдба и затова всеки се е адаптирал по различен начин .Много често очакванията са се разминавали с реалността и с претенциите .Всеки е дошъл с различна представа за себе си в този град: едни бързат да получат всичко наготово, други се примиряват и приемат нещата такива каквито са , като постепенно заличават в себе си българската  идентичност, трети - полагат усилия, за да намерят своето точно место в този град.

  Друга голяма част от днешните българи в Солун са гастарбайтерите – сезонни работници , болногледачки, чистачки, камериерки, сервитьори и т. н. Някои от тях са тук по десет и повече години, но те си остават с манталитета на временно пребиваващи в Солун.Научават гръцки език толкова, колкото да им служи в ежедневието. Десет години ни напред, ни назад. Те нямат самочувствието на европейски граждани. Дошли са от мизерия и тук живеят бедно, защото пестят всяко евро и издържат своите близки, които продължават да живеят в мизерия на сто килиметра разстояние от Солун. Знаят, че са наети  за черната и неприятна работа, която гърците не искат да вършат. Общуват с тях като с наемни работници, без да се интересуват дали в България са били някакви дребни чиновници или не. Много често срещам тези хора вечер да се разхождат по крайбрежието на Солун, и си спомням за думите на Смирненски: “Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя “. За голямо съжаление ! Какво може да се очаква от тези отрудени хора, които се чувстват като албанците и пакистанците , да допринесат за българската общност. Те са 80% от българското присъствие днес в Солун. Чехи, поляци, сърби, румънци и руснаци като тях тук отдавна няма. Това е още по-угнетяващо и тревожно за тяхното самочувствие. Разбира се, всяко правило си има изключение. Българската чистачка от Атина Кунева , бивша учителка в България , която се бореше за синдикалните права на чистачките – чужденки и беше жестоко ранена при един протест, днес е евродепутат на Гърция в Брюксел.

      Друга група българи днес в Солун са тези с образование и доказали се специалисти в различни области: най-добрият хирург е бългалин, най-скъпоплатеният зъболекар е българин, много университетски преподаватели са българи, най-признатите преподаватели в музикалните консерватории и школи са българи. Тези хора са дошли от България с друг статус и не са чукали от врата на врата да търсят препитание. Предпочели са по-добро заплащане и затова са в Солун. Те имат самочувствието на европейски граждани  и са избрали с Гърция, защото е слънчева, топла и близка, но тя не е единствената им възможност.

      Колкото и да ми е неприятно ,не мога да не спомена и едно друго българско присъстние в Солун, това на българските роми. Те съставляват  голяма част он криминалния контингент на града. Ще ги срещнете навсякъде – по централните улици , по панаирите , пред черквите, в автобусите и най- вече в черните хроники на медиите: “българи откраднали ..., българи убили..., българи продали детето си..." и т. н. Да, съгласно европейските правила те са български граждани, за които законите свършват до Кулата и които нямат нищо общо с всички онези групи , които описах по-горе, но те са факт. Всичките злодеяния извършени оттях  за съжаление са български.

     Стигаме до въпроса, дали има българска общност днес в Солун. Могат ли тези различни групи да се обединят и коя  е тяхната пресечна точка? Това, което събира хората в чужбина е носталгията . За носталгия тук не можем да говорим поради няколко причини: България е на сто килиметра разстояние от Солун, не сме  нито бежанци , нито невъзвращенци , а в по- голямата си част -  икономически емигранти .Това че говорим един общ език и сме дошли от България, при наличието на толкова други съществени различия, не  е основание за създаване на някаква задгранична общност. И в България тези хора нямат пресечна точка . Но има и още някои съществени проблеми, на които искам да обърна внимание.

   Езикът. В Оксфордския речник пише следната дефиниция: “Гръцкият език е съвършен , защото е изразявал мислите на съвършени хора, той е най-съвършенният инструмент, измислен от човешкия ум. Дава възможност да се образуват и нови думи, в зависимост от нуждата ...”   Именно защото са владели този съвършен инструмен Кирил и Методий, “ в зависимост от нуждата “ за укрепване на бългаската нация , са могли да създадат нашата азбука. Гръцкият език е богат и сложен, но гърците изпитват и опиянение когато го говорят  без да страдат от нашия комплекс, който винаги ме е възмущавал, да говорят в някаква изкълчена инфинитивна форма, когато контактуват с чужденец, който е научил криво- ляво  10-15 гръцки думи, само и само да му се харесат. Това за тях е унежение. Искаш да те приемат като равен – научи езика. Дали си германец или българин, за тях си еднакво безразличен , ако не знаеш добре гръцки . За това  се изисква интелигентност, време и да четеш литература, за да започнеш да мислиш и да живееш като тези хора, да им покажеш , че не си натрапник в държавата и града им. Да се тупаме в гърдите, че някога сме “ владели “тези земи , днес е най – глупавото нещо. Едни народи тук са идвали и са си отивали , други са оставали , или са оставяли нещо завинаги. Къде са храмовете, дворците, библиотеките, построени от едни или други наши владетели, така както гърците са оставяли своя подпис за историята по българските земи? Ние сами сме избрали и сме дошли в този град, ние ще се поклоним на неговото минало, защото той има да ни научи на много неща. Всеки от нас е изминал тук свой собствен житейски път- за някои равен, за други нагоре, за трети надолу или назад. И оттова , по кой път те е водила съдбата, зависи какви хора си срещнал, на какво са те научили и какво си им дал ти, чувстваш ли се уютно в Солун или си  като чужденец . Аз лично обичам този многоезичен град и се харесвам в него  -  сред стръмните калдъръмени улички на стария град ,сред къщите , чията архитектура е сходна с нашата от възрожденската епоха , сред добронамерени и толерантни хора, сред аромата на гръцко кафе и пресна риба, сред жизнерадостната глъч по пазарите, сред тишината на иконите в църквите... Посрещам мои приятели от цял свят и се гордея , че имам да им покажа толкова забележителности . Пред археологичните паметници гърците благоговеят . Никой няма да си занесе някое парче от античен мрамор или амфора в къщи и да се хвали . И докато на една пирамида в Египит някой нашенец написа "Само ЦСКА", а тези дни надраска рисунките от преди 3 000 г. в пещерата Магурата , то гръцка ръка такова кощунство няма да извърши . Антична Гърция е тяхната библия. Но ако извикате на улицата: “ Хей , приятелю!" ,  ще се обърнат най- малко пет човека с усмивка и надежда , че те са тези , коита си назовал. Солун е гостоприемен град . Както в миналото , така и днес, а навярно и утре ще приютява “ скръбни и нещастни “ и ще им дава хляб и в буквалния , и в духовния смисъл. Днес градът се задъхва от голямия прием на емигранти , но солунчани са толерантни и се опитват да помагат с каквото могат. Те знаят какво е да си бежанец от собствената си съдба. Помнят, че след погрома в Турция ,17 000 гръцки бежанци са приети в Сирия и затова са толерантни и щедри към страдащите.

     Вярата. Аз не съм религиозна, но вярвам в това , на което ме е научил Ботев: “...Ти що си в мене , Боже , в мен  в сърцето и душата ...”. Вярата тук е нещо , което не се обсъжда .Тя е наследена от дедите и е свята и неприкосновена. На вяра се възпитава в семейството , тя не се учи. В училищата се преподава религия. Свещеникът на всяка енория знае кое семейство от какво се нуждае и насочва благотворителността към тях , а не към контейнерите за събиране на помощи . Често нуждаещите са семейства на чужденци , но разлика не се прави. Църквата учи на благотворителност, която да не е показна.

   Това, че в Солун няма българска църква е  до голяма степен  причина да липсва и сериозна българска общност . Църквата обикновено събира хората по празници .  Когато един народ е заедно на празник , значи го има. Когато прекарва празниците си далече от роднини , по Дубай и Кушадъсъ , то значи , че тези хора , макар и да имат общ език и обща вяра , тях няма какво да ги обедини .

    Българското неделно училищи донякъде запълва тази празнина , но то обединява  българи - родители , които имат деца и ги пращат там . То не е место за общуване на широк кръг от хора .  За да има общност , трябва да има интегрирана група от хора , които да осъзнават своите интереси  и да могат да артикулират присъствието си . Нито поднасянето на венци , или изпълненията на самодейни ансамбли може да събере българите , защото това са вече остаряли форми. Всъщност голямият въпрос е , дали имаме желание да се срещаме , да общуваме. Аз лично се срещам с българи случайно и за кратко или по- точно казано – избягвам, защото българинът гледа да те натовари с битовите си проблеми , или търси някакъв келепир по байганьовски. Моите приятели - сънародници  са по- малко от пръстите ми на едната ръка . И тук е мястото да кажа , какво имам в предвид , като поставих заглавие – Сто килиметра разтояние .Толкова е пътят от Солун до България . Само след сто килиметра , аз  се срещам с моите приятели , които са се доказали с времето, отговарят на интересите ми , имаме какво да споделим и за какво да поспорим. Това е и причината да не намирам смисъл и в съществуването на българския магазин в Солун . Въпреки  че се намира на една от известните улици , той няма какво да ми предложи , от него лъха на мизерия и ако купувам понякога нещо , то е от съжаление. За ралика от него , руските магазини носят аромата на разнообразието , предлагайки и полски, и чешки, и български асортименти .

     Мисля ,че не предлагането  в българския магазин в Солун е проблем. Тук ние липсваме въобще като не предлагаме истинска , стойностна , преводна българска литература на книжния пазар. Общност с лютеница , сирене и луканки не става . Аз съм твърдо убедена , че най- мощното оръжие и в миналото , и днес е словото .Най- добре можеш да опознаеш и разбереш един народ , като прочетеш неговите писатели и чуеш  музиката му . Колко са тези , които днес знаят кой е Венизелос и Ригас Фереас? Светът познава и обича Гърция заради Омир и Зорбас на Казандзакис , и заради песните на Микис Теодоракис . Някога , през социализма,  по книжарниците на Солун се виждаха скъпи преводни издания  на трудовете на Тодор Живков , Цола Драгойчева , Вапцаров , “ Време разделно “ / “ Манолис и седемте братя “ в гр . превод / на Антон Дончев и др. Днес Солун и солунчани не ни познават . Те ни виждат по улиците , по магазините , по морето , по черните хроники на теревизията , но кои сме ние ?

От години в Солун  се провежда голям международен панаир на книгата .България все още не присъства със свой щанд , с преводни издания на  българска литература . Защо нехаем за нашето интелектуално и духовно присъствие днес в Солун? Солун е и домакин на  уникалния празник на многоезичието , където присъстваме с туристическа реклама и танцова програма от българското училище .Това е преди всички форум на езиците . Чехите представят уникален документален филм за делото на Кирил и Методий в Моравия , а ние рекламираме яхтени пристанища , ски писти и разрушени от времето манастири . Едни от най- интересните книги , които съм си купила на това събитие  са от съвременни албански автори .Да не говорим за литературното изобилие на Русия , Турция , Египет , Франция и т. н. Само една година се представихме с лошо преведена книжка на самиздат на Чудомир  и моята книга “ Коледно реване “ – на български , която остана недостъпна за солунчани .

 

   И ако ме попитате какво е отношението на солунчани към нас ,българите ,искам да кажа , че такова понятие - българите въобще - тук няма .  Според това кой как се е доказал , колко е овладял езика , колко е приел и научил  се определя и отношението на местните хора към него .  Искам  да дам един пример , който наистина  е за пример. Госпожа  Ваица  Хани  Мусиду е литератор , историк - археолог и преводач на българска литература, от Солун. Тя е гъркиня по произход и е направила повече , отколкото всички българи , които живеем днес тук .В университета Аристотел в Солун , тя защитава докторска дисертация на тема “Елинизма и светът на славяните “ , като основно анализира просветното дело на Г. Раковски , Григор Пърличев, Марко Балабанов и Гаврил Кръстевич . UNIVERSITY STUDIO PRESS отпечатва в луксозно издание през 2010 този уникален труд . 

 В. Мусиду е превела без да и се заплаща и издала със собствени средства следните книги:

  ИСТОРИЯ СЛАВЯНО БОЛГАРСКАЯ  - ПАИСИЙ  - / издадена е през 2003 г.  По един екземпляр е предоставен и предаден лично от г- жа Мусиду на : БАН , Пловдивски университет – катедра по гръцки език, Националната библиотека “Кирил и Методий “ и  на библиотеката в Рилския манастир/

 ПРИКАЗКИ ОТ БЪЛГАРИЯ -  издадена 2015 г. изд “ Апопира “ издава серия от приказки от цял свят , с научно- изследователска цел , но пропуска да включи приказки от България. Благодарение на г-жа Мусиду , която предлага да направи превода безплатно , серията се допълва и със сборник от български приказки/

 НАРОДНИ ПРИКАЗКИ ОТ БЪЛГАРИЯ, издадени 2015 г. От издателство “ Логотехнон “

 БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ, издадени 2012 г , издателство “ Кириакиди “- За целта са преведени 4 000 пословици , от които за книгата са избрани 1876.

 СЕДЕМ ТЕАТРАЛНИ ПИЕСИ на Станислав Стратиев и  Христо Бойчев.

БАЙ ГАНЬО,  преведена 2018 г., предстои издаване

Тези книги няма да ги намерите по книжарниците на Солун , нито пиесите ще откриете по театралните афиши . За да станат достъпни за солунчани е необходима реклама , която не е по силите на един човек , а държавата е абдикирала от българската литература в Солун.

    Понеже общувам и с хора от други националности –руснаци , немци , французи , сърби и германци , които живеят постоянно в Солун , когато ме питат , има ли книги в превод на гръцки   от български автори , казвам “ Тютюн “ , но знам , че никъде няма да я намерят . Историята ни е дала уникалната възможност   като държава да граничим в миналото с велики империи на изток и антична Гърция на юг . В сблъсака с тях – военен и духовен - ние сме се обособили като самостоятелна държава . Не искам и да си представя , като каква държава щяхме да бъдем днес , ако имахме за съседи  Кения и Сомалия . Съдбата е била благосклонна , близо до нас е бил Солун .Светлината на този град е не просто светлината на Средиземноморието , а много повече- нещо свещено. Тук тя прониква в душата. Навсякъде слънце .  Няма ъгъл, от който да не се вижда далечина .И точно тази светлина ни сгрява и ни държи тук . Да , българите днес в Солун са много различни и трудно можем да седнем на една маса .  Това е ставало в едни други, далечни и пълни с революции времена , когато в кръчмата на Странджата са се събирали всякакви немили- недраги , обединени от идеята за свободна България . Нашите деди са оставили дълбока следа в историята на този град . С какво ние ще запълним страниците на новата история за бъргарското присъствие днес в Солун? Ще бъде ли тя интересна за бъдещото поколение ?  Ще имаме ли своя Пърличев , който през 1860г.печели първо место в конкурс за поезия в Атина и за който гръцката критика пише: “ Голяма е радостта на Атина ,защото се появи вторият Омир “ . Или ще останем непрочетена книга ? Историята не дава шанс за поправителен изпит и литературата го е доказал ... 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Търпим управлението на малообразовани и крадливи мерзавци