Content on this page requires a newer version of Adobe Flash Player.

Get Adobe Flash player

Преподобна е тук и закриля народа

22.12.2017 | автор:  Прочетено във в. България ДНЕС

Кристиан Иванов разговаря с Румен Леонидов

 

Господин Леонидов, вие от години изследвате феноменални способности на Преподобна Стойна , разкажете за уроците, които научихте от Светицата на народа?

Стойна Преподобна е последната българска светица, макар и неканонизирана, след нея в духовната ни история няма да има друга. Да живееш повече от 40 години само на пост и молитва, с къшей хлебец и водица, с малко орехи, мед и плодове, за нас, обикновените хора е немислимо и непостижимо. Като добавим, че не е вкусвала животинска плът, не е била докосвана от мъж, не е глътвала глътка алкохолна напитка, това я прави лична личност, с изключително силна воля и непоколебима в борбата с изкушенията, пред които ние сме слаби и лесно се предаваме.  Важно е да се знае, че Преподобието, както я наричат местните жители, не е  баячка, гледачка, поредната врачка, тя е дух от най-висок небесен порядък.

Чудодейните изцеления, които продължават да се случват в храма в Златолист, местните хора свързват със свръхестествената дарба Преподобна Стойна.--

Тя е единствената извисена душа от България, която е допусната до Световния събор на Висшите сили,  който периодично заседава в Небесния Йерусалим. В черквата, в която е живяла в село Златолист, се намира нейния Небесен портал, чието сияние се вижда по време на пълнолуние.  Да имаш на земята свой портал, означава,че по всяка време, духът на Преподобието може да слиза в тази обител и да лекува, онези които действително имат нужда от живоспасяваща помощ.  И понеже в последния си засега живот тя не е имала възможността да изпита майчинското щастие, Стойна е особено чувствителна и съпричастна към жени, които имат проблеми с +чедодобието“. Този израз го чух от бай Коста, изумително чист християнин, мой много, много скъп приятел. Като дете, той много тежко заболява и в сетния момент е бил спасен от нея.  С няколко думи – Преподобна Стойна  изключително явление, рядко срещан дух,  заемащ много високо място във вселенската йерархия.  

Какво е вашето усещане, когато сте в храма „Свети Георги”?

Озарение, милост, разтворимост във вълшебния въздух, съпричастност и съучастие  в делото Господно, леко светозамайване като на Божи гроб, където съм бил три пъти,  ликуваща свръх енергия, която блика неочаквано  в непонятно облекчаващо сълзене, трепет и възторг, сладък душевен гърч, духовна еякулация, ако щете…

Само силна вяра ли е нужна, за да усетим целебната сила на Преподобна Стойна?

 Не само вяра в Бога, но и душевно смирение, чист ум, благородни помисли и искрена любов към ближния. Виждал съм как в нощта срещу 6 май, когато честваме патрона на черквата Св.Георги, духовния брат на Преподобието,  как прииждат тълпи от поклонници, лягат и нощуват на пода на черквата – деца, млади родители  с бебета, възрастни хора,  някои по-нагли спят в собичката й или направо върху святата й постеля. Последните не идват тук с вътрешното пламъче на  богомолци, а като заслепени от някакъв дяволски ентусиазъм туристи.

Те оставят след себе си трохи, мазни хартии, вонята на мръсни чорапи.  Затова  в момента нощуването в храма е ограничено. Но пък има новопостроени шест стаи с по няколко легла, където срещу скромна сума може да се преспи.

Вие често ходите посещавате това свята място.

Зареждам с благост, доброта и светлина. Нито веднъж не съм нощувам в храма, достатъчно ми е било сутрин да отключвам портата му, да се прекръстя  три пъти преди да прекрача прага,  да запаля първата свещ пред иконостаса, да пусна златоструйните песнопения. Налагало ми се е да премета пода или да събера боклуци те, оставени или забравени от посетителите. А те идват от ранни зори – от цялата страна и от чужбина, всеки със своята съвест, със своя сатана и своя ангел. Има и такива, които се страхуват да влязат в черквата, други излизат от нея като замаяни, трети споделят, че като застанат пред  иконостаса им се завива свят и тръгват да падат по гръб. И се налага някой в този момент ги подхване.  

На вас случвало ли ви са се подобни неща?

Десетки пъти.  Най- често, когато се моля коленичил пред постелята на Преподобието , с притворени  очи  и главата, подпряна на лактите, не след дълго усещам как нещо ме залюлява, отначало леко, сетне по-силно и накрая направо ме люшка, като че съм се подпрял върху дъното на плоскодънна лодка и всеки миг вълнението ще ме изхвърли извън нея. Преди години с Кирчо, мой млад приятел, кинооператор, правихме филм, в който включихме и посещение ни на този храм. Аз ,като стар познайник на мястото, го въведох в собичката, казах му да прави това, което правя и аз, а когато креватчето се разлюля със страшна сила, той издаде нещо между въздишка и стон. След като излязохме на двора Кирчо  веднага ме попита: Ти усети ли?  Отвърнах му: Нали точно това исках да ти покажа. Че тя съществува, бе има Бог, че невидимия свят е реален, че Отгоре всичко виждат и чуват.

Навярно сте усещали и въздействието на каменната плоча, с двуглавия орел. Казват, че това  е едно от трите най-силно енергийни места, заедно със стаичката, където е живяла и хилядолетния чинар на двора…

Не, до енергията на плочата  доскоро не бях допуснат. Но последният път и това ми се случи.

Има те ли някакво обяснение?

 Да… Около Великден  заведох Вергиния Мартева, жена с доказана набожност, душевна чистота  и наистина необикновени паранормални възможности да види българския Йерусалим, както наричам това свещено място. Но още докато пътувахме натам,  Вергиния ме помоли  от името на Стойна да й убедя хората, които се грижат всекидневно за храма, да възкачат статуетката на Дева Мария на високо, защото, когато е поставена на земята, част от силата й се губи, а не трябва. Едва есента успях да го сторя, след като намерих време да ида пак в Златолист.  Обясних за какво става дума на Пандо и жена му, те са прекрасното семейство, което от години се грижи за чистотата и светостта на черквата. И два дни оглеждах всички кътчета на храма, но едва на третата сутрин - сякаш някой ми подсказа -  видях това, което търсех - малка, здрава  масичка, затрупана с черги, козяци и килими. Още пред обяд Девата заблестя с цялото си великолепие – статуетката е висока около метър, но вече възкачена има нормален човешки ръст.  И тогава, на сбогуване –  за първи път и плочата ми „проговори“  - бях съвсем сам в храма, стъпих бос върху нея и постоях загледан в иконостаса. Вместо слаб ток в стъпалата или приливи на тръпки до кръста, за които са ми разказвали различни поклонници, усетих  гальовно, нежно придихание, нещо ме понесе леко назад, сетне леко напред, без тласъци, без сила, сякаш стоях изправен върху плоскодънна лодка, която се плъзга по водата и вълнението тихо я полюшва…   
После Вергиния ми сподели е: „Винаги, когато имаш възможност казвай заръката на Преподобна: всеки посетител да обръща специално внимание на статуетката на Дева Мария, която вече стои върху малка масичка, заобиколена  от детски кукли и плюшени играчки. Светата Богородица е закрилница на храма, независимо, че той носи името на Св.Георги. И Дева Мария, както и Преподобна Стойна,  бдят над майките, над децата, над семейната хармония, целебната им енергия е достъпна до отворените към тях души.  



Преподобна Стойна живее точно 50 години и 100 дни и умира на 22 декември 1933 г. Какво е достигнало до нас от онези години, когато тя е лекувала хората в храма „Свети Георги”?

Когато прекрачихме прага на храма  Вергиния бе буквално  шокирана от видяното през нейното невидимо за нас „зрение“.  Разведох я из черквата, разказах й всичко каквото знам, каквото съм сънувал и каквото са ми разказвали местните жители,  а тя сетне кротко коригира част от моите познания. Не знам дали има право да ги разказвам, затова ще ги премълча засега. Но според  Вергиния, Преподобна Стойна не лекува сама, а на помощ й идват много светли същества, от най-висш порядък, които преминават през нейния Небесен портал и работят върху спящите в храма или около храма хора. Това ставало от полунощ до към два и половина, до към първи петли. Не зная на кого помагат и на кого не, но със сигурност не чистят мръсни съвести, не промиват замърсени съзнания, по-скоро озонират човешките ни души, разговарят с тях и налагат или отлагат решенията си за бъдещето на купчината от плът, жили и кости, която всеки от нас притежава. За мен е ясно, че  това не става само с молитви, а и с молитвено поведение. Инак моленето не хваща декиш.

 Различни изследователи сравняват способностите на Преподобна с тези на някои от световно известни феномени, като французинът Нострадамус. Кое  е общото между тях?

Няма различни изследователи, а само една писателка – казва се Неда Антонова и тя единствена бе допусната да пресътвори в книга всичко известно и неизвестно за неканоничната ни светица. Новото издание на „Съвършената Преподобна Стойна“ завършва със специален текст от Неда, която съпоставя  способностите на Стойна, описани в свидетелските показания  на нейни съселяни  с научно доказаните факти за подобни световни феноменални явления. Става дума не само за французина Нотрадамус, но и за испанската монахиня Св. Тереза Авилска, за полския евреин и знаменит пророк Волф Месинг, както  и за американския медуим Едгар Кейси.  За разлика от повечето подобни богопроявления  българката Стойна Димитрова е между малцината, които са били способни да левитират и да се телепортират. Неотдавна снахата на леля Ванга, д-р Здравка Янева, която Ванга обича като своя дъщеря, сподели във фейсбук: „Малкия надробен паметник на Стойна, който сега стои в ляво от черният обелиск, го направи баба ми Иванка Теохарова с други баби от Петрич! Голяма сума пари даде и свекърва ми - пророчицата Ванга! Баба казваше,че сме роднини с Преподобна Стойна и тя я е виждала да левитира пред иконостаса в черквата "Свети Георги" в с.Златолист!“

Ще продължите ли своите проучвания за феномена Преподобна Стойна?

Ще продължа, разбира се, ако е рекъл Господ. Благодарение на благочестивата Вергиния имам достъп до информация от Преподобната, както за бъдещето на България, така и за бъдещето на света. Преподобна Стойна е тук и е закрилница на народа ни, който обаче като цяло не вярва в нищо. Дори и в себе си. А общество от безверници може да се надява само на себеподобни, но не и на богоподобните. 

Как България трябва да използва духовното богатство, което има в Златолист?

Златолист е единият връх на триъгълника, другите два са Роженския манастир и мястото, където е погребана леля Ванга. Виждал съм, особено събота и неделя, да идват по десетина и повече автобуса препълнени с жени и мъже от цяла България. Повечето са водени от чистосърдечно любопитство, от желанието за поклонение -  за всеки случай след години на атеистичен  живот, на който се вижда края, трети идват с грейнали лица и отворени за Божията благодат сърца.  Имах  щастието да съпроводя из храма и два автобуса незрящи люде, за чиято съдба душата ми стене оттогава, приех го като откровение и просветление. 

КОМЕНТАРИ

Напиши коментар

Ако искате коментара ви да не е анонимен, регистрирайте се тук.


captcha image (Антиспам код, въведете 3-те черни символа)

Код:  

Да откриеш престъпление в смеха и усмивката

Атанас Згалевски - колажи от живота му

Яворов и демоните на българския дух

София, "Улица Московска"