Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Иван Пенков – Пропуснатият класик

27.02.2013

Из сборника „Последната кибритена клечка“

Иван Пенков е роден на 10 май 1897 г. в Казанлък. Учи живопис и декоративни изкуства в Художествената академия в София и Мюнхен. Като ученик в последния курс на Търговската гимназия става щатен актъор и един от основателите на театъра в Бургас. Той е в основата на българската авангардна сценография, създадена през 20 - 40 години. Работи като театрален художник декоратор в Българския народен театър, автор е на сценографии на 24 постановки. Заедно с Иван Милев правят сценографията на авангардния Театър „Студия“ в София, както и впечатляващото приказно-декоративно решение на Принцеса Турандот, с което дебютират в Народния театър.
Негови са уникалните витражи /15 на брой/ в Ректората на Софийския университет, стъклописите в Министерство на правосъдието, Народната банка, мозаичните композиции в Съдебната палата и старата аерогара в София. Създава десетки илюстрации, шаржове, занимава се с металопластика, тъкани, керамика, пространствено оформление, реклама. Преподава сценография в Художествената академия – от 1939 до 1955 г. Председател е на Съюза на българските художници. Умира на 28.11.1957 г. Баща е на Боян и Георги /Джони / Пенкови, които през 2006 г., заедно с ателие АБ, издадоха сборника „Последната кибритена клечка“ .
Ето какво споделят двамата по повод излизането на книгата: „Изминаха петдесет години от както бяха написани последните редове, които остави баща ни, художникът Иван Пенков. В днешни времена, когато почти никой не води дневник, запазените му четири черни тетрадки разкриват радостите и терзанията му от 1939 до 1957.
В последните си години Иван Пенков успя да дозапише и подреди афоризмите си, изниквали през годините. Поместихме ги в началото, тъй като чрез остроумието читателят най-бързо и непосредствено ще открие неговата личност. Тези, които са го виждали и го помнят, стават все по-малко, но те са свидетели на безкомпромисния му стремеж за съвършенство и чистота в изкуството, на борбата му с фалшивото, както и на остроумието, което бликаше от него. За неговия хумор приятелят му Кольо Станишев казва, че е "и много остър и много мек".
 
 
Афоризми
 
Изкуството е като гребена на петела. Не е нещо съществено, и все пак без него петелът не е петел.
 
Днес човек струва толкова, според колкото се преструва.
 
Едно голямо несъвършенство на човешкия организъм е липсата на клепки в ушите.
 
Законът е сито, изтъкано от гумени нишки.
 
Да прочиташ вестника си открай докрай ще рече или да си затворник, или луд, или коректор.
 
Непотребните материали в големия град отиват в каналите. Непотребните мисли в колонките на вестниците.
 
През времето на Ренесанса, зная и мога бяха качества на едно лице. Сега мога ще рече работник, а зная – професор. А пък не зная и не мога – политик.
 
Войната е театър за тези, които я наблюдават, ад за тези, които участват в нея, и рай за тези, които продават билетите.
 
Всяко стръкче сочи Бога, а ти питаш где е той.
 
Понеже е по-лесно един да оглупее, отколкото всички да поумнеят, властниците са измислили раздаването на ордени.
 
Библиотеките на нашите прадеди бяха много скромни : един Псалтир и един Часослов.Техните внуци вече са просветени лекари, генерали, политици, но често техните библиотеки се състоят също от две книги - телефонната и готварската.
 
Колко много трябва да знае човек, за да има скромната смелост да каже: не зная.
 
По-трудно е да знаеш, отолкото да не знаеш. Но най-трудно е да си траеш, когато вече знаеш.
 
Мързеливият е всякога зает.Той закъснява дори и когато не бърза.
 
От мъж хубавец – ум и от грозна жена – добро, не очаквай.
 
По най-новата терминология има бивши хора, бъдещи хора и отвратителни хора.
 
Жената е едновременно най-красивият и най-глупавият афоризъм.
 
Яснотата, който мрази, пустослови гръмки фрази.
 
Живописта не е естествознание, тя е естествоусещане.
 
Предпочитай съзнателното заблуждение, пред истината родена в спор.
 
Писмеността се дължи на вродената способност на хората да забравят.
 
Някой отричат изобщо душата у човека, а тогава какво е рисунката?
 
Да се произнесеш за едно художествено произведение, без да го разбираш,
ще рече да превеждаш от чужд език, който никак не познаваш.
 
Най-често критиката е литературно клюкарство.
 
Никой не е допринесъл повече от свещениците за обезверяването на бъгарите.
А комунистите ги преследват.
 
Истината е нещо като яйцето – има нужда от черупка, иначе ще ви изцапа.
 
Най-скромният човек е простакът. Той се свени даже да знае.
 
Понякога народната власт ще рече конете да управляват каруцаря.
 
Ние българите нямаме понятие от организация. Затова приличаме на добър часовник,
на който не липсва нито една част, но всички части са струпани в една торба.
 
Най-добрият начин да влияем на другите се състои в това да докажем искрената си обич към тях.
 
Благотворителността на богатите е един начин да приспиват съвестта си, когато я има.
 
Може би хубостта е само форма, а красотата - съдържание.
 
Ако не искаш да бъдеш изигран, на поп и на жена само давай, но нищо не вземай.
 
Да рисуваш, ще рече да виждаш с четката си.
 
Една художествена рисунка не е нито проекция, нито чертеж, защото извън трите измерения,
в нея има част от времето.
 
Не е опасен култът към личността, а към некултурната и жестока личност.
 
Спор ще рече да убедиш себе си в това, в което другият не иска да повярва.
 
Какво очаквате от едно поколение, което пише Вълко с главна буква, а Господ с малка.
 
Човекът е създал отвлеченото понятие щастие, за да чувства по-осезателно нещастието си.
 
Театърът е публичен дом на мисълта, където актъори и режисъори са само сводници.
 
Картината е свят, отделен от космоса и затворен в себе си. Рамката не е случайна.
Тя става граница между живота и изкуството. Тя е това, което е завесата за сцената.
 
Художниците най-добре знаят значението на рамката. Слушал съм да казват, че рамката било това,
което били дрехите за хората.
 
Професорът към студентите художници: Вие наистина не умеете да рисувате,
но затова пък имате лош колорит.
 
Най-добрият военен най-много мрази войната.
 
Красноречието е фонтан от въздух.
 
Суетният е нещо като скъсан чорап, чиято дупка е по-голяма от чорапа.
 
Историята до днес е история на кръвопролитията, но е написана фалшиво,
защото е писана с чужда кръв.
 
Няма нищо по- прекрасно от жените и нищо по-отвратително от жената.
 
Гърците започнаха с физкултурата и стигнаха до културата.
Ние започнахме с културата и се връщаме към физкултурата.
 
Не излизай никога от кожата си, ако искаш да си останеш в нея.
 
Комуто работата не спори, той спори.
 
Хората биват или глупави ентусиасти, или хитри мошеници, а помежду им стои народът.
 
Каква велика несправедливост. Всички се интересуват от Александър Велики, Анибал,
Наполеон, а нехаят за милионите войници, пожертвани от тези пълководци.
 
Всички се интересуват от Еверест, Мон Блан, а малцина мислят за планините,
които носят на плещите си тези върхове.
 
Глупостта е нещо лично, а безумието е обществено явление.
 
Учтивостта е най-жестокото оръжие на цивилизацията.
 
Докато по земята се срещат още обществените видове: генерал, офицер, свещеник и полицай, не очаквайте нищо добро от човечеството.
 
Ако всичики хора, които ядат хляб, трябваше да сеят, орат и жънат,
те биха предпочели да станат направо тревопасни.
 
Някога имах много врагове, но откакто се убедих, че аз съм бил най- големият си враг, другите останаха без значение.
 
Клюката е една от формите на народното творчество.
 
Мълчанието на жената, която обича, е най-дивната песен без думи.
 
Парите обичат само онези, които ги боготворят.
 
Който живее с бъдещето не отрича миналото.
 
Виното разлага човека на дух и материя.
 
Синкопите на сърцето са опити то да излезе от всекидневния си банален ритъм.
 
Ако Шекспир би могъл да види всичките постановки на своите пиеси, не би ги написал.
 
Когато един режисъор не е разбрал пиесата, а театърът е държавен и актъорите - чиновници,
се получава тъй наречената модерна пиеса.
 
Аплодисментите са опасни даже за покойните драматурзи.
 
Талантливият актъор преживява, посредственият преживя.
 
Истинският актъор преди да излезе на сцената, оставя себе си заедно с пардесюто си в гардероба.
 
За художника една честна и искрена рисунка е повече от молитва.
 
В изкуството натурализмът е изнасилване на природата.
На големите дарования тя сама се отдава.
 
Рисувай времето в нещата.
 
Често пъти публиката в изложбите гледа картините по същия начин,
по който глухите слушат музика.
 
Изкуството напомня гъбите, трудно се различават отровните от неотровните.
Когато боговете решат да отмъстят на някой художник, правят го професор или ректор.
 
Да живописваш, ще рече да очистиш поезията от вулгарността, както
Господ е отделил водата от сушата.
 
Рамката е необходима за картината – тя отделя лъжата от истината.
 
Добрият спектакъл събужда духа, посредственият го приспива.
 
Колко са наивни хората, които окачват картини в дома си. Те неволно разголват
душата си на показ.
 
Народът казва: когато ще се жениш, отваряй си очите, когато вече си женен, затваряй си ушите.
 
Любовта е тирбушон за младостта, а за старостта - паднала тапа в изпита бутилка.
 
Ревността изяжда любовта както ръждата метала.
 
Бракът е хазартна игра, в която при най-щастливия случай и двамата губят.
 
Който има власт над себе си, не чувства необходимост да властва над другите.
 
Влюбените никога не спорят. Съпрузите – вечно.
 
Гордостта е пробният камък на глупостта.
 
Нямаш ли воля, живей в неволя.
 
Повечето хора четат, за да не мислят.
 
Ревността е оскъдност на духа.
 
Най-лесният начин да се отървеш от враговете си е да им простиш.
 
Бракът е велико изпитание, защото с най-силните вериги на любовта те обвързва с твоя враг.
 
Не любопитствай, ако искаш да узнаеш тайната на природата, а възлюби.
 
Когато мислиш за Шекспир, Омир, Бах или Бетовен, помисли и какво би било на земята,
ако всичката вода, която се сипе от небето, образуваше все водопади като Ниагарския.
 
Не изнасилвай нещата и природата, ако искаш да ти се отдават.
 
Светлината е опасна за фотографската камера, а истината – за черепната камера.
 
Да правиш с Дявола съдружие напомня доста на съпружие.
 
Дъртото куче трудно се учи, а още по-трудно се отучва. Отучването е по-трудно от научаването.
 
Лекомислието е за сериозния. Сериозността без лекомислието е гемия без вятъра.
 
Хората се делят на гупави, по-глупави и съвсем глупави. Последните най-лесно
извоюват успехите си.
 
Малцина мълчат, защото са мъдри. Повечето мълчат от пустота. Те напомнят на чешми,
от които никога не е текла вода.
 
Много художници, писатели и хора на науката бързат да станат известни,
преди да са заплатили с труд и страдания цената на своя успех. Те приличат на върхове без планина.
 
Най-правдивите имена са прякорите, защото кръстник им е обществото.
Прякорът е синтетично и социално име. То е точна психологическа формула.
 
Колкото и да се радваме на щастливите мигове, те отлитат като птички.
А нещастието не борави с мигове. То лежи като чер бивол в тиня на припек.
 
Изкуството е също живот, но очистен от нечистотиите на живота.
 
Не е възможно блюдото на везната да натежи, без да слезе по-ниско.
 
В любовта човек прилича на магнит. Привлича и отблъсква, бива привличан и отблъскван,
без да знае защо и как.
 
За човека способността да забравя е по-важна от навика да помни.
 
Много книги и много жени има по света, но интересните са малко. Новата книга е като ново общуване с жена. Тя увлича, разкрива прелестите си, оставя се да бъде позната и много рядко не омръзва.
 
 
Повече за Иван Пенков можете да прочетете тук  

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: