Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Наброски

17.06.2019 | автор:  към книгата "Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса"

от Екатирина Илиева - Георгиева

 

Понятията дух и душа са забулени в неяснота и твърде често значенията им са разменени, а това в голяма степен затруднява опознаването им. В тази мъглява и неосъзната материя ще се опитам да добавя още светлина, да подпомогна евентуалния читател и да го провокирам за индивидуални търсения и лично познание именно в тази посока. Всеобщото знание, макар и универсално, невинаги е точно изразявано и вярно разбирано, а познанието е поединично за всеки и е уникат. Личното познание е обработено знание, даващо плодове, то е знание изследвано и преживяно, знание, отпечатано в клетките на този, който го е познал.

- Екатерина Илиева-Георгиева 

 

Катя Илиева, както е известна за почитателите на балета и операта. Има духовната потребност да пише за най-съкровените неща от живота. Родена е в София. Завършва Държавно хореографско училище -­ София, балет през 1960 г.
Примабалерина на Варненската народна опера, 1960-1965; балерина в Софийската опера, с прекъсвания за гастроли във Варна и Западен Берлин, от 1966. Изпълнителка на централни женски партии в балетите: "По пътя на гърма" от К. Караев, "Брега на надеждата" от А. Петров, "Сребърните пантофки" от П. Хаджиев, "Шопениана" по Шопен, "Ромео и Жулиета" от Прокофиев, "Жизел" о
т Адам, "Раймонда" от Глазунов и др.
Награди: III награда на II международен балетен конкурс ­ Варна, 1965.
Хоби: философия.
                                                                                       Този допълнителен материал беше замислен като нов предговор към старата ми книга, но в процеса на писане се оформи като послеслов, ала в крайна сметка след написването му вече не съм убедена кой, къде и кога да го чете и дали въобще да се чете. Стилово той не пасва на книгата, поради това, че всичко се променя, променила съм се и аз. Може би най-подходящото му място е като пилотна проверка за читателите и за потребността им от подобни писания в интернет.                                                                                                                                                                                         

Това дописване към "Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса"* се получи нещо като обобщаващо резюме на предишните студии, плюс някои неизвестни допълнения. Тук има изрази, които се повтарят, но са използвани поради тяхната многоплановост. Един и същ израз някъде обяснява една идея, а другаде - дообяснява или тълкува друга. Когато всичките обяснения се сумират, надявам се да се получи цялостност и пълнота. Само допринасянето на някаква полза за онези, които се интересуват от невидимите за очите неща, ме мотивира да предоставя това знание за всеобщо ползване. Мисля, че е желателно да се осъзнае мястото и смисълът на човешкото съществуване във Всемира. Освен това е и успокояващо да се узнае, че животът на истинския човек - духа е процес, който не се прекъсва от смъртта на плътта. Целта на написаното е да подскаже, че не стъпването на Марс ни прави поданици на Космоса, а осъзнаването на принадлежността ни към ДУХА БОЖИ.                                      -------------------------------                                                                       * "Нещата от живота и съпътстващите ги чудеса", 2012 г. "Изток-Запад"                             

-------------------------------------------

В първата си книга* съм писала за източниците си на информация. Не съм ясновидец, но силата ми е в чуването. С няколко визуални изключения, не виждам кой инспирира в мен духовното знание, но проверките ми са изключително старателни, отговорни и надеждни. Написаното от мен е плод на дългогодишни търсения, изследвания и личен опит. То е моето познание, което не е обект на лабораторни експерименти, но това не намалява достоверността му като знание.

------------------------------                                                                       "Кои сме, откъде сме, защо сме", 1995 г.                                                                                                                                                                                                                 

Винаги съм се старала в сбита форма да вмествам възможно най-много информация. Не казвам, че това е най-добрият вариант да те разберат, но няма как да избягам от себе си. А и самата аз достатъчно се дразня от модното увлечение в безброй страници и томове да се предъвква едно и също. Приятели ме упрекват, че лаконичният ми изказ обостря глада за още духовна храна, затова тук съм се постарала по-подробно да разяснявам, акцентирайки върху текстове от предишните ми студии, плюс някои неизвестни подробности от ДУХА.
Надявам се, читателят да е схванал разликата между дух и Дух.
С малка буква говорим за индивидуалния дух на индивида, а с главна - за Всемирния Свети Дух Божи. Някои го наричат Космичен разум, други - Вселенско знание, има много опити за обозначаване, но те всичките са за едно и също. За мен Светият Дух е Божията двуполюсна енергия в проявление - Духовната мощ и Душевното могъщество. Така или иначе, ние всички сме клетки - искрящи "капчици" от Духа, дошли за индивидуализиране и за усъвършенстване, и всички сме в Бога, и Бог е в нас - във всяка клетка от Духа Си. Независимо дали го разбираме, приемаме или отхвърляме, това не подлежи на обсъждане или на промяна. То е код на всички еволюции, не само на човешката. Вярно е, че Светият Дух Божи е едно от най-мъглявите понятия в християнската ни религия, но разяснения по тази тема има в текстовете на студиите.

Тук  ще допиша още нещо за двете Божествени енергии, заключени в човешкото тяло - за индивидуалните дух и душа с малки букви, за техните атрибути, за функциите им, за отредените им роли в човешката еволюция и за опасностите от тяхната размяна. Тази тема е застъпена във всичките ми студии, но се нуждае от още разяснения. Отнесена към първа книга БИТИЕ от Светото писание, тук тя е добра и за начало, и за финал, явявайки се Алфа и Омега за антропологията като космогония.

И като говорим за индивидуалните дух и душа в отделния човек, нека да започнем от Адам и Ева - от сътворението на човешката ни еволюция  и да направим уговорка, че в днешно време не звучи сериозно те да се приемат и разбират буквално. Трябва да се има предвид, че тук не става дума за същества в материална плътска форма, а за енергийното им сформиране и програмиране в Битието. Но за да започнем разясненията по темата, налага се да дообясним смисъла на словото БИТИЕ.                                                                                                              

В книгата си бегло съм споменала за разликата между БИТИЕ и ЖИТИЕ. Тук ще го кажа отново и ще го обясня по-подробно, защото тази разлика е от Небето до Земята и в буквален, и в преносен смисъл. Перманентната грешна употреба на словото заформя грешка в съзнанието. Дори ставам мнителна, мислейки че тази и подобни погрешности са целенасочено фиксирани към човешкото съзнание. Да вземем за пример древните жития на светците. Никога и никъде не е описано битието на който и да е от тях, освен ако някой не го преправи умишлено. Писано е само за житията им, защото именно те се отнасят към земното им пребиваване в плътта.

БИТИЕТО е друг, отвъден свят. То не е бит, нито е битуване, а е бити - нещо, което е предопределено да бъде! То е предвидено, програмирано и подготвено да бъде осъществено в живота на Земята или на други планети. Но самото Битие не е в полето на плътта, то е енергийното кодиране на съзнанието, което
предхожда материята на плътта, предхожда и самото житие, в което тя битува. В тази връзка отново ще цитирам марксистката формула "битието определя съзнанието", потвърждавайки, че формулата е вярна, ала в контекста на написаното се разбира абсолютно погрешно, като дяволски прочит на евангелието.

Битието е енергийно съществуване, в него плът няма. Плътта е само и единствено в Житието. От казаното би следвало да се разбере, че тук става дума за различни светове или за различни полета, едното от които е видимо за плътските очи, а другото е невидимо и все още неопознато.  

Като дефиниция може да се каже, че

БИТИЕ Е ЕНЕРГИЙНОТО ПРОЯВЛЕНИЕ НА ОНОВА, КОЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ИЗЯВИ ВЪВ ФОРМА КАТО ЖИТИЕ.

Нека уточним: Битието е невидимият за нас енергиен свят на силите и енергиите, които предопределят, пораждат и движат житието; Житието е свят на формата - на материализираната, на сгъстената енергия, а съзнанието е енергиен код, който е желателно да бъде разкодиран от индивида в съответния му живот. Това кодиране или зипване на енергийната програма се извършва в отвъдния свят преди всяка инкарнация и реинкарнация
(въплощение и превъплощение) на духа, независимо на коя планета ще се осъществява неговото житие. Дори може да се каже, че  разкодирането е една от най-важните задачи на всяко житие. Всички знаем, че плътта е трудно управляема материя. Веднаж влязъл в капана на плътта, духът поема всички рискове, които тя крие, защото тя е още необработена terra incognita за енергиите, дори и за висшите. Така че житието в плътта се явява нещо като изпитание с повишена трудност. В човешката еволюция е кодирана целта да се усъвършенства връзката в троичността между дух, душа и тяло, за да стане тя по-надеждна, по-облагородена и по-ефективна.

Предполагам всеки знае, че тази връзка е между две енергии: умствена - духовна и психична - душевна. Те са едновременно взаимодействащи си и противодействащи си една на друга и заедно движат плътското тяло, поддържайки го живо, но в преголяма степен са зависими от него. Една от целите на еволюцията е то да им служи, а не да ги препятства. В действителност е много по-сложно, отколкото звучи, но да се върнем отново на темата за Адам и Ева с надежда, че до края на обясненията все нещо ще се изясни.

Нека да доуточним какво да разбираме под Адам и Ева. Това са мъжкият и женският принципи на духа, двете му половини - духа и душата, които всъщност би трябвало да са едно у човека, ако съдим от Писанието "и ще се прилепи (човек) към жена си и ще бъдат (двамата) една плът" (Стар завет Битие). А и не само там, тъй като и Христос казва по отношение на брака между мъжа и жената "което Бог е съчетал, човек да не разлъчва". Отделността на половете е само подсказващ белег за двойнствената ни енергийна природа, която е основното начало у всеки човек, независимо мъж или жена. Биполярността се проявява във всички сфери на физичния ни свят и именно чрез нея се осъществява човешката ни еволюция в плътта.

При битийното сътворение на човека първо се проявява Адам - умствената енергия или духа. Ева се появява след него и макар да съществува като отделност, тя е взета от самия Адам, т.е. тя е част от него. В митологичното описание е взета от неговото ребро. Там се намира сърцето, за което древните хора не са имали още понятие, та да разберат. Там се заформят емоциите и се завихря психичната енергия или душата на индивида. Там е енергийния съд - "чашата", в която се извършва великото тайнство на трансформацията и от там се изтръгват въздишките. Когато човек казва "боли ме душата" се хваща за сърцето, а не за главата или за краката! Така, че говорейки за Ева, нека да разбираме психичната енергия или душата на Адам - духа, който пък е умствената енергия или семенният атом за индивидуалния дух. Казвам индивидуален, което е съвсем различно от индивидуализиран дух. Отделянето на всяка клетка от Духа и слизането в инволюция е в пълна неосъзнатост, едва при изкачването по еволюционната спирала може да се говори за самоосъзнаване и за индивидуализация на всеки семенен атом. Това е цел на самата еволюция и се постига в продължение на много прераждания от живот - в живот.

Макар нашата религия да го отрича, в Писанието има куп свидетелства за прераждането. Когато Христос излекува очите на слепец по рождение, апостолите го питат за чии грехове е той наказан - за неговите или за тези на родителите му. Ако са питали за неговите, кога преди раждането ги е сторил? А когато разпитват Христос за св. Йоан Кръстител, Той им отговаря: "Илия дойде и не го познаха." При внимателно четене се откриват много още незатрити доказателства за прераждането.  

Трябва да отбележим, че инди-духът първоначално е несъзнавано знание в потенция. Той е част от Вселенското знание и като такъв е с потенциални възможности да го ползва, но не осъзнава това в началния еволюционен стадий. Едва на днешното развойно стъпало започва да се досеща. И въпреки че еволюционният старт при първоначалното слизане в материя е в тотална неосъзнатост, все пак еволюцията вече е поела по възходящата спирала и индивидуализацията на всеки инди-дух се реализира в различна степен.

Целта е всяка клетка от Духа да се завърне обратно в пълно, дори в свръх съзнание. Поради необхватността на самата еволюция, говорим само за настоящия й етап. Така или иначе, пътя до тук сме го извървели, т.е. сме го изживели и нека се съсредоточим върху онова, което предстои за постигане и за осъществяване. За отбелязване е, че най-висшето - духовното ни тяло, е все още най-недоразвито и най-неорганизирано от всичките ни тела, защото програмата му е най-сложна и най-грандиозна, и
защото то е включено последно в еволюцията на плътта, макар да е първо от към Битието (космичното му летоброене е от Адам). Внедрявайки се в тяло той - духът, оставя свой умствен отпечатък във всичките си низходящи тела: от менталното - умственото, през астралното - психичното, та чак до последната клетка на материалното тяло на плътта.

В тази връзка низходящите степени на ума далеч не са равни по сила и всеобхватност на чистия Духовен ум. Всяка степен е предназначена да действа в съответното й тяло или ниво и всичките низходящи тела всъщност са вид проводници на духа, които трябва да преточат Вселенското знание до мозъка на плътското тяло, но се явяват и вид предпазители за него, защото мощта на Духа може да го разруши при директна връзка.

Случаят с гениите е различен. Затова, когато говорим за индивидуалния дух като потенциално знание и умствена енергия, трябва да се абстрахираме от многото му проявления в различните тела-проводници и да го възприемаме в цялост и Богоподобност, като една холограма на Божествеността. 

Плътта е сгъстена, кондензирана енергия от духа, а умът на плътта и на всичките й клетки всъщност е инстинктивния ум, който просто знае по инстинкт. Психиката пък знае или разбира по интуиция. А мозъкът, макар и да е седалище на духовния ум в плътското тяло, не възприема в еднаква степен еманациите от Духа.

Гениите приемат тези еманации директно от семенния си атом в Бога и при тях знанието буквално тече, без да губи от мощта си по низходящите тела. Те - гениите, трудно могат да обяснят откъде и как идва тяхната гениалност. При нас, обикновените хора, не е така. Знанието действително тече по низходяща, но преминавайки през всичките гореизброени тела се губи голяма част от силата и чистотата по пътя до мозъка, особено ако телата на индивида са недоразвити или замърсени.

Читателят да не се обижда като казвам, че най-неорганизирано и недоразвито е умственото тяло в по-голямата част от съвременното човечество. Човек трудно си дава сметка за действителното положение, ако компенсира духовната си недоразвитост чрез психичната сензитивност на душата, прибягвайки дори до инстинкта на плътта. Тази често налагаща се практика е опасна, защото водещата роля у всеки индивид лесно може да се прехвърли върху по-развитото в момента тяло, каквото е астралното - психичното - душевното, а това в голяма степен може да занемари осъзнаването и усъвършенстването на менталното - умственото - духовното тяло. Трябва да се знае, че работата по разработването му е изцяло на самообслужване и всеки работи на своята си нива сам, без право на наемен труд.

Ще илюстрирам тревожните си твърдения с гениалната "Одисея" на Омир. Всички би трябвало да имат понятие от нея! Да вземем епизода от острова на Цирцея - сам по себе си той е направо буквален! Точно това стопиране и връщане към животинската природа грози човечеството, ако душата поеме кормилото на еволюцията. Дори ставам мнителна, мислейки че долавям недобронамерен план, целящ отклоняване от развойната спирала. Древните източни учения също говорят за кама-желанията и за майя-измамностите на астралния свят като за най-големи опасности по пътя на усъвършенстването. Насладите и удоволствията притеглят душата към плътското тяло, но за него тя не може да се венчае, защото еволюцията й е отредила брак с духа, в случай че го пожелае. Именно за този брак става дума в шестото християнско тайнство - бракосъчетание. То е и мистичният брак, за който се говори в окултизма.

За да илюстрирам великото бракосъчетание между духа и душата, ще си помогна с още една гениална творба. Въпреки, че е спомената под черта в текста на студиите, тук отново ще се позова на Шекспировата комедия "Укротяване на опърничавата". Малко хора знаят, че под комедийната й форма е скрито описание на мистичния брак, за който говорим. Дори името на героинята Катерина кореспондира с душата. Ка-терина означава душа-земна. А името на главния герой Петручо (Петър - камък) асоциира с философския камък, който е най-върховното постижение в алхимията. Смисълът е, че когато духът укроти душата, тя се превръща в княгиня, а той - в самия философски камък. Само гений може да постигне такава великолепна форма и нека читателят да ползва Шекспировата творба като вдъхновяващо учебно помагало.

Надявам се поне подсказването ми да е ползотворно, защото описанията ми са пространни, досадни и скучни. Макар разказът в комедията да е за външния брак между мъжа и жената, всъщност подтекстът е за великото бракосъчетание между духа и душата. То е вътрешно състояние на душевна трансформация, предопределено за еволюционно осъществяване у всеки индивид, независимо мъж или жена. Казвам велико, защото е Божи промисъл и е пожеланият за изпълнение от еволюцията модел.

Потайността и завоалираността при изказа на знанието е типична за времевия период на Инквизицията. Алхимиците, описвайки химични реакции, също са подсказвали за вътрешни състояния и трансформации. За съжаление тайната символика след време се прокрила, така както водата от неизползваните кладенци се прокрива, а хората започнали да приемат написаното буквално. В този смисъл знанието е жизнено необходимата вода, от която чрез познание се добива светлина, но ако познанието липсва, няма просветление, дори и самото знание изфирясва незнайно къде. И нека уточним какво точно означават думите знание и познание. Те в никакъв случай не са еднозначни, защото едната е със знак за универсалност, а другата - за уникалност. Знанието е универсална даденост. То е предназначено за всички. Всеки може да го ползва, доколкото му позволяват силите, възможностите, стремежите и дръзновението. Сиреч знанието може да се ползва до насита и дори до пресищане - по свободна воля. Колкото до познанието, то е частна собственост, така да се каже. То е нещо, което индивидът може да познае на базата на някакво знание, но само от личен опит.

Понякога за персоналното познание човек жертва всичките си сили и умения, дори целия си живот или няколко живота, ако знанието си струва труда. Познанието е нещо, което се отпечатва на клетъчно ниво в индивида и на квантово в семенния му атом, за да стане то част от него завинаги, докато знанието може да бъде забравено и рано или късно да изфиряса от съзнанието, ако не е скрепено с познание. Познанието е строго индивидуално - колкото хора, толкова познания. Някои са невзрачни и незначими, други са значими, колосални, грандиозни. На базата на нечие голямо познание може да възникне ново знание. Важно е да има желание и воля за познание, за да не се прокрива и изгубва знанието.

Тук говорим за две изначални енергии - умствена и психична, и за съответните им тела - ментално и астрално, но трябва да направим уговорка, че и енергиите, и телата са доста повече. Ще ги сведем до минимум в обясненията, за да бъдат поне грубо разбрани и подредени в съзнанието. Затова, въпреки многото степени в духовните тела и нива, тук говорим за умственото-менталното тяло като за духовно, защото като умствена енергия то е най-сходно с духа, макар и да е много различно по степен, и защото целта на написаното е да се опрости поднесената духовна материя в полза на разбирането.

Под индивидуален дух трябва да разбираме и висшите, и нисшите му тела, както и умствената енергия, като еманация от духа, проявяваща се в различни степени на различните нива: и в духовното
(умствено или ментално тяло), и в душевното (емоционално-психично или астрално тяло), и в плътското (биологично тяло). Под индивидуална душа пък нека да разбираме психиката на индивида, психичната или емоционалната енергия, преобладаваща в астралното тяло, но влияеща и на умственото, и на плътското.

Много важно е да се разграничи душата с нейните психични, емоционални изживявания като обич, любов, копнеж, скръб, ревност, омраза, завист и т.н. от телесните инстинкти като похот, ярост, гняв, афекти. Емоциите са сензитивност, чувствителност на душата, според чиято принадлежност тя може да се сгоди с духа или да се разлъчи от него, докато инстинктите са чувственост на сетивата и са нагон, който тегли и плътта, и душата към животинската природа.

Обръщам специално внимание на тези "подробности", защото от тях до голяма степен зависи разбирането на духовната материя. Колкото до останалите сведения като брой и свойства на невидимите за нас тела, това е индивидуална работа по желание. Когато човек схване основното, вече не се обърква и заблуждава в многото подробности, в безбройните текстове и в безчетните семинари с амбиции да ни учат на кого и как да се кръстим.   

Нямам за цел да описвам подробно човешкото устройство, а да говоря за духа и за душата дотолкова, доколкото човек да не се идентифицира само с преходната биологична дреха, наречена личност, а да осъзнае, че всъщност действителният, безсмъртният човек е духът, включващ и душата му. С това не омаловажавам ролята на личността. Във всеки настоящ живот тя е, чрез която се събират опитностите, квинтесенцията от които е единственият капитал, преносим в отвъдното. Но колкото и значима да е ролята на личността, и колкото и свидна да е, тя все пак е само за един земен живот.

И макар между въплощенията духът и душата да се загръщат с образа и с характерните черти на личността, нейната роля е изчерпана. След приключване на житейския й път съзнанието на духа и душата отцежда квинтесенцията от всичките опитности, отделяйки активите от пасивите, т.е. позитивите от негативите. Първите се асимилират в постоянния атом на духа, а вторите са подпожени на изчерпване до пълната им ликвидация, което е доста мъчително за душата. Всъщност тази ликвидационна равносметка може да се нарече и чистилище, макар да е далеч от насадените представи. Във всяко следващо прераждане духът се превъплъщава, т.е. облича се в нова дреха-личност, според потребностите му от нови опитности. И ако мога да се изразя по-картинно, личността е само една перла в броеницата на духа. Така, че поради тленността и преходността й, ще говорим само за двете изначални енергии, които се прераждат или по-точно се превъплъщават в нови личности. Те се явяват мъжко и женско начало при сътворението на човека и присъстват като мъжка и женска полярност у всеки индивид. Тези два аспекта на мъжкия и женския род не би следвало да се възприемат като пол, а само като асоциативни техни белези, проявяващи се като андрогинна цялостност във всичко от видимия и невидимия свят. Те са валидни както за съществото, така и за веществото - и в духовен, и в материален план.                        

Човекът е сътворен по Божии образ и подобие, което би трябвало да означава, че Творецът ни, макар и съвкупност от безброй сили и енергии, при сътворяването на нашия човешки вид е съчетал именно тези две енергии, за които говорим и които в своето единство на противоположности се проявяват като творчески механизъм за Творението. Означава още, че творческите възможности на този механизъм са заложени в човешката еволюция по Божие подобие, явяващи се като Божествен дар за всеки.

Всъщност, ако се замислим защо ли Бог все още ни търпи, ще стигнем до извода, че именно Божиите очаквания от творческото ни подобие на Него прави Творението на Човека-Адам толкова значимо и толкова любимо за Твореца. С една дума, в човешката еволюция е вложена Божественост и във всеки човек има потенциална частичка от Нея. При това положение логично е Богонаподобяващата ни програма да е нещо сложно и трудно изпълнимо, а и може би затова Бог проявява велико търпение към нас. Не че сме го заслужили вкупом, а само заради някои от нас и заради големите Му очаквания от всички нас.

В човешката еволюция Бог е вложил творчески потенциал, какъвто в другите еволюции няма. Заради него е и големият наплив от извънземни цивилизации за внедряването им в тази еволюция. Нещо като получаване на творчески ценз в една програма с повишена трудност. Думите Христови "Всички, колкото са идвали преди Мен, са дошли да вземат, а Аз идвам да дам ", говорят в подкрепа на тази теза. Защото вярно е, че много високи духове са преминали през плътта на земното житие и много от тях са вършили чудеса като Христовите, но при всички тях липсва мистичната хилядолетна тайна витаеща около Христос и неизяснената му връзка с Адам. Защо ли старите майстори са изобразявали Христовото разпятие на Голгота над Адамовия череп?!    

Разсъждавайки за Адам и Ева, стигаме до райската градина, в която плодовете от всички дървета са предоставени на човека с едно единствено изключение - плодовете от дървото на познанието за добро и зло. И защо ли точно тези плодове са под изрична забрана? Няма да се впускам в проследяване на скудоумиците и извращенията, съпътстващи тази тема - много са. Нека говорим по същество! Всичко опира до точното разбиране и до отговорното ползване на всяко слово, защото то е нещо от изключително значение. По-горе изяснихме смисъла на думите знание и познание и огромната разлика между тях. Надявам се, че вече можем да говорим разбираемо за познанието, което в своята значимост се явява едва ли не "ябълка на раздора" в човешката еволюция. Така или иначе самото познание е нечия принадлежност и ако друг някой си го присвои като свое, това вече е престъпно. То дори е недопустим грях от известна гледна точка, защото в човека са вложени творчески възможности за персонално познание.

Доколкото разбирам, смисълът е всеки сам да посади свое дърво на познание и сам да отгледа плодовете, по които да се съди за него. Явно ползването на чуждо познание наготово се явява нещо като първороден грях за човека и като причина, чието следствие поражда еволюцията му с повишена трудност.

Всеки знае, че Библията има няколко нива на разбиране. Мисия невъзможна е за мен по кабалистичен път да стигна до прозрение в Писанието. Трудно ми се дава дори символното му значение. Говорим за Битие - първа книга от Мойсеевото Петокнижие. В този случай несъстоятелно ми се струва дословното цитиране, поради хилядите години делящи ни от първоизточника (приблизително 3500 от Мойсей). Като се добавят и грешките, и неточностите в безбройните преписи, и възможните изкривявания от многото преводи, остава ми единствено Христовата заръка да не се вторачвам в буквата от закона, а да търся смисъла му и да вниквам в същността му, доколкото ми е позволено. Във всичките ми предишни студии съм боравила с точни цитати, но в това ми последно писание ще говоря по-свободно за онова, до което  съм се докоснала.

За да не бъда погрешно разбрана, споменавайки ненадеждната точност на Писанията ще заявя, че години наред съм търсила там храна за неутолимия ми духовен глад. Няма книга, нито каквото и да е Писание, които наготово да предоставят истината в цялост. Всеки търсач я открива малко по малко, бавно, мъчително и трудоемко. Твърде далеч от амбиция за изчерпателност са и скромните ми наброски, те са само бегло подсказване и провокация към читателя, колкото да не заспива духът му.

Да се върнем на дървото за познаване на добро и зло или на познанието за добро и зло. Бог вероятно е знаел предварително, че плода ще бъде опитан, а и той именно затова е центриран насред райската градина. Да говорим за понятията добро и зло е задача непосилна! Дори Бог не се е наел с тази сложна задача малко от малко да подготви Адам поне теоретично. Предоставил е тази непосилна работа на опитността, т.е. на личното познание, с единственото предупреждение, че то е смъртоносно. А сега вече, след като човешката еволюция е поела по тежкия път на противоречията и на взаимодействието на противоположностите, тези философски категории - добро и зло са толкова субективни, колкото човеци има на планетата.

С развитието на цивилизацията, тези понятия стават все по-сложни и по-преплетени, и все по-неподатливи за научно и философско обяснение. Голям капан е заложен на човека насред Рая! "Бог е създал човека, за да подрежда обърканите му мисли" - тези думи на великия английски мислител Томас Моор са мото още на първата ми студия*. Дълбоко съм впечатлена от тях и от превъзходния английски хумор в тях.                                                                                                         

––––––––––––––––––––––                                           
* "Кои сме откъде сме, защо сме", ИК "Алиса", 1995 г.                                                                                                                   

Колкото и да ми се иска, едва ли мога да въведа някакъв порядък в понятията добро и зло. Доброто за едни е зло за други, защото е нещо относително в нашия човешки свят. Ала при явната Божия повеля за познаване на добро и зло май шега няма - няма искам, няма не искам. Всеки индивидуален дух е длъжен в своята индивидуализация да постигне разпознаването им, желателно и дефинирането им. А как да обобщим злото, та то има хиляди лица?! Доброто - също! След като сме еволюция за индивидуализация на отделните семенни атоми, всеки трябва да се основава на собствения си опит. Така и ще направя, но в тази връзка писането по темата е нещо като "думам ти, дъще, сещай се, снахо".

Навремето бях нахвърляла един материал за прошката, който така и не довърших, много сложно ми се стори. Не го и запазих дори, но мисълта ми много пъти през годините се връщаше на тази тема. В края на краищата и Христовата молитва "Отче наш" ни е заклещила на нея с уловката, както прощаваме, така да ни бъде простено. Следователно прошката определено е с отношение към добро и зло и надявам се темата да е полезна. За да има прошка, трябва да има и зло, което да бъде идентифицирано и опростено, и то многократно според заръките Христови: "Казах не седем, а седемдесет пъти по седем да прощавате". Ама добро ли е да прощаваш едни и същи злини и прегрешения до безкрай?! Няма такъв закон в ничие правосъдие - нито в земното, нито в отвъдното. Всичко се заплаща рано или късно и тук, и в следващ живот - също. Законът за причината и следствието е универсален. Така че дори човек да иска да действа като абсолютно добро, пак ще сбърка, ако прощава до безкрай повтарящото се зло, защото ще се превърне в неволен негов съучастник. Казвам неволен, т.е. ако отсъства воля за елиминиране на злото, това също е зло. Но ако се реагира на злото със зло, като обида, закана, груба сила, подлост, измама и т.н., и то е зло. Не съм философ, затова направо ще мина на финалните ми умозаключения за добро излизане от подобно положение. Мисля, че човек трябва да се превръща в бариера пред злото, според случая - хем да не обиди, хем да не ощети, хем да предотврати, за да не търпи и да не събира лоши мисли. Защото дори само това последното и то влече към зло. Приучила съм се в подобни случаи да се самоуспокоявам с думите "да вървят по ангелите". Мисля че е по-добро и по-полезно отколкото "да вървят по дяволите". Няма нужда да увеличавам броя на последните! Уча и приятелите си така. Ако науча и читателите, би било нещо добро! Доколкото схващам, майсторлъкът е да не противоборстваш и да не противодействаш, а да съумееш да противостоиш, превръщайки се в бариера за злото. Прошката не е случка като "пито, неплатено, ама простено", тя е процес, който понякога обхваща цял един съзнателен живот, може би и следващи. Тя е част от еволюцията за познаване на добро и зло, защото стимулира осъзнаването и различаването им, и би могла да съдейства за превес на доброто над злото. Какви бариери трябва да постави човек в персоналния си живот - за кого и за какво, и как да го направи по добрия начин? Това е персонална работа за всеки, защото е свързано с познанието, а не само със знанието. Но във всички случаи подобна мисловна дейност е работа върху умственото тяло, а разработването на тази нива е полезно дело за всеки.   

Явно прошката е твърде важна и определено в тясна връзка с добро и зло. И като всичко казано от Христос се оказва необхватно в неговата мъдрост. Бедата е, че човек трудно може да прозре във всичко казано от Него. При това ние далеч не знаем всичко, което е казано, защото Църквата е канонизирала само четири от евангелията, а онези, които подсказват по нещо от тайното му учение, са обявени за апокрифни, за неканонични и дори за еретични. Съзнавам, че благодарение именно на канона и на желязната дисциплина Църквата е просъществувала през вековете, но ми се иска поне повей от това тайно учение да раздвижи нейната закостенялост. И все пак истина е, че дори в този му вид, няма по-мъдро и по-интелигентно учение на планетата от Христовото. Но и никоя друга личност в човешката история не повдига толкова въпроси, колкото Христовата, при това все такива, на които липсват отговори, удовлетворяващи съвременното съзнание. Защо тайната при Него е така всеобхватна и объркваща?! Много са въпросите, свързани с Неговото учение, но на най-важните никой не отговаря адекватно, нито теолози, нито теософи, нито философи. Не се числя към нито една от тези категории. Възпитана съм като християнка и се изживявам като такава. Аз съм човек, търсещ истината и копнеещ за нея. ИСТИНА за мен е едно от имената Божии. Не ангажирам никого с моето виждане, защото Бог не се вижда, а се изживява като откровение и то е нещо съвсем личностно. "Бог е Дух. Него никой никога не е видял, Синът го обясни" - това са думи Христови. Превисокият Христов Дух отъждествявам с БОГ ОТЕЦ, доколкото съм възпитана в християнска традиция. При все това за мен Христос е СИНЪТ БОЖИ - Космичният Антропос, Архетипът Адам Кадмон, еталонът и буксирът на човешката еволюция - Господ наш, Учител и Пастир. Спасител е, защото е откупил еволюцията с най-великата саможертва, подпечатвайки космичния ритуал на самовграждането си в БОЖИЕТО ТВОРЕНИЕ със собствените си плът и кръв, придобивайки правото да се грижи за нас и в цялост, и поотделно. "Даде ми се всяка власт на Небето и на Земята" - успокоява Христос апостолите си след Възкресението. Космичният закон е безпристрастен и суров, и логично е едва прохождащото човечество да се нуждае от специалните грижи на пристрастен към еволюцията му Богочовек. В този смисъл мащабът на Христовата саможертва предполага съответна по мащаб мисия. Казал е, че е син Божи, но и за всички нас е казал, че сме синове и дъщери Божии, и че сме (потенциални) богове. Когато нарича юдеите синове на Сатаната и ги упреква за греховността на бащите им, за да се защитят те му заявяват, че са синове на Аврама, питайки го той кой е, а Той им отговаря: "Преди Авраам, Аз съм". Ала това Негово твърдение не дава отговор на въпроса на въпросите. Петокнижието е било написано по Негово време, родословието от Адам до Авраам - също, а кой е Той всъщност? Във всеки случай този въпрос не ще да е маловажен, щом като Христос го задава на дванадесетте си апостоли: "А вие за кого ме мислите?" Църквата е заявила, че е тъждествен с Бога Отец, но и Той се отнася към Него с респект заявявайки, че нищо от себе си не прави, нито говори, а само което му е от Отца повелено и за което е изпратен. Защо се е наел да изкупва човечеството? Едва ли е дошъл да се принася в жертва за човешките безсмислени и примитивни грехове. А дали въпросът опира само до първородния грях и ако е така, каква е връзката Христова с този грях, за да се предостави сам на разпятие, като е можел да отклони тази горчива чаша? Ако Адам е отделна човешка единица, защо този първороден грях тегне върху цялото човечество? Защо вината е обща? А Бог опростил ли е въпросния първороден грях? И дали за този грях става дума или за проклятието, тегнещо върху Земята и върху Ева (Битие), от което е трябвало да ни очисти и спаси Спасителят?! Грехове под път и над път - дори с мисъл не можеш да ги обхванеш в една еволюция на свободна воля, където всякакъв грях е възможен. Но май проклятието е много по-страшно от греха, особено ако е Божие?! Ала за кой гневлив и проклинащ Бог става дума в Стария завет? Това едва ли е ОТЕЦА ТВОРЕЦ на видимото и невидимото, БОГА на Истината и на Любовта, проводил Сина Си да ни очиства и спасява. По-вероятно е там да се говори за ревнив демиург - изпълнител на Божия промисъл, един от Елохимите. Но и така да е, проклятието е нещо тежко и обременяващо за цялото човечество на планетата Земя. Надявам се Църквата да не анатемосва за въпроси, аз само ги задавам, отговори не давам, а ги търся.

Нагледахме се, наслушахме се и се начетохме на куп пошли глупости по повод Христовата личност и "семейния му роман" с Мария Магдалена. Но всеки християнин знае за подражанието на Христа. Знае как апостолските мъже са го следвали, изоставяйки домове, жени, деца и са се подлагали на неописуеми мъчения, за да свидетелстват за божествеността на Христос и за Възкресението. Щяха ли да го правят, ако Той се бе скатавал с жена?! А знае ли се Христовата препоръка към Мария Магдалена "да се уподоби на мъж, за да заслужи апостолството"? (ев. Тома) По NATIONAL GEOGRAPHIC излъчваха документален филм с претенция за реставрация върху черепа Христов, а всъщност ни показаха образа на някакъв австралопитек!? Заля ни цунами от калотия и гнусотия, целяща да отрови християнските ни души. То бяха меровинги, то беше наследствена кръв Христова, то беше какво ли не и все още е! Чудя се, услажда ли им се хлябът, който си вадят от омерзяването на човешките души?! И във връзка с доброто и злото, и с тяхното различаване, питам се кому пречи Християнството, осмислящо и утешаващо милиони животи? Критерий за добро е да живееш така, че да оставиш другите да живеят както им харесва. Бог ни е дал свободна воля - значи това е добро, а човек човеку търси начини да му я отнеме - следователно това е зло. Изживяхме полувековният атеизъм, през времето на който ни набиваха в главите лозунги от типа "религията е опиум за народа". А Плутарх казва: "По-лесно е да построиш град във въздуха, отколкото да закрепиш една държава без религия и без вяра в Бога". И това е въпрос на различаване доброто от злото! Църковната роля е да защити наранените християнски души, но църковната дипломация предпазва Църквата от конфронтации? И тъй делото на омерзените е в ръцете на самите омерзени! Така и правим - всеки се спасява поединично, защото хиляди пътища водят към Бога, но всеки извървява пътя си сам. Поне аз не зная за групов път! Църквата за мен е училище - начално и прогимназиално дори, но всеки има свое собствено време за пребиваване в училище, където образованието, макар и да е общо като присъствие, всъщност е индивидуално като процес и постижения.

Вярно е, че християнството е най-оспорваната и най-противоречивата религия, но колкото по-силно е едно действие, толкова по-силно е и противодействието му. Странен ми изглежда съвременният критерий за религия №1 в света, защото за мен всички религии би трябвало да се прекланят пред един БОГ, независимо как го наричат. Но според проучване на социологически център "Пю" цитирано от в-к "Гардиън" "до 2075 г. броят на децата, родени в мюсюлмански семейства, ще надскочи този на децата с християнски родители, което ще спомогне на Исляма да стане най-разпространената религия в света"?! Нима животинският примитивизъм на размножаването може да е критерий за първенстваща позиция в 21 век?! Има една чудесна карикатура, на която мъж с бутилка в ръка казва на човешката развойна редица: "Връщайте се обратно, прецакахме всичко!"                                    

Във връзка с горното, трябва да кажем, че количеството не е белег за качество и няма начин да се преобърне в такова, защото самата еволюция на Универса ни го подсказва по аналогия. Подсказва ни, че безкрайно количество клетки от Духа Божи инволюират - т.е. слизат в материя с програма да се индивидуализират и да придобият индивидуални качества. Аналогично така, както водата може да се разделя на безброй водни капки, които да се вливат отново в мощен водоем, така и Духът носи белега на множественост, количество и мощ. А онова, което му помага да се индивидуализира и да придобива качественост, е огненото могъщество на душата - искрата Божия, явният и потаен Божи промисъл. И колкото повече и по-мощна е водата, толкова повече електричество и светлина може да се произведе. Индивидуалните духовни "капки" са атоми чисто знание, изливащо се от Духа. Около всеки постоянен атом се сформира енергийно умствено тяло, което след раждането работи чрез мозъка на физичното тяло, както и извън него. А каква е ролята на душата - огънят? За да може духът след слизането в плътта все пак да поеме по пътя на еволюционното изкачване, индивидуалният дух-атом се взаимообвързва с индивидуална животинска душа - anima. Нейната програма е чрез инди-духа да еволюира и около нейния постоянен атом също се сформира енергийно тяло, наречено астрално или психично. И тук читателят да не се обижда за анимата, защото до Адам еволюционната душа наистина е била животинска, командвана от общ дух (виж свещените животни във видението на Иезекиил). Едва с Адамовата програма душата се включва в човешката еволюция под командата на индивидуален човешки дух. В подкрепа на думите ми, читателят нека да изследва психиката си и неминуемо ще открие там древното присъствие на някое животно, чиято еволюционна програма изисква опитомяване или укротяване, както се изразява Шекспир. Ако съдим по Писанието, в Евината програма би трябвало да влиза и провокацията към все още неориентирания и неосъзнат Адамов инди-дух. Той може да е капка от Всемирното знание, а тя е провокаторът за осъзнаването на това знание. Тя е двигателят в опитността му, че и "греховна" причина за еволюцията дори, т.е. тя е нещо като прогресивно начало или като необходимото зло.

Добър подход в търсенето на духовни знания е аналогията. На входа на Делфийския храм от векове стои надпис "Познай себе си" (за да познаеш Бога - бел. авт.). С подобието ни на Бога сме започнали, затова изследвайки самия човек като същност и възможности, малко по малко се докосваме до Божествеността, защото всичко във видимия ни свят е подобно и резонансно с невидимия. Още Хермес Трисмегист е казал: "Както горе, така и долу". Това означава, че подсказванията за отвъдния свят са навсякъде около нас. Въпросът е в тълкуването на посланията, знаците и символите, които ежедневието ни поднася. Но за разбирането им е необходимо знание, т.е. трябва да знаеш, за да разбереш.  Няма как да си разчетеш посланието, нито знаците, ако не си научил буквите и туй - онуй покрай тях. Още по-важно е да си ги научил вярно, а не погрешно. Символът е универсален език в Универса и неговата вибрация резонира между земните и духовните полета. Чрез символи се изисква помощ в молитвен ритуал и чрез символи се свежда всяко разпореждане или програма. Със символи си служат и литургията в Църквата, и магията в ложите. От древна символика пъкат и алхимичните трактати. Лошото е, че всеки е забулвал в тайна своето познание, съзнателно поставяйки заблуди по пътя на разбирането. Така през хилядолетията са се натрупали непростими грешки в човешкото съзнание. Една от целите ми е да се изяснят и подредят два основни символа с духовно звучене - вода и огън. Значенията им са били волно или неволно разменени през вековете. В тази връзка може да се добие представа за разсинхронизирането, настъпващо при размяната на символните им значения. Нещо като да имаш нужда от вода, защото си жаден и гориш, но си призовал грешно и се чудиш защо ли те подгряват с огън. Или пък мръзнеш и се луташ в тъмнина, търсиш огън и топлина, а те запиват с вода, защото призоваваш грешно. Озадачен, озлобяваш и кълнеш, а ехото духовно резонира над главата ти с проклятие. Така че, ако искаме да бъдем разбрани, редно е да научим съответния символен език и вярното значение на всеки символ.

В езотеричната литература дори при най-елементарно подреждане на четирите основни символа - въздух, земя, огън, вода се допускат различия и грешки. Най-разпространена е кръстовата конфигурация, на която най-горе е поставен знака огън, долу - земя, а по хоризонтала - въздух и вода. Разсъждавайки по аналогия, веднага би трябвало да открием, че въздух и вода не са противоположности, та да стоят в двата полюса на хоризонтала. Но нека да тълкуваме самостоятелно и всеки да си провери тълкуванията сам! Най-горе в кръстовата конфигурация трябва да поставим светещ въз-ДУХ, защото Божественият свят съдържа в себе си и въздуха, и огъня, и водата. В най-висшите измерения, те не са обикновени въздух, вода и огън, а са духовното въздушно лъчение на водата и огъня - Те са Божествените Дух и Душа в небитие, което означава непроявеност, но не и несъществуване. Когато непроявеността преминава в проявление, тя се раздвоява, пораждайки от себе си действие и противодействие. Разделяйки се, въздухът и огънят се поляризират, противопоставяйки се един на друг, което не означава, че стават противници един на друг. При разделянето им, естествено въздухът изстива, натежава и се втечнява, така въз-ДУХЪТ слиза в друго по-низше измерение и от НЕГО капват "капките" семенни атоми устремили се в инволюция, т. е. слизането на духа в материя. Лъчението, отделено от въздуха, се превръща в огън и в съответните му измерения като светлина, космично електричество, топлина. То е за да се противопостави на водния елемент, но и за да подсигури пътя за връщане, защото иначе слизането, изстиването и втвърдяването ще са безкрайни и безнадеждни. Не случайно в астрологията и нумерологията само огненият елемент е съвместим с всеки от останалите три - въздух, вода и земя. Последният елемент - земя, се поставя най-долу в кръстовата конфигурация. Той символизира изстиналия, втвърден и кондензиран дух, който е сгъстена енергия, превърната в материя. Според гореописаната кръстова композиция, със самото слизане в материя духът вече е в разпятие. Той е въздух, земя по вертикала и огън, вода по хоризонтала. А целият този абзац е тема за индивидуална медитация. Защото когато човек си реши задачата, редно е да си направи и проверката!  

В езотеричната литература, в алхимичните трактати, в теософията, в кабалата и в безбройните окултни текстове, символите на огъня и водата са оплескани до такава степен - някъде неволно объркани или пък зле преведени, другаде съзнателно завоалирани или очевидно "случайно" разменени така, че са необходими томове писания, за да се проследяват, оборват и обясняват с безконечни доводи, което напълно би объркало читателската мисъл. По тази причина пиша само за това, което от опит зная и да го обясня логично се старая. Започнахме с Адам и Ева и с уговорка да ги възприемаме като инди-духа и инди-душата, т.е. като мъжкия и женския принципи на енергийното начало у човека. Като непроявеност те са въздушно-огнено лъчение в единна цялост, но в проявеност вече са вода и огън, според обясненията в горния абзац. Мъжкото начало приемаме за воден елемент, който слизайки като инди-дух в инволюция и изкачвайки се по еволюционната спирала, аналогично и символично преминава през всичките агрегатни състояния на този елемент. Причина или посредник за тези трансформации е огънят, т.е. душата, според чиято нагласа, дейност или еволюционна принадлежност духът се изстудява и втвърдява или се подгрява и изпарява. Едната посока е надолу, а другата - нагоре. Към това нека да добавим, че ясновидците, които имат способността да виждат енергийните тела-проводници на духа, свидетелстват, че към тях или от тях се проточват огнени нишки. Те също объркват определянето на символиката огън-вода. Огнените нишки са вид проводници, чрез които душата-огънят свързва всичките тела с космичния огън, с космичното електричество, за да подсигури пътя на духа за връщане. В тази връзка трябва да подчертаем, че дори сведенията от ясновидците не бива да се приемат безрезервно, защото при повечето измерения в отвъдните светове нищо не е такова, каквото изглежда. За разбиране на видяното се изисква отърсване от земните понятия и нагласи, а за осмислянето са необходими много и прецизни проверки. Нетърпеливите съобщения могат да заблудят.

Нищо не бива да се приема едно към едно без проверка - нито чутото, нито видяното! Същото се отнася и за прочетеното! По-горе казахме, без огъня на душата слизането на духа ще е безкрайно и безнадеждно. Казахме още, че само елементът на огъня е напълно съвместим за взаимодействие с останалите три елемента на въздуха, водата и земята, докато при останалите елементи съвместимостта е проблемна. Хераклит казва: "Всичко се заменя за огъня и огънят се заменя за всичко, така както стоките се заменят за злато и златото - за стоки." Тук едва ли се говори за обикновен огън. Сиреч огънят е злато и злато ли е огънят, и за кой огън става дума?...

 И във връзка с Космогонията, ако Духът е мощ, то Душата е могъщество. Тези две определения относно Духа и Душата, макар и много значими, не се поддават на разяснения. Те са Божествена програма на самия Универс. В човешки мащаб може да се разсъждава с уговорка, че при човека има противоречия с Вселенската програма, защото въпросните енергийни качества все още варират в хаотично разнообразие при всеки и защото те се отнасят до еволюционното стъпало на индивида. Могъществото на душата се изразява в динамиката на нейния психизъм, но притежанието на психични сили не винаги свидетелства за еволюционно развитие. Сами по себе си такива сили не са гаранция нито за морална чистота, нито за висок интелект, нито за развита духовност. Понякога те се явяват като атавизъм от животинската природа, която е пригодена да компенсира с повишена психичност липсата на индивидуален дух. Това донякъде обяснява наличието на такива сили у примитивни народи и индивиди. При извисеният и духовно развит човек след време неминуемо се проявяват психични сили, но когато са следствие на еволюционен напредък, те са в хармония с Универсалното развитие, по волята на Духа и на духа, затова градират във всеки следващ живот, докато животинският психизъм се топи и чезне със смъртта на личността. При злоупотреба с такива сили може да се стигне дори до раздяла на духа от душата.
Понякога духът се оттегля от неподлежащата на укротяване душа, изоставяйки я в астралния свят да клокочи в собствения си огън. Такива уродливи разчленелости са изключения от еволюцията, но ги има и са ужасяващо зловредни. Затова по-добре е човек да върви по царския път и по волята на духа и на Духа, чиято мощ рано или късно ще се излее в душата му и ще се превърне в могъщество. Когато действа в хармония с волята на духа, тя - душата е топлина и светлина, а когато е изкушена да му надделява, се превръща във "всепояждащ огън". "И ако светлината що е в теб е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?" Защото един и същ е огънят, който гради и който руши. Огънят - душа  е стихия, която трябва да еволюира в лъчение и светлина, но нейната еволюция зависи изцяло от волята на духа, а неговата индивидуализация пък е в тясна зависимост от нейното развитие. Горният евангелски цитат и терминът "всепояждащ огън" са в подкрепа на казаното до тук за душата и за нейната светлинна и огнена природа, твърде важни и значими при определянето на символиката й. Надявам се казаното до тук да изяснява ролите, отредени на духа и на душата, да подсказва за еволюционните им предназначения, както и за важността от спазване на еволюционния порядък.

Вероятно въпросният порядък е във връзка с творческия ценз на човека, защото всяка негова дейност е опитност, свързана по един или друг начин с творчество, което всъщност е сътворчество. Може да е само мисловно, но това "само" е привидно, защото за да се задейства инертният човешки ум, трябва нещо да го провокира, да го подгрее така да се каже. Психея - пърхащата пеперуда, емоцията - огънят на човешката душа, Евата у всеки - независимо мъж или жена, тя е тази, която провокира волята на духа и го стимулира за творческа изява, и само тя го вдъхновява. Може да е нещо съвсем тривиално, ала вдъхновението й по магичен начин го превръща в творчество, което всъщност е сътворчество. И най-скромното занаятчийство се превръща в творчество, когато е одушевено от женския принцип. Творческите възможности са безбройни, безбрежни, неограничени. Може да е изработка на какво ли не или да е замисъл на книга, поезия или музика в душата да звучи, или картина пред очите да трепти. Каквото и да е, то е семе на ума. Но за да се роди, трябва сърцето - седалището на душата да се преизпълни с някакво умствено съдържание, за да го сгрее тя с емоционалното си желание, т.е. да го вдъхнови. Добре е да се осъзнае разликата между воля и желание. Волята е атрибут на духа - и на този с малка, и на Онзи с голяма буква. А желанията са атрибути на душата и според тях, тя тегне или към духа, или към плътта, т.е. качеството им определя посоката на душевния копнеж. Съзнателно употребих думата "тегне", за да се възползвам от друг библейски цитат. "И към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе!" Това е Божия повеля още от Битие, което означава, че  Адам - духът - умът е програмиран за водещата роля в човешката еволюция. А ролята на Ева е да ражда, ала не само деца! Тя ражда творческия замисъл, когато чашата й се препълни с някакво умствено съдържание, защото препълненото сърце вдъхновява разума и осолява мислите му. Каквото е Данте без Беатриче, такова е и Адам без Ева. Без нейните провокации и без нейното вдъхновение дори най-гениалните му мисли витаят като възвишени идеи, проявени ала неродени. За да може нещо да се СЪ-твори, трябва тя да го роди, защото само тя е преточникът животораждащ. И това християнско определение за женския принцип също е целенасочено употребено, за да подскаже, че всички аналогии с душата кореспондират с Божията майка, която се явява и дъщеря, и съпруга, и майка едновременно. Макар във всичките си студии да съм цитирала един и същи стих на Данте, ще го спомена и тук, защото в гениалността си сам по себе си той съдържа цялата Космогония на Универса.

"Девице.Майко, щерка на сина си,                                                най-скромна в своя най-висок живот,                                            тъй възвиси човешкия ни род,                                                      че сам за унижение Творецът ни не счете,                                  чрез теб да стане негов плод."

Към гения нищо не може да се добави, може само да се разсъждава върху казаното от него. Разсъжденията са в текста на книгата, а тук цитатът има за цел да подкрепи казаното за душата. С определението "най-висок живот" геният говори за многото животи, в които душата-Ева се пречиства, за да стане Дева и да роди спасението. По женски маниер тя свършва основната работа в еволюцията - и провокацията, и вдъхновението, и раждането, и отглеждането, че и изкуплението след телесната смърт. То е, за да помогне на духа да се индивидуализира и да осъзнае космичното си предназначение, и за да може вливайки се отново в БОЖИЯ ДУХ в пълно, дори в свръх съзнание, да заяви АЗ СЪМ, поемайки космичните си отговорности. А тя - душата, еволюирала в ПРЕМЪДРОСТ БОЖИЯ, оттегляйки се в небесните покои за заслужена почивка, да се подготви за нова мисия. Не бива да е странно, че отнасящото се за мъжкия принцип от духа, бегло асоциира с военна повинност. Както горе, така и долу нещата са изоморфни и резонансни, разбира се и много изкривени в относителното ни време-пространство, но все пак подобни в някаква степен.

Много ми се искаше тук да сложа финал на наброските, но се налага да се разясни още нещо важно във връзка с "аз съм". На латински то се произнася "ego sum". В действителност егото не е същността на индивида като дух, то не е същинският - обективният му АЗ. Под его би трябвало да се разбира субективното себично себе на душата, с което тя облъчва и поддържа тялото като отделна личностна единица. Смисълът на тази поединичност в житейската програма е индивидуализацията на духа. И въпреки това, съвременният човек обикновено разбира егото като себе си в граничен смисъл, докато азът му - духът, остава някакси неосъзнат в сянката на себето или на егото, както и то да се разбира. Лошото е че в различните текстове подмяната в значението на словото не се отбелязва и не се разяснява, а от това следва голямо объркване в разбирането.                                                                                                                                                                                                              

По-горе в текста обяснихме спецификата на духа и на душата. Казахме, че умът оставя свой ментален отпечатък у всичките си тела, така че на душата принадлежи някаква част от менталността, но тя не е идентична с духовния ум. И ако духовният ум е обективен ум, то душата е субективен ум у индивида. Още преди два века учени и психолози са изразили идеята за съществуването на двойнствен ум у човека, така че не се броя за откривател, а само за подсказвач. Но трябва да добавя, че личната проверката на този човешки феномен е трудна задача, защото само обективният ум на духовното тяло може да установи истината чрез стриктно самонаблюдение, докато душата, ако не е еволюирала на 100%, няма как да даде обективни умозаключения чрез субективния си ум. Допълнителна трудност идва и от това, че индивидът не винаги може да установи разликата между дух и душа, т.е. трудно ги идентифицира. Затова ще се опитам за подскажа още нещичко и дано да е разбираемо. При евентуален самоанализ духът влива волята си в душата, но остава като страничен наблюдател на нейната дейност, която би трябвало да осъществи волята му. Всъщност той така действа при всички случаи, когато очаква волята му да се реализира. Ала никога не се знае как ще постъпи душата, понякога тя проявява голямо упорство и самоволност. Затова волята на духа трябва да е категорична и силна, както в споменатата Шекспирова творба и още защото само при изпълнение на неговата воля тя - душата се превръща в княгиня небесна.                                                                                                                                        

По повод съвременната безхаберна немарливост към СЛОВОТО писах, каквото писах и апелът ми е за опазване на смисъла и чистотата МУ, което е вид ментален тренинг за  духовното тяло. Универсът е ментално творение на ВЪРХОВЕН УМ и е сътворен чрез СЛОВОТО. "В начало беше Словото и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото..... И всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало." (ев. Йоан) 

Тук е място за размисъл и за медитация. Опасявам се, че гореизложеното може да се стори сложно и противоречиво на читателя. То допълва книгата, но материята в него е трудна и объркваща. Искрено се надявам, студиите от книгата да спомогнат за по-лесното му възприемане. Знанието е едновременно и цялостно само в Духа. В относителното ни време-пространствено измерение то не може да се представи в едновременна цялост, колкото й да се старае човек, защото мисъл, изказ и възприятия съответстват на неговите относителност, постепенност и поотделност. Търсещият човек с много труд трябва да съединява частичките от пъзела му. Написаното е апел и помагало за духовно самоусъвършенстване, но нека да подчертая, че усъвършенстването по принцип е надстройка над нещо, а не над нищо. И да призная, че народностната ни бездуховност е хроничната болка на душата ми! Надеждата ми е, че където е текло, пак ще тече!

2017 г.

Нека да е мир и светлина за всички!   

 Екатерина Илиева - Георгиева                                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Търпим управлението на малообразовани и крадливи мерзавци