Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Стихове от Кръстьо Раленков

08.06.2019

Из книгата "Кислород"

 

СУОМИ

 

Тук има много езера,

но езерни поети няма.

И никой с думи не игра.

И никой не постла послание.

 

По огледалните води,

дълбоки в тихата си скромност,

животът бе непреводим

като дълбоко личен спомен.

 

От хижата се виждат стъпки

в снега... И всяка е въпрос

от гостът, който си е тръгнал.

От вече отишъл си гост.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 ТОЙ ЗАМЕНЯ КРАЛСТВО ЗА КОН

 

Така му липсва талантливото мълчание

в света, който махленски обговаря всичко.

Който превръща във сергия всеки празник

и е орангутанско биене в гърдите.

 

Дочака ли Кавафис своите варвари?

О, те дойдоха с брони на експерти.

Разхождат правото си да не бъдат прави,

както човек разхожда кучето си вечер.

 

Изглеждат като сладкодумни ручеи

в миражите и треската на жажадата.

Ловци на уязвимостта... На онзи случай

да бъдат някакво решение... Все някакво.

 

А само липсващото съществува...

Пробожда го

с невидими игли.

 

И той заменя кралството на думите

за цезура от млъкнали скали.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 АВГУСТ

 

Нямах сили да съжалявам,

че не съм се пробуждал достатъчно.

Гледах кораба, който напускаше бавно

изнуреното южно пристанище.

 

Вдишвах гъстата влага, наслоена във жегата,

сякаш някой внезапно ме бе нарисувал

посред някакъв   

маслен и   

тежък пейзаж.

И разсеяно слушах

тази глъчка, протегната

чак до мен от съседния плаж.

 

Помня, мислех си глупости разни,

например,

че морето дори да се блъска, няма как да се счупи.

И че утре, навярно, ще съм вън от опасност,

стига само да стигна до утре.

 

Беше август, дълбок като всеки упадък.

Хоризонтът - клиширано син.

И напомняше с нещо неподвижното лято

самоубил се делфин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕЛЕН

 

Тази сутрин ми е едно финландско

и ще тръгна със снегоходките

след елена тъжен на класиката.

На лов, може би.

Може би на разходка.

 

Понякога ще почивам.

Ще отпивам от водката за загряване,

вцепенен от изящния скреж на красивото

и ужасната близост

на вероятното.

 

Този елен е тъжен, понеже

винаги стрелят по него с понятия.

И със гнетящия страх, че силуетът му

може завинаги 

да изчезне в мъглата.

 

И отиваме с него все по на север,

а северът не е въпрос на разбиране.

Тук преследвач

и преследван

в едно облаче дъх се сливат.

 

И виждам зад себе си сянка от някой,

вървящ със милост или жестокост

до своя полюс или обратно...

На лов, може би.

Може би на разходка.

 

 

 

 

 

 

 

 ОДИСЕЯ И ПЕНЕЛОП

 

Докато тя одисейства,

той пенелопства.

 

Тя слугува при богати

европейски циклопи,

излиза заднешком 

от представите им,

за да си мислят,

че е вътре в тях.

 

Слуша почти ежедневно

неприлични предложения,

примамливи като песни на сирени.

 

По липса на мачта,

се завързва за мечтата си

един ден да живее човешки.

 

Мечтата й скърца и гние.

 

Той я чака в градчето,

блъскано като остров от вълните

на ярост и безнадеждност.

 

В прилива на всеобщото равнодушие.

В алкохолния отлив.

 

Отблъсква

уморената неуморна похот

на съседките.

 

Понякога взема от пощата

парите, които е пратила.

 

Веднъж в годината тя се завръща.

Той мие краката й.

И я познава.

 

Любовта им е сляпа.

Много по-сляпа от Омир

 

 

ИСТАНБУЛО

 

Константинопол -

постоянстващият град.

 

С ориенталски бавните надежди.

С ориенталски цветните одежди.

 

Където Азията и Европата

упорстват нещо да си продадат -

 

предимно онова, което

на купувача, всъщност, е ненужно.

 

Това е тайната поетика на търговията,

любовната игра на стойности -

ухажване,

изнудване,

желание,

отдаване -

и въздухът е лепкав от еротика.

 

Приложно е изкуството да изкушаваш.

 

И е студено Мраморно море.

 

А са горещи ханшовете на туркините,

пристъпващи две крачки зад мъжете си,

 

трептят като ударени дайрета -

 

език по-близък от достойнството на минаретата,

по-утоляващ от филджаните с рубинен чай...

 

Така било е винаги.

Така ще бъде винаги.

Така е.

 

Долавям,

 

времето е Златен рог,

край който вечното танцуващо се случва,

 

в нелепата прегръдка на културите,

в семействената им непоносимост,

 

в хроничността на глъчката и суетнята,

в протяжната тъга на мюезина,

 

в граничната тъга на мюезина,

 

картографираща отсамната отвъдност,

която може би ще разчета

с иронията 

на отвъдната отсамност.

 

Така ли винаги било е?

Така ли винаги ще бъде?

Така ли е?

Така ли е?..

 

Не зная.

 

Аз помня само, че това видях.

 

Видях го с кожата,

със слепотата си.

 

Под булото на Истанбул.

 

Където беше скрит Константинопол.

 

Константинопол -

постоянстващият град,

 

с пет имена

и седем хълма.

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Търпим управлението на малообразовани и крадливи мерзавци