Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Димитър Талев: България и Македония – две гранки от един ствол

01.06.2016 | автор:  Бойка Асиова1

  

  Прилеп, ул. «Пере Темелкоски» 4. Тук дойдох, за да видя родната къща на Димитър Талев, ценна за българската народност старина.

- До вчера не знаехме дека домуваме, - призна си Снежа Аческа. Тя и съпругът й Борис живеят от 40 години на този адрес. Преди 80 години дядото на Борис Йордан Ачески, търговец и собственик на фабрика за преработване на тютюн, е купил къщата от бащата на писателя Тале Палисламов. Поправяна, разширявана, променяна според растящите нужди, обитавана е до днес от фамилия Ачески. Снежа гостоприемно ме поведе да ми показва къщата. Обърна ми внимание, че дървените тавани на втория кат са същите, че има непокътнати прозорци от онова време, комини, зидове също. Според данни на местния исторически музей това е най-старата къща в града - на 210 години.

А дворът все още се разхлажда от студения чучур на мраморната чешма, върху чиято плоча е изчукано "Тале Палисламовъ".  Баш стопанинът на тази къща е бил вещ майстор ковач на кантари, които приготвял за износ и печелел добри пари заради доброто качество на стоката си. Бил почитан гражданин. Благ човек, винаги се обръщал към събеседника си с милото „Сладко брате“.

В нея големият български писател е проплакал на белия свят. Тук майка му се е обръщала към него нагалено „Димче мой златен!“. За да не го урочасат лоши очи, Палисламица била сложила обеца на ушенцето му, която носил до края на началното училище. „Ова дете ми е се задумано, се си седи само и везден си чита книги. Му кладов обетче – да ми е живо, оти ке биди улькер(бележито)“. За това умиление към нежното, телесно крехко чедо на тетка Донка разказва в спомените си Коста Църнушанов, другар на Димитър Талев от детинство и по-късен изследовател на неговото творчество. Според него не само майката, мъничкото бледолико късогледо момченце е предизвиквало и у чужди хора мерак да го помилват по главицата.

От този двор тръгва историята на Талевите герои. Същата мраморна чешма - от едната страна с изчукана с длето стройна ела, от другата с името на стопанина, е станала свидетел на моминските трепети на Султана от „Железният светилник“. Повикала в двора минаващия по уличката мъж да нацепи дърва за огнището й. Младият селянин, несръчен, но як, се захванал с чворестите цепеници, за да изкара за хляб. Ако може и за подслон. "Момата виждаше тая необикновена сила и погледът й гореше от бърза, буйна размисъл."  - четем в знаменития роман. По-натам плодът на тази буйна размисъл го знаем. Голямото дърво на Султана и Стоян Глаушеви клони и връзва плодове в книгите на последния възрожденец на българския роман.

 - Кой ви откри, че живеете в дома на Талеви? - питам Снежа Аческа.

- Аз съм 40 години в тая къща и не знаех. Пущаме секого да я снима чешмата и се смееме, че тази е най-сниманата чешма на свето. Срамежливо некой от Бугария ке пита може ли да повлезне и внетре. Па може. Нема проблем.

Стопанката на ул. „Пере Темелкоски“ 4 не връща никого. След демокрацията, определя Снежа периода, някъде към 1990-а година научават, че някой си Димитър Талев е роден и живял като дете тук. Ама кой е какъв е никой - не казвал. През 1995-а от Пловдив директорката на училище "Димитър Талев" с още 3-4 учителки почукват на портата. Пожелават да разгледат къщата. Как може да не знаете, учудили се пловдивските посетителки. Обяснили й, дали й телефона на Братислав, сина на Талев в България. Сетне Снежа два пъти е ходила при него в Бистрица, Софийско, където е живял.

- Човекот толко много плака. Татко умре тажен, вика, не дойде да я види кукята още еднаш.

- Защо в Македония не познавате Талев? - питам стопанката на някогашната Палисламова къща.

- Политика - беше лаконичното й обяснение. - Но не срещнах човек кай вас да го не знае - сподели на свой ред тя впечатлението си от България.

След като учителките от Пловдив я светнали за името на писателя, си купила от сергия в София четирилогията, девето издание от 1980 г. Сетне по повод Голямото четене в БНТ, в класацията на което българският читател подреди между десетте най-обичани книги „Железният светилник“, водещият на Панорама Бойко Василев подарил на семейството последното издание на "Захарий Стоянов".

- И какво?

- Прочетох "Железният светилник". Някои думи ми звучат като непознати.

- Интересно ли ти беше?

- Да.

- Мило ли ти беше?

