Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Искра Арнаудова: Михаил Арнаудов често казваше: „Ученик съм на Гьоте и ако не беше Гьоте, не бих бил „аз“

15.10.2013

В чест на 135 г. от рождението на академика в БАН откриха документалната изложба „Михаил Арнаудов – живот, посветен на България и науката“

 

Експозицията беше открита от акад. Дамян Дамянов, а за известния учен говориха още акад. Васил Балевски, Иван Гунчев, доц. Ружа Симеонова и Искра Арнаудова, която подари на БАН части от архива на академика. Тя завърши словото си с думите на Михаил Арнаудов: „Науката, доколкото почива на разума и разрешава познавателни задачи, може да допринася за облагородяване на характерите и нравите. Но науката е твърде слабо застъпена в средите на мнозинството и тя не може да го ръководи. Затова трябва да се търсят нейни съюзници в областта на образованието, на изкуството, на политиката, защото именно те успяват да въздействат на чувствата и въображението на хората. Само по този начин могат да се ограничат грубите инстинкти и може да се обогати и повиси националният дух.“

Искра Арнаудова завършва СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност италианска филология и българска филология. Работи с акад. Михаил Арнаудов, като му помага в преиздаването на редица негови трудове. Тя е съпруга на сина му проф. Петър Арнаудов и е автор на книгата „Михаил Арнаудов – човекът и ученият“, както и на студии по въпросите на сравнителния литературен анализ в областта на италианската и българската литература.
 
Госпожо Арнаудова, вие освен снаха сте били и личен секретар на акад. Михаил Арнаудов. Коя част от личността му респектираше най-силно?
Михаил Арнаудов бе твърде сложна личност, която със своите разообразни прояви на духа привличаше десетилетия наред вниманието на културна България. И сега съм уверена, че неговите ценители са между нас и дори броят им ще нараства в бъдещите поколения, защото творческите прозрения, до които той достига, са естествен израз на обществена потребност и национално самосъзнание. Но ако трябва да изтъкна по-определена проява на личността му, бих подчертала безспорната му научна толерантност. Навярно я е постигнал с голямо търпение и вникване във философията на живота. Често казваше: „Ученик съм на Гьоте и ако не беше Гьоте, не бих бил „аз“. Виждала съм го как прелиства страници от многобройните томове на Гьоте, които заемаха видно място в библиотека му, дори когато беше обект на някоя злонамерена критична статия, авторът на която се стремеше да угоди на партийната линия и да се препоръча като благонадежден за онези, от които зависеше кариерата му. Според Михаил Арнаудов щом великият Гьоте е бил обругаван от някои свои събратя, защо тогава да не може това да бъде проява на нравите и в България.
Неговата толерантност често се проявяваше и в дълбокото му уважение към интелектуалните усилия на другите. В тези последни, почти две десетилетия от живота му, когато живеехме заедно, в нашия дом идваха за съвет, за препоръка, та дори и за насърчение много негови колеги или просто почитатели. Деликатна и твърде чувствителна личност, професорът наистина изпитваше възторжено отношение към обекта на своето изследване и, мисля, успяваше да увлече всеки, отдал се на духовна работа или жаден за познание.
 
Българската литературна книтика високо цени портретите, които акад. Арнаудов създава за своите съвременници – Иван Вазов, П.К. Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов. Какво беше неговото отношение към българските писатели след Втората световна война?
Няма как да отговоря на този ваш въпрос, без да се върна в мислите си към един мрачен и съдбовен момент от живота на професора. Той е осъден на доживотен затвор от Народния съд заедно с всички членове на правителството на Иван Багрянов, в което е бил министър на просветата. Михаил Арнаудов е освободен след близо три години, прекарани в затвора. Но трябва да преживее един от най-болезнените моменти в своя живот, след като е освободен от затвора – да се завърне при колегитe си професори от Университета и Академията и при писателите, членове на Писателския съюз, председател на който цели два мандата е бил самият той – нещо безпрецедентно за писателските среди. Това „завръщане“ обаче е мъчително. Всички са обзети от страх: дори и  най-близките му колеги са отбягвали какъвто и да е контакт с „буржоазния учен“. Разбира се, веднага ще подчертая сърдечното отношение, което се запазва между професора и писателите Людмил Стоянов, Димитър Осинин, Вичо Иванов, Димо Минев, Фани Попова – Мутафова. Винаги близка до семейството на професора остава германистката Жана Николова – Гълъбова. Едва по-късно, в края на 50-те години, професорът е един от редакторите на голямата поредица „Българско народно творчество“, замислена и осъществена от изд. „Български писател“, и с това се поставя началото на „завръщането“ му сред свои.
В началото на 60-те години Михаил Арнаудов вече е надхвърлил осемдесетгодишна възраст. Пословичната му дисциплина на ума насочва интересите му в области, в които вече е създал свои научни изследвания и е осмислил съдбовни национални духовни прояви. Тогава той подготви окончателната редакция на вече отпечатани преди това творби, както и завърши нови монографии. Творческата му енергия остана несломена дори когато навлезе в в своята 95-годишнина и тя продължи до края на дните му. На 1 януари 1978 г., месец и половина преди кончината му, Михаил Арнаудов, който беше почти столетник, изрази искрения си възторг към Пейо Яворов по случай рождения му ден и с нестихнал все още ентусиазъм ми продиктува последния си литературен завет. Тържественият юбилей на неговата деветдесетгодишнина през 1968 г. „отприщи“ преградите на живото общуване с професора и някои писатели започнаха да изпращат с посвещение излезлите от печат свои книги. Но вече зрението му беше сериозно отслабнало и не му позволяваше да следи активно литературните прояви, значими в някаква степен за обществото.
 
Какво през последните десетилетия на живота му най-често провокираше творческата му енергия?
Обществената му отзивчивост. А тя е плод на неговото непресъхващо внимание към съдбата на България и народа ни, както и от чистата любов към познанието. Не трябва да се забравя, че той се чувства през целия си живот отговорен за културния просперитет на България. За мнозина сега тези „високи домогвания“ звучат твърде пресилено и дори високопарно. Но за поколенията учени от началото на ХХ век, които са събрали, изследвали основно и оставили за българската наука фундаментални открития, тези понятия са неразделна част от тяхното неудържимо влечение към духовна работа. Сред всички тези забележителни българи личността и делото на Михаил Арнаудов ще се извисява трайно.
 
Кои от личните му срещи и приятелства със световни учени и писатели са най-знакови?
Дружбата на професора с руския литературовед Дмитрий Дмитриевич Благой, автор на многотомно изследване за живота и творчеството на Пушкин, както и с неговата съпруга, писателката Берта Брайнина, започна около честването на 90-годишнината му, продължи през периода на подготовката на превода и отпечатването на неговата „Психология на литературното творчество“ от московското издателство „Прогресс“ и продължи до края на живота му.
Михаил Арнаудов изпитваше нежна и дълбока привързаност към тях и тя намираше израз както в честите им срещи по време на гостуванията им в България, така и в дългогодишната им кореспонденция. Той определяше като „литературна радост“ бъдещата поява на трети, последен том на биографията на Пушкин, върху която Благой споделяше, че работи. А руските му приятели изразяваха неведнъж огромното си задоволство от благосклонния прием на изследването на М. Арнаудов „Психология на литературното творчество“ сред широките кръгове на руската интелигенция. Бих могла да добавя и контактите му с украинския учен Михаил Попруженко, както и с френския славист Андре Мазон, но те принадлежат на друг период от живота на професора.
 
На коя своя книга акад. Арнаудов държеше най-много?
Този въпрос често му задаваха и ваши колеги журналисти, с които той разговаряше. Отговорът му беше: „Психология на литературното творчество“. Дори при неговата удивителна скромност, която отличава такива истински първенци на духа, аз чувствах, че той влага при тази своя оценка известна гордост от постигнатата от него синтеза в такава сложна материя на човешкото познание, каквато изобщо не беше правена никъде. Доказателство за привъзрзаността към тази книга е фактът, че дори в затвора той продължава да работи над нейното второ издание (виж факсимилето и самото писмо), получавайки разрешение от властите тогава.
За щастие наскоро излезе от печат този негов капитален труд в поредицата „Българска класика“ на изд. „Захарий Стоянов“. С неудобство обаче трябва да добавя, че въпреки голямото желание и сериозно отношение на редакторите, то се появи пред читателите си без посвещението на неговия автор – „На паметта на П. К. Яворов“. Този наглед „незначителен“ пропуск ме накара отново да почувствам особеностите на всекидневието ни, които не само обхващат съзнанието ни, но и ни лишават понякога от възможността да преценим правилно важни детайли на дошлия от близката ни история литературен документ.
 
Интервю на Анжела Димчева
 
 
Eто и един архивен документ, предоставен от семейство Арнаудови:
                                    До г-н Директора на Централния затвор
                                  Т у к
Заявление от проф. Михаил П. Арнаудов, килия № 5, главен вход
 
Господин директоре,
Преди постъпването ми в затвора бях почти завършил второто издание на изчерпаната вече моя книга „Психология на литературното творчество“, която е едниственото пособие по предмета за стотици студенти от историко-филологическия факултет. Тези студенти настояват постоянно пред мои близки и пред издателството да туря по-скоро под печат необходимото за тях пособие. Имайки предвид това тяхно желание, както и обстоятелството, че нито този, нито какъвто и да било друг мой труд не попада под удара на наредбата за противонародните книги, аз Ви моля, господин директоре, да ми дадете възможност да подредя ръкописа си, като внеса необходимите нови справки и допълнения, с помощта на частната ми библиотека в Княжево. Ръкописът ще Ви бъде представен.
 
                                                        С почит Михаил Арнаудов,
                                    Централен затвор, 19 декември 1945 г.
 
 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

АПОКАЛИПСИС ХХI