Снежа призна усещането от четенето като участник в описаните събития. Черквата „Свето Благовещение“ е преко тяхната улица. В нея тя се черкува. Иконостасът, който се описва в книгата е същият, подчерта жената с гордост.

- Голема убавина – рече Снежа. Столбата, витата що е от левата страна на олтарот, до горе, до балконо оди, прошета цел свет. Първо отиде во Кина (Китай). Оттамо во Англия 4-5 месеца, по цела Европа. И во Америка.

Става реч за онзи знаков олтар,  „правен“ от  героя Рафе Клинче.

- Кой е прототипът на резбаря знаеш ли? – питам я.

- Не знам.

- А на Султана?

- Не.

- Всичките герои са от Прилеп и околността – рекох й. - А даде ли я на друг книгата? На децата си?

- Имам две щерки и син. Не са ги чели уще.

Семейство Ачески от 2003 г. са с български пасторти. Лесно доказали българския си корен, условие да се сдобият с българско гражданство. Дядото на съпруга й Йордан Ачевски бил първият фабрикант за преработка на тютюн. Пробългарски настроен. Когато дошли сърбите, му видели сметката по тая причина според Снежа. За шест месеца се споминал. Само девет месеца е живял в тази къща, която с мерак я е купил. До окончателната продажба в нея остава да живее и най-старият брат на Димитър Талев Алекса Талев Палисламов. 

В Прилеп все още я има фамилията Палисламови. Последният е Алекса Палисламов, братов внук на писателя.

На две крачки от родната къща на Талев е черквата „Свето Благовещение“. Същата, която "три години я градиха преспанци с много мъки и пламенна вяра, ...и всеки камък, всяко дърво се пренасяше и слагаше на мястото му с ръце." Същата, чийто неръкотворен олтар резбова Рафе Клинче и греховната любов с когото погубва най-малката щерка на Глаушеви Катерина. В нея непокорният и горд Лазар Глаушев буни съгражданите си да изгонят гръцкия владика и никога повече да не слушат божието слово на чужд език.

Над вратата й пише "Храм Свето Благовещение. 1838 г.".

Ако речеш да минеш на следващия ъгъл и непредубедено се взреш, ще откриеш и други паметни места в Прилеп от Талевия свят. По старата чаршия може и да срещнеш някоя и друга сянка на неговите герои. Ще чуеш напевното им наречие, което те хвърля в мелодията на някоя надживяла вековете песен.

Отношенията между България и Македония, две гранки от един ствол, както ги нарича Талев, са били ту близки, ту подозрителни, ту откровено враждебни, загърбващи се една друга, необяснимо инатливи и винаги срещу себе си. Днес българите пътуваме в Македония свободно, на македонците им трябва виза. Не срещнах нито един човек да припознае в името Димитър Талев големия писател, чието целокупно творчество е белег на националната ни идентичност.

Роден в Македония. Познал героите си в нея. Написал книгите си, които в България са библия и в които писателят със здрав народен инстинк и могъщ талант е описал кръстните страдания на синовете на родния си край. В Македония? – Димитър Талев е огромно духовно отсъствие.

У нас Султана, Ния, Лазар, Райко Вардарски, Катерина, Рафе Клинче, Аврам Немтур, Ташка Утката, Бенковица, Борис, Ружа са не просто литературни имена, а код еднакво отключващ вратите на минало и бъдеще. В Македония – те са като олтар, чиито икони са задигнати и на тяхно място зеят празни дупки.

Изпитах искрено съчувствие към Раде Кнежевич от струмишкото село Йосифово, талантлив млад художник и отворен към света, към  съпругата му архитект Анита Нунова, зъболекарката Зорица, към съпрузите Ристо и Тинка от Валандово - той агроном, тя аптекарка. Към момичето от рецепцията на хотел "Салида" в Прилеп, сестра Наума от манастира "Света Богородица Елеуса" в село Велюса, към полицая Роберт от Ново село, Щипско. Живче от Битоля ми показа гробовете на войводите от Илинденското въстание зад олтара на черквата "Света Недела", но кой е Талев, не, и тя не знаеше. Името Талево не беше известно и на бай Ангел Югов от Гевгелия. Този мъж от раз ми рецитира Вапцаров и Ботев, с любов говори за роднините си от Гевгелийския квартал в София, но че има голям писател с това име от съседния Прилеп, уви! и той вдигна рамене.

От София до Прилеп, този трети по големина след Скопие и Битоля град в Македония, къде що спрях човек, питах го дали познава Димитър Талев. Не и не.

 

КОМЕНТАРИ

Анонимен  16.08.2017 16:46 | #1

Благодаря Бойка‚горда съм че те запознах и споделих това което зная с теб !

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код